Всички статии по проекта от месец Октомври

* 15 000 лв. трябва да стигнат на дребните стопани за да постигнат пазарни критерии за 5 години...още * По проект на ден – такава е равносметката на Видинската служба за съвети в земеделието...още *Медийно посещение дава надежда, че ще се получат парите по мярка 141...още * Трогателно старание и прилежно спазване на правилата заради заветните 3000 лв....още * С орехова градина ще посрещне предизвикателствата на бъдещето фермерка, кандидатствала по мярка 141...още * Тази година е последна за подпомагане на енергийните култури...още

 

---

 

● Г- Балкански, по какви задачи основно сте работили през изминалите години?

– Нашата служба преди изпълняваше консултантска и съветническа дейност в

Емил Балкански - главен експерт координатор на Областната служба за съвети в земеделието във Видинт

сферата на земеделието, като работехме с постоянни бенефициенти – предимно земеделски производители. През 2007 г. със започването на Програмата за развитие на селските райони категорично мога да кажа, че консултантската дейност и посещението на фермите, които бяха основен приоритет на службата, се изместиха и се насочихме към проектантска дейност. Ние сме бенефициент по 4 основни мерки на програмата – 112 – млад фермер, 141 – полупазарни стопанства, 214 – агроекологични плащания, и 142 – създаване организации на производители. Консултациите и изработването на бизнес плановете са безплатни. Това е единствената служба, която извършва тази услуга за производителите, без да взема пари.

● Какви са основните проблеми във вашата работа?

- Ние сме част от Националната служба за съвети в земеделието, в чийто състав влизат 28 областни структури и до момента – към средата на септември, от нас са изготвени 4376 проекта по мярка 112, по мярка 214 са изработени 1800 проекта и по мярка 141 – 624, или общият брой е 6795. Това са приблизително 7000 проекта.
(Не бива да се пропусне споменаването на факта, че общо внесените в Разплащателната агенция проекти по всички стартирали мерки на програмата са около 10 000 – б. а.).
За област Видин сме изработили 156 проекта на млади фермери, 84 – по полупазарни стопанства, и по агроекологичните плащания – 8. Това е дейността на службата за период от година и два–три месеца. Така в Областната разплащателна агенция благодарение на нас са внесени 260 проекта. До момента, доколкото имам информация, процентът на обработените проекти на централно равнище не е висок, ето защо по доста от тях все още не са сключени договори за финансиране. Ако се опитаме да илюстрираме темповете на нашата работа, простата сметка показва, че ние сме правили по един проект на ден, като се изключат почивните и празничните дни в рамките на една година.

● Прави впечатление, че в ръководената от вас структура изготвените проекти по мярка 141 са най-много в сравнение с другите райони на страната. Сметката показва, че те са малко над една седма, а областите у нас са 28. Как си обяснявате тези цифри?

– Този факт е следствие от стопанските особености на Видинския район. За него е характерна разпокъсаността на земеделието. А мярка 141 е за хора, които са по-дребни производители и територията, на която упражняват дейността си, обикновено е разпръсната на няколко места. По тази причина те трудно биха могли да създадат големи фермерски стопанства и съответно да се възползват от възможностите на програмата за по-сериозни инвестиции. Освен това по-дребният характер на тези стопанства предполага и по-нисък доход от тях, което пък е пречка за съфинансиране на дейността, необходимо условие по други мерки от програмата.
Истината е, че ние започнахме разяснителна дейност още от 2006 г. Наблегнахме особено много на мярката за полупазарните стопанства, изхождайки от даденостите на областта. Освен това хората бяха завладени от примамливата идея, че те няма да връщат парите и при положение, че преустановят дейността си в течение на тези 5 години. Нашата служба положи големи усилия, ходихме по общините и производителите бяха детайлно запознати с плюсовете и минусите на тази мярка. Не беше без значение фактът, че те бяха своевременно информирани. В момента отчитаме, че интересът е понамалял единствено защото няма финансиране. Ако този проблем се реши, земеделските производители отново ще се запалят да кандидатстват по мярката, тъй като има още много потенциални бенефициенти по нея. Така, както сме свидетели, че се засилва интересът към мярка 112, където финансирането е факт.

● За онова, което вършите, получавате ли допълнителни средства по мярка 143 на програмата за изготвянето на проекти?

– По ПРСР изработването на някои проекти се заплаща от Министерството на земеделието и храните на нашата служба на централно ниво. В мярка 143 точно са определени сумите. Заплащането се извършва на одобрен проект. За мярка 112 то е 500 евро, за 141 – 150 евро. А за агроекологичните плащания също е 500 евро. Но тези суми се получават от централното управление в София. По проектите ние извършваме дейността си по едни специални работни карти. В тях са заложени елементите, които съпътстват създаването им. Един от тях е свързан със сумата, която трябва да получи даден специалист, ако проектът бъде одобрен. До този момент не сме получавали нищо, а нямам и информация дали парите са преведени в централното управление на Националната служба за съвети в земеделието.

● Работата на регионалната служба е свързана с познаването на много нормативни документи, в които има и казуси, водещи до проблеми в практическото прилагане на разпоредбите. За да се оптимизира прилагането специално на мярка 141, има ли нещо, което бихте искали да се промени с цел да се увеличи броят на бенефициентите? В редица информации на държавните институции се споменава, че потенциалът е около 25 000 души. Според вас това число съответства ли на действителността?

– Конкретно за мярка 141, за да се отсеят реално колко точно са потенциалните бенефициенти, би било добре да се промени наредбата за регистрация. Имам предвид, че за да се определи даден стопанин като земеделски производител, той трябва да има поне една икономическа единица, която да е резултат от неговата дейност. Тогава вече всички експерти на централно равнище ще знаят колко реално са потенциалните бенефициенти по ПРСР. Защото във всички програми това е минимумът. Не говорим за директните плащания, по които могат да кандидатстват не само земеделски производители, но и земеделски стопани.
Другото, което ни притеснява като специалисти с вече натрупан достатъчен опит, е, че тази наредба трябва така да се промени, че да бъде достъпна и да може повече хора да кандидатстват по Програмата за развитие на селските райони. Направата на един бизнес проект по мярка 141 е много по-трудно и по-сложно, отколкото по мярка 112, въпреки че субсидията за младите фермери е 50 000 лв., а за полупазарните стопанства – 15 000 лв.

● Според вас с детайлизирането на правата за получаването на евросубсидии по ПРСР ще стане ли по-ясно на обществеността, че не всеки, който се занимава със земеделие може да кандидатства?

– С редуцирането на потенциалните бенефициенти ще се разбере, че броят на хората, които наистина имат възможност да получат субсидия по програмата е далече по-малко, отколкото в официалните отчети, които досега държавните институции тиражираха. Доколкото ми е известно в България има 86 000 регистрирани земеделски производители, а с основната дейност на службата за съвети в земеделието фактически са ангажирани 90 консултанти, разпределени в 28 области. Сметката показва, че на един експерт като нас се падат по 1000 земеделски производители. Просто не е възможно да се обхванат или пък да се подаде информация на всички тях.

● Какви други ангажименти имате като държавна организация?

– Ние вече трета година работим и по една програма към „Агростатистика”. Тя е свързана със счетоводната отчетност на земеделските стопанства. Засега производителите много рядко събират подобна информация за своята дейност. А ние правим това на 20 ферми, което е един шанс за тях да въведат ред в работата си и да са наясно каква точно е сметката им от онова, което вършат, за да могат по-добре да се ориентират в условията на пазарната икономика. Убеден съм, че с присъствието ни в семейството на Европейската общност воденето на тази документация вече става задължително.

● При срещата ми с хората по селата разбрах, че те са много доволни от навременната помощ, която сте им оказали при изготвянето на проектите. Благодарение на вашия професионализъм за областната разплащателна агенция не е било трудно да ги одобри. Смятате ли, че държавата реагира адекватно на тази ваша експедитивност и компетентност?

– За да не се получава това, което се тиражира по медиите за големия брой неразгледани проекти на централно ниво от Разплащателната агенция, смятаме, че малките проекти като тези по мярка 112 и 141 трябва да се разглеждат и одобряват на местно ниво. Бюрокрацията е много голяма, времето за разглеждането на проектите се проточва, хората негодуват и вече не желаят да кандидатстват за финансиране по европрограмите, тъй като плащанията така и не идват. А бизнес плановете са направени по години. С всеки изминал период сеитбооборотът се променя, което е заложено по проект и настъпва един хаос. Стопаните, с които се срещнахте, са кандидатствали по мярка 141 през 2008 г., в момента сме в 2009 г., през октомври влизаме в стопанската 2010 г. – става трета година, а те не са получили средства за нито една. Това затруднява земеделските производители за изпълнението на задачите и целите, залегнали в проектите. Тяхното изработване е свързано с представянето на много скици, с един много труден сеитбооборот, тъй като в анкетната карта на земеделските производители има 7–8–10 култури. И със забавянето на реализацията на проекта те вече не знаят кой сеитбооборот за коя година да спазват.

● Ако от централата на Разплащателната агенция сега дойдат да проверяват даден проект, те за коя година ще гледат дали е спазван сеитбооборотът?

– Това е проблем на агенцията. Но на практика сега една от целите на такава проверка би трябвало да бъде дали се реализира сеитбооборотът вече за третата година на проекта, защото неговото изпълнение започва с одобрението му от областната разплащателна агенция, което пък е станало през 2008 г. Мисля, че тук нещата не са изпипани. Друг е въпросът, че на практика одобрените кандидати би трябвало до края на тази година да си получат субсидията и за 2008, и за 2009 г. Лошото е, че хората в повечето случаи нямат възможност да спазват сеитбооборота, тъй като не разполагат с необходимите средства, на които са разчитали по проекта. И е много възможно, ако се направи проверка, тя да установи, че бенефициентите имат пропуски. Но да се надяваме, че това няма да се случи, защото кандидатите ни са сериозни хора и правят необходимото, макар и с много усилия, да изпълняват бизнес плана. Изобщо много е объркано, но...

● С липсата на тези толкова „мънички” средства не мислите ли, че се торпилират идеите, залегнали в ПРСР, която е материализация на Общата селскостопанска политика на Европа? Не смятате ли, че вече има някакъв евроскептицизъм у хората, които са реагирали навреме и са кандидатствали, а вече една година нямат никакъв отговор?

– Нямам информация за това какви пари се дават за полупазарни стопанства в другите европейски държави, но доколкото знам в Чехия, Словения, Полша по мярка 112 субсидията е 50 000 евро.Смятам, че субсидирането на земеделските производители е държавна политика и ако не се вземат мерки, нашият аграрен сектор трудно ще излезе от сегашното си състояние. Полагащите им се средства трябва да се усвоят от земеделските стопани, от хората, които работят на село и там намират поминък. Те не са големи арендатори, за да могат да ползват кредити от банките. Идеята е те да се задържат по селата, за да може да се гарантира икономическият статус на по-малките и отдалечени от големи урбанизирани центрове населени места и да се осигури просперитет на онези, които искат да се занимават със земеделие в условията на пазарна икономика.

● Ако сега се отприщи плащането на тези 3000 или вече 6000 лв. за тези едва неколкостотин бенефициенти, това до какво ще доведе?

– Убеден съм, че ако нещата се развият така, мярка 141 ще придобие популярност и в близките една–две години ще имаме бързо нарастващ брой на кандидати по нея. За мен това е бъдещето на нашето фермерство. В България все още няма масово изградени такива истински стопанства. Все пак съм оптимист и смятам, че ако се изпълни онова, за което говорихме досега, бенефициентитe по мярката за полупазарните стопанства няма да бъдат около 700, колкото горе-долу са сега, а ще станат 10 000.