Всички статии по проекта от месец Октомври

* 15 000 лв. трябва да стигнат на дребните стопани за да постигнат пазарни критерии за 5 години...още * По проект на ден – такава е равносметката на Видинската служба за съвети в земеделието...още *Медийно посещение дава надежда, че ще се получат парите по мярка 141...още * Трогателно старание и прилежно спазване на правилата заради заветните 3000 лв....още * С орехова градина ще посрещне предизвикателствата на бъдещето фермерка, кандидатствала по мярка 141...още * Тази година е последна за подпомагане на енергийните култури...още

 

---

● Г-н Петров, откога са взаимоотношенията ви с Областната служба за съвети в земеделието във Видин?

– Когато за първи път останах без работа, заедно с Юлия Ценкова от службата

Лилян Петров -пчелар, с. Делейна, община Брегово, Видинска област

направихме проект към Министерството на труда и социалните грижи. Благодарение на бизнес плана получих безвъзмездно 2000 лева и купих 15 кошера. Така започнах. Но тази бройка не е достатъчна, за да се успее. Поддържах връзка със специалистите от ОССЗ и те ми подсказаха, че мога да кандидатствам по Програмата за развитие на селските райони. Те изготвиха проекта. Това е изключително трудно за един човек, занимаващ се със селско стопанство поради липсата на време и специализирани знания. Освен това са необходими страшно много документи. Да не пропускаме и факта, че от областния град ни делят 25 км. Често и не чак толкова пътуванията ми са свързани не с посещения в съветническата служба, а с ходене по нотариуси, ветеринарни лечебници, данъчни администрации, общинската служба за земеделие и други места.

● На какъв етап е сега вашият проект по мярка 141?

– Проектът е готов, а от областната разплащателна агенция, която му е дала положителна оценка, ми казаха, че е в София. Къде е в момента не знам. Той е готов от есента на миналата година. И все още нямам никакви известия на какъв етап е сега. Колкото и да са малко средствата, за мен те са добре дошли. Моето стопанство не е голямо и се радвам и на малко субсидии. Тази година съм произвел 700 кг мед – 500 кг са акациев, а 200 кг – многоцветен. Успях лесно да реализирам продукцията. Една фирма го изкупи. Нямам залежал мед.

● Каква е стойността на вашето стопанство?

– Имам една икономическа единица. Без услугите на местната служба за съвети в земеделието не бих могъл да се оправя с бизнес проекта. Не смятам, че в него са залегнали изисквания, които не бих могъл да изпълня. В края на петата година земята ми ще бъде 27 дка, колкото е сега, а броят на кошерите трябва да достигне 120. Ако получа средствата, през първата година ще купя 15. Земята в стопанството ми е семейна, имам и повече декари, но тях не ги използвам, защото нямам възможност. Наемам чужда техника за растениевъдството. Плащам, което никак не ме устройва, защото нямам достатъчно средства. Обработвам земята заради проекта, защото ми беше обяснено, че трябва да имам разнородна дейност, за да кандидатствам по мярка 141. За оранта давам 15 лв./дка, за жътвата - 17 лв./дка, а през зимата една торба карбамид купувах за 80 лв. При тези цени не може да има земеделие. Миналата година сях царевица, а сега – жито. Ако не е проектът, не бих се занимавал с растениевъдство.

● Какво означава за вас да продължите напред?

– Когато получа първия транш от 3000 лева, ще купя или фургон, или електрическа центрофуга, или няколко кошера. Следващите пари също ще са за кошери. Така, както е записано в проекта. Имам нужда и от една косачка.
Смятам, че моята продукция е конкурентна на пазара. Преди изкупуването на меда се вземат проби и се изпращат в Германия, където лабораторните изследвания са показали много добри резултати. Продуктите ми са тествани за 8 вида антибиотици и за захарност. Изобщо стоката ми е огледана отвсякъде. Тази година моят акациев мед беше изкупен за 4,40 лв./кг, като имам уговорка за многоцветния да получа по 3,80 лв./кг. За първи път постигам такава добра цена. Дочух обаче, че в бъдеще продукцията от кошерите може да достигне и 15 евро/кг. Това, че се изкупува на едро е добре, защото не мога да продам сам 700 буркана на свободния пазар.

● Вярвате ли, че ще получите субсидията по мярка 141?

– След вашето посещение вече имам надежда, че парите ще се дадат. До този момент бях престанал да вярвам, че това е възможно. Бях се отчаял, защото реших, че нищо няма да стане. Просто от областните държавни институции чувам едни и същи отговори – „Не знаем, нищо не се прави, нямаме представа кога и т. н.”...

● Каква е целта ви, колко мед искате да произвеждате?

– Колкото повече, толкова по-добре. Ако ги сложим по 25 кг средно на кошер, стават някъде около два тона и половина–три. Винаги слагам минималното като цел. Ако постигна нещо отгоре – добре дошло. Засега кошерите са в двора ми, но когато станат повече, няма да има място. Подготвил съм парцел, който започнах да ограждам, но засега спрях, защото не знам дали ще получа субсидията. Мислил съм и за подвижно пчеларство, но пак опираме до липсата на пари, защото е хубаво да имам платформа, която да закарам на подходящо за паша място, след това на друго и така...

● Има ли в района и други пчелари?

– Има. В селото кошерите са не по-малко от 500–600. Пчеларите, които са земеделски производители – с над 50 кошера, са десетина. Имахме идея да се свържем с колегите от Сърбия, но тя така и не се осъществи.

● Във вашето село има ли миграция?

– Страшна. Тук няма никаква възможност за работа. Много хора са по чужбина. Гарантирам, че подпомагането на селското стопанство е една от формите да се върнат. В странство хората много работят, но изкарват добри пари и разчитат в по-голяма степен на сигурност, отколкото у нас. Мой познат, който е в Испания, също правеше някакъв проект тук и е готов да се върне, ако условията на труд и заплащане са добри. Аз и цялата ми фамилия сме оттук. Знам, че къщите са под 250, но сега половината са необитаеми. Досега говорихме само за пчелите, но преди години в стопанството на селото се отглеждаха 200 крави. Сега са останали само три. В момента млякото не се изкупува, защото няма смисъл да се идва дотук за толкова малко. Има един човек с две крави. Той кара млякото в съседното село с лека кола, а каква му е сметката, не се знае, при положение че за литър се плащат 25 стотинки. Навремето от месопреработвателното предприятие „Родопа” идваха всеки месец да купуват животни – свине, телета, агнета. Сега идат цигани и търсят умрели магарета, които продават за кебапчета.