В новия брой Контакти Партньори За нас Агромедия
"ОСП - европейският модел за рентабилно земеделие"
Рубриката достига до Вас благодарение на съвместен проект между Европейската Комисия
и Продуцентска къща Агромедия

Всички статии по проекта
от месец Октомври

* 15 000 лв. трябва да стигнат на дребните стопани за да постигнат пазарни критерии за 5 години...още

* По проект на ден – такава е равносметката на Видинската служба за съвети в земеделието...още

*Медийно посещение дава надежда, че ще се получат парите по мярка 141...още

* Трогателно старание и прилежно спазване на правилата заради заветните 3000 лв....още

* С орехова градина ще посрещне предизвикателствата на бъдещето фермерка, кандидатствала по мярка 141...още

* Тази година е последна за подпомагане на енергийните култури...още

 

ТРОГАТЕЛНО СТАРАНИЕ И ПРИЛЕЖНО СПАЗВАНЕ НА ПРАВИЛАТА ЗАРАДИ
ЗАВЕТНИТЕ 3000 ЛЕВА

Бистра, кажете моля, какво ще направите, ако сега получите субсидията за първата година по плана на проекта?

– С евросубсидията от 3000 лв. ще си върна заемите и ще продължа да работя по

Бистра Тодорова - растениевъд, гр. Видин

проекта. Иначе трябва да спра до тук. На сланотрънската земя сея слънчоглед, тук – зърнено-житни – овес, ечемик, жито, царевица, люцерна, градина, овощна градина, каквато имам и в Буковец. Там са разположени кошерите ми. По проект трябва да продължавам да обработвам земята, като имам намерение да я увелича. Смятам да се захвана и с 16,5 декара, които са в Грамада, за да не пустеят. Така обработваемата ми земя ще стане почти двойно повече. А кошерите трябва да стигнат поне 100–110 след петата година, за да имаме някакво развитие, защото друга работа тук няма. Такива като мен дори и за чистачки никъде не ги приемат. На практика и съпругът ми е безработен, защото получава символична заплата и смисълът от неговото възнаграждение е, че се плащат социалните осигуровки. Това, което изкарваме, не стига, за да се издържаме и да се работи по проекта. Ето защо са ми толкова необходими тези 3000 лева.

Как все пак успявате да се справите? Каква продукция получавате от кошерите?

– Засега караме със заеми от приятели. Разчитам на приходи от кошерите. Тъй като сама размножавам пчелните семейства чрез рояци, продукцията от тях е по-малко. Тази година получих 800 кг мед. През миналата го изкупи фирма. За тази имам обещание, че ще бъде реализиран по същия начин, но цените са ниски – 3,50 лв./кг. Имам и акациев мед, който е по-скъп, но количеството от него е малко, защото когато имаше акациева паша, при мен започна роенето.
От растениевъдството продукцията се използва за лични нужди. Купихме си стока – пиленца, прасенца...
В този момент отнякъде се появи майката на Бистра, която каза, че днес е работничка. А това означавало, че помага при прибирането на царевицата, за да получи царевичак за малкото семейно стопанство, ми беше обяснено от гостоприемните домакини.

Разполагате ли с необходимите за ежедневните нужди средства?

– Не. Каквото изкараме от стопанството, това консумираме. Просто сме останали на пенсиите на старците. От една година вече не получавам и пенсия. Тя ми беше дадена за 5 години по здравословни причини и се предполага, че вече съм излекувана.

Доколкото разбирам тези 2000 лв., които сте получили като безработна, са ви дали възможност да повярвате, че можете...

– Да. Благодарение на тях започнах развитието си и продължавам. Сега с нетърпение чакам парите по мярка 141. Ако ги получа, добре, иначе – просто не знам... Проектът е първият одобрен по мярката във Видинска област. Той е в София от началото на октомври миналата година, но все още нямам отговор. При изработването на бизнес плана почти не срещнахме проблеми. Наложи се само да се направят някои уточнявания, защото земята е разхвърляна на три места. Бях натрупала опит от другия проект. Надявам се, че трудът на Ася и Юлия от Областната служба за съвети в земеделието ще бъде оценен. Много малко искам. Тези 3000 лв. ще ми осигурят прехраната през следващите години.

Как си представяте бъдещето?

– Имам само едно желание – горе да се чуят и нашите гласове – на хората тук долу, които сме в малките градове и села, където няма възможност за друго препитание освен земеделието. Трябва ни съвсем малка помощ. На мен ми се работи, не искам да стоя на едно място. Не подавам ръка за милостиня. Когато произведа по-голямо количество мед, който е качествен, ще го пусна на пазара на дребно. Не използвам антибиотици. Продукцията ми не е биологична, но е екологично чиста – гарантирам на 100%. Не подхранвам пчелите с нищо друго, освен с мед. А и мястото, където произвеждам, е абсолютно чисто. В овощната градина не използвам никакви препарати за растителна защита. На този етап не мисля да предприема стъпки за сертифициране на меда като биологична продукция, защото процедурата изисква време и средства. Пък и сега съм принудена да боядисвам кошерите, което не отговаря на изискванията за биологично производство, защото нямам пари да купувам нови сандъци. Преди това онези, които имам, ги обгарям и дезинфекцирам. Цялата си работа върша сама, а хамалогията по поддържането на кошерите е голяма. Имах и работилница, в която поправях кошерите, но останах без нея. И това ми предстои – да я направя отново в Буковец. Виж, ако имам голямо количество мед, ще мога да си го позволя. Ще си създам добър приход за семейството и спокойно бъдеще. Когато направя кошерите 110, ще започна само да произвеждам мед, няма да отделям от тяхната сила за създаване на нови пчелни семейства. А след като от 30 кошера изкарвам горе-долу по един тон при средна година, то от 110 ще мога да получавам близо 4 тона мед. Приходите ще ми бъдат достатъчни. По този начин ще мога да си увелича и осигуровките, за да имам някакво бъдеще и за пенсия. Сега съм на минимума на живота. Два месеца не съм ги внасяла. Чакам да продам от меда, за да мога да го направя. Не мога да си позволя да отделя и тази нищожна сума като земеделски производител, която е малко под 20 лв. за пенсионните осигуровки. Има и такива моменти, но въпреки всичко правя възможното, за да се задържа на повърхността.

Все пак докога ще продължите да се надявате на тези пари?

– Мисля, че ще е добре поне до октомври–ноември да ги получа. Ако остане за следващата година, най-вероятно ще е вече късно. Сега трябва да сея житото и се надявам да се изпълни обещанието на министъра директните плащания да се получат през октомври. Ако субсидията не дойде, просто спирам със земеделското производство, нищо повече не мога да направя без пари. Все още стопанството ми няма такъв капацитет, че да е в състояние само да се възпроизвежда.
Горе-долу така – с много останали без отговор въпроси и с усещането за неяснота по наболелите проблеми, свързани с мярка 141, приключи официалната част от разговора ни с Бистра. След това коментарите се завъртяха около това колко лесно би било всичко, ако проектите за тези символични суми за подпомагане се одобряваха в окончателен вид от областните поделения на Разплащателната агенция. Но след като този вариант е толкова достъпен за изпълнение, защо не се прилага на практика? Този въпрос присъстваше непрекъснато при разговорите със стопаните от Видинско, решили, че като граждани на Европейския съюз имат нови, гарантирани права.

 

Материалът представи
Ангелина Константинова - гл. редактор, сп. АгроКомпас


Начало