Всички статии по проекта от месец Октомври

* 15 000 лв. трябва да стигнат на дребните стопани за да постигнат пазарни критерии за 5 години...още * По проект на ден – такава е равносметката на Видинската служба за съвети в земеделието...още *Медийно посещение дава надежда, че ще се получат парите по мярка 141...още * Трогателно старание и прилежно спазване на правилата заради заветните 3000 лв....още * С орехова градина ще посрещне предизвикателствата на бъдещето фермерка, кандидатствала по мярка 141...още * Тази година е последна за подпомагане на енергийните култури...още

 

---

● Г-жа Водова, правили ли сте опит да кандидатствате по други мерки и защо избрахте тази, която е свързана с полупазарните стопанства?

– Не съм кандидатствала по друга мярка. Още когато се появи ПРСР, се запознах с

Звезда Водова (в дясно) в компанията на Юлия Ценкова - аграрикономист от Областната служба за съвети в земеделието, Видин, която е изготвила бизнес плана

всички възможности по нея. Прецених, че мярка 141 е по силите ми. Тя ме устройва напълно, защото е за подпомагане при преструктуриране на стопанството. Аз съм на такава възраст, че след някоя и друга година няма да мога да работя на полето със същото темпо и искам да се преструктурирам и да си направя орехова градина, която след като вече силите ми понамалеят, ще започне да плододава и аз ще мога да си осигуря средствата за препитанието. За всичко останало, направено досега, са използвани лични средства. А при мен вече те не са налице, защото имам две породени деца, които са били студенти, изучили са се – постоянно са се харчели пари за образование. После за сватби – живи и здрави да са, за внуци... Сега вече е време да помисля и за собственото си бъдеще.

● Колко е голямо вашето стопанство?

– Общо 76 дка. По мярката съм кандидатствала с целия земеделски актив. Онова, което изкарвам, определено не ми стига, за да инвестирам. Не говорим за доматите и зелето. При тях има възвращаемост. Затова и ги отглеждам. Но от зърнено-житните не може да има разширено възпроизводство. Там се работи предимно на загуба, а в най-добрия случай – на нула. Продукцията от тях продавам, защото вече нямам животни. Силите не стигат за всичко. Човек трябва да се ориентира там, където ще може да се реализира според биологичните си възможности.

● Какво искате да постигнете, ако усвоите средствата по мярка 141?

– Ще създам орехова градина. Ще запазя размера на земята, на която отглеждам зеленчуците и другите култури. Ще преструктурирам вътре стопанството. Всяка една култура има своя стойност по критериите на мярката. Ето защо орехите като растениевъден вид с висока стойност са привлекателни за мен. Целта е не да се разширява земята, което е много трудно за реализация, а да се оптимизира наличната площ с производство на скъпи и ефективни в икономическо отношение видове. Но за да се създаде тази орехова градина, си има достатъчно разходи, за покриването на които субсидията е добре дошла. За обработки, огради, посевен материал, работна ръка...

● На какъв етап е проектът?

– Сега очаквам някакъв отговор по него. Искам да разбера моето виждане одобрено ли е, не е ли. В областната разплащателна агенция във Видин проектът е подаден на 11 ноември 2008 г. Оценката за него е положителна. Казаха ми, че до Нова година може би ще имам отговор. Два–три пъти съм минавала оттам да питам – и нищо. И в интернет се рових, за да видя, дали има други одобрени проекти по 141 и установих, че няма. Сега се надявам на промяна. От медиите разбрах, че новото ръководство на държавата ще вземе мерки. Дай, Боже!

● Какви добиви получавате от отделните култури и успявате ли да реализирате продукцията си?

– Аз съм от онези производители, които получават добри резултати, защото стопанството ми не е голямо и мога да се грижа за него. Тази година житото ми даде 360–400 кг/дка. От слънчогледа, който засях върху 40 дка, средният добив е към 220 кг. Това за нашия край е добре. Овесът ми е слаб, но в сравнение с другите стопани е най-добрият. И царевицата е доста добра, но още не съм я обрала.
От доматите, които са разположени върху 3 дка, засега съм реколтирала около 4 т, но много трудно ги продавам. При тях имах една пикова година – от 4 дка набрах 20 т. Иначе обичайно постигам до 3 тона от декар. Моето зеле, което сея върху 3 дка, е есенно и успявам да продам всичко – до зелка. Миналата година реализирахме 10 тона. Лозето е около 30-годишно, но го подмладихме с издънки. Засадено е с Мускат Отонел. Нямам проблеми с продажбата му. Миналата година, когато получихме тон и двеста килограма, бяха дошли чак от Търговище, за да купят. Тази година се роди много грозде. Очаквам общият добив да бъде някъде към 1300–1400 кг.

● Ако парите се забавят, ще започнете ли да работите по създаването на ореховата градина?

– Не, нямам възможност. Ще си ги чакам. Не е по силите ми. 10 лева струва една фиданка. А на декар са към 10–12. Но за да се стигне до засаждането, първо, площта трябва да се риголва дълбоко, после да се натори, да се наемат хора, за да се оразмери, изобщо да се спазва технологията.

● За какво ще използвате първите три хиляди лева?

– В проекта съм предвидила, че и зеленчукопроизводството ще се разшири малко, но все едно – създаването на ореховата градина е основното. Парите не са много, но не са и малко. Като начало ще ми стигнат, защото съм предвидила първо да засадя 4 дка. Трябва да се види какво е, що е, да не става всичко наведнъж. Все още не е късно да се започне, защото есента е най-подходящото време за засаждане, затова нека институциите да откликнат и да се отпуснат тези „малки” пари, за да се свърши нещо голямо. Благодарение на тях ще се повиши икономическата стойност и на зеленчуковите насаждения, и на полските култури, защото средствата ще се използват и за торове, които винаги са необходими. А и за семената също трябват пари. Въпросът е не да се сее домашно семе. Аз затова и имам резултати. Винаги се старая да засявам качествени и сертифицирани семена и така е от години. По едно време се бях отказала да отглеждам слънчоглед. Имахме една година, когато даже семената не можахме да си върнем. Само вложих средства, а нищо не получих. И тогава започнах с хибридите на LG. Резултатите не закъсняха. За доматите купувам семена от специализиран магазин във Видин, не знам точно от коя фирма са, но ги получавам пакетирани в метални кутии.

●Каква е междинната цел по проекта?
(На този въпрос просто не се сдържа да не отговори аграрикономистът Юлия Ценкова от Областната служба за съвети в земеделието, която е изготвила бизнес плана – Б. а.)

– Предполага се, че стопанството на Звезда Водова ще има увеличение с 1,5 икономически единици, като междинната цел ще се постигне чрез преструктурирането на зеленчукопроизводството и създаването на новата градина от 4 дка. Със следващите траншове това стопанство ще излезе далече над 4 икономически единици. То тръгва с над една и ще стане истинско пазарно с евросредствата до петата година. При зеленчуците се предвижда да се увеличи делът на по-скъпите за поддръжка култури, но те са и по-доходоносни. Ще се направи и малко бостан. При тях и семената са по-скъпи, и отглеждането е по-трудно. Със Звезда сме преценили как точно би могла да използва субсидията, за да постигне печалба. Въпреки че стопанството изглежда добро, на практика печалбата от него към днешна дата е минимална. Без субсидии не може да се достигнат пазарните параметри. Още повече че се бавят и парите за единица площ. Стопанството не е съвсем на нула. Продукцията се продава и това дава възможност да се живее с някакви пари. При нас освен за фураж зърнено-житните се използват за закупуването на по-ниски цени на хляб за семейството. Зърното се предава в мелниците. И всичко това в някаква степен поевтинява издръжката на домакинството, защото на практика се прави натурална размяна на по-ниски оборотни цени. Имаш нещо и така можеш да получиш друго почти на безценица, защото, както е обичайно у нас, трудът на фермера не се калкулира. Но притежаваш стока, необходима за ежедневието, а не само пари, за които не се знае до къде може да стигнат, даже и да изглежда, че са достатъчно. В домакинствата се гледат животни за лична консумация и така продукцията от тях излиза по-евтино. А за да има резултат от земеделска дейност, 20 дка не стигат. Трябва да са от 50 дка нагоре, за да бъде производството икономически ефективно.
От друга страна, ако се развие стопанството на Звезда Водова, повече хора ще намерят препитание, помагайки на фермерката. Сега много от технологичните елементи се изпускат от самото начало, защото трябват средства, за да се плати на работниците, при наемането на машини и т. н. Семейството има само едно малко тракторче, което служи повече за транспортиране на продукцията.

● Как беше поставено началото на проекта? е последният ми въпрос към производителката от Гъмзово.

– По него нещата се случиха много бързо. На 25 октомври миналата година, по Димитровден, бяхме в Брегово. Аз носех в чантичката си всички документи. Ася Петрова ги видя и каза: „Заповядайте при нас във Видин”. След това Юлия Ценкова го изготви. И всичко това – в рамките на две седмици. Вярно, че имах яснота по идеята. Бях прочела предварително, знаех за какво се отнася мярка 141.