Всички статии по проекта от месец Април 2010

* С експортни лицензии и субсидиране ориентираме земеделиeто към конкурентоспособност за външни пазари...още * Близо 5 млн. лв. субсидии получиха износители на агростоки през 2009 г....още * Български продукти могат да се рекламират по света с пари на Европейската комисия...още * Кошницата с българско мляко, вино и консерви е следващата ни амбиция за промоция с евросредства...още * Храни за социално слаби по Европейската благотворителна програма...още * ЕС задели 8,5 млн. евро за храни за социално слаби българи през 2010 г....още

 

---

● Чия беше идеята за проекта „Европейско сирене, моля”?

– Идеята беше на нашата асоциация, след като вече бяхме разработили подобен

Михаил Велков – изпълнителен директор на Асоциацията на млекопреработвателите в България (АМБ)

проект за промоция в ЕС. От Европейската комисия обаче ни информираха, че приоритет имат мултинационални проекти за страни и пазари извън Европейската общност. Тогава се насочихме към кипърските колеги, с които имахме контакти, и решихме да разработим проект за кипърски и български сирена за пазарите в Украйна и Русия. Идеята за тази дестинация беше изключително наша, защото преди години България е имала много добри позиции на пазара в бившия Съветски съюз – там сме изнасяли към 20 хил. тона сирене, а сега – само 1000 тона.

● Разработките на кои български експерти в областта на млекопреработката и маркетинга бяха най-полезни?

– Разработката беше наша след консултации от проф. Мария Балтаджиева – най-добрият специалист в производството на сирене у нас, Здравко Николов от „Ел Би Булгарикум”, проф. Мария Стефанова и други експерти в този бранш. Съчетанието на познанията им като лидери в областта на науката за млечните продукти стана в условията на АМБ.

● Това е първият български проект, получил финансиране от Брюксел за промоция на храни и земеделски продукти, който вече се реализира. С какво според вас спечели той?

– Действително около 60 проекта бяха внесени в ЕК, от които 30 бяха предложени за разглеждане. От тях одобрение получиха 11 проекта, включително нашият с кипърците. Той е за 5 млн. евро и ще се реализира за 3 години. Разработката му не беше лека задача, тъй като проектът е внесен в МЗХ през март 2008 г. и съответно одобрен през юни 2008 г. и изпратен в Европейската комисия за разглеждане. След допълнителни искания за някои аргументи и качествени показатели за нашите и кипърските млечни продукти, той получи зелена светлина и през ноември 2008 г. беше одобрен от ЕК. След конкурс между 6 международни организации беше избрана и прилагаща фирма от Брюксел „Агропромоушън”. Тогава сключихме договор с Разплащателната агенция към ДФ „Земеделие” и от 24.04.2009 г. фактически стартира проектът. Както виждате, в продължение на почти една година той се разработва и допълва съгласно  изискванията на европейските експерти. Като финал ние сме много доволни, че това е първият проект в България за промоция на млечни продукти в страни извън европейския пазар.

● Кампанията за представяне на българско и кипърско сирене ще продължи три години. Тя започна с промоции по време на международно изложение за храни в Москва от 15 до 18 септември 2009 г. Случи ли се нещо друго около реализацията ù оттогава?

– В реализацията на програмата за промоцията ще допринесем както ние, така и кипърските колеги. В програмата е предвидено участие в международни изложения в Москва, Киев и Санкт Петербург. В първите два града имаме по 3 прояви, а в Санкт Петербург –  2 прояви. Това не е малко като участие в изложения. Проектът ще приключи на 23.04.2012 г. Миналата година участвахме и в международни изложения за храни в Москва и в Киев през месеците октомври и ноември, а тази година през февруари отново в Москва. Предстои дегустация на кипърски и български млечни продукти в големи търговски вериги в трите основни центъра на Русия и Украйна. Предстои и медийното им представяне в местните печатни и електронни медии, изграждането на билбордове с реклама на нашите продукти и тематични вечери  за показване на тяхното качество, произход и специфични вкусови показатели. В Киев вече имахме такава и на нея бяха поканени експерти, търговски представители на големи магазини. Дадена беше и вечеря с ястия и меню, приготвено от български и кипърски сирена. В Москва ще бъде между 6 и 10 април т. г. Това е много полезна част от проекта, където се прави дискусия в по-тесен кръг специалисти. Подобни прояви предстоят още много в следващите години до финализиране на проекта. Целта е да покажем качествата на нашите млечни продукти, за да се засили реализацията им на тези необятни пазари.

● Какви са впечатленията за възможностите досега?

– Малкото, направено от септември миналата година досега, показва много положителни резултати. В Киев например за този период два пъти са се увеличили търсенето и вносът на български млечни продукти. След наши проучвания и контакти на пазара констатирахме, че в последно време там има увеличаване на цените на млечните продукти, което повишава интереса  на българските производители. Което е добра възможност за разширяване нашето присъствие на тези пазари.

● Какви участия в други специализирани изложения и дегустации планирате по проекта тази година?

– След проведените вече дегустации и тематични вечери в Киев и Москва през септември, октомври и ноември т. г. ще участваме в ново изложение за хранителни продукти в тези два града и в Санкт Петербург. Изводите на нашия управителен съвет и на ръководството на АМБ са, че е необходимо предприятията ни, одобрени за износ в Русия и Украйна, да се организират в една структура към асоциацията. Те трябва да инициират свое представителство в Москва за осигуряване на български млечни продукти, които от там да отиват в различните райони на Русия, каквото желание беше изразено на срещите ни с дистрибуторите. Готови са да вземат по 5–10 тона при идване в Москва, като някои правят такива доставки по 3–4 пъти в месец. Наложително е да има складова база център, от която да става това. Този извод беше разгледан и на годишното Общо събрание на АМБ от 12 март. Желанието на предприятията с право и възможности за износ в Русия е да има такава организация. Освен това МЗХ предложи организирането на постоянно действащ представителен търговски център за наши селскостопански хранителни продукти в Москва. Ние подкрепихме тази идея и ще участваме в цялостното ù реализиране. Така ще има постоянна промоция на наши хранителни продукти и възможност за постоянна продажба на малки количества. Това ще бъде и един притегателен център за тези, които решат да внасят и разширяват наши млечни продукти в търговските си мрежи. Първата година, която изтича, беше много важна за консуматорите и дистрибуторите в Украйна и Русия. Със задоволство подчертавам, че отношението към българските продукти и нашите действия в представянето им е много позитивно.

● Кой е най-големият ни конкурент вносител на млечни продукти на руския пазар?

– Анализите ни показват, че най-голям дял от вносни млечни продукти на руския пазар имат продуктите от Германия, които са много разнообразни и с добре организирана дистрибуция и установена ниша. Ние не смятаме да ги изместим, но искаме да заемем полагащото ни се място, добре познато и популярно от близкото минало.

● Имате ли още притеснения по отношение качеството на продаваното от земеделските ни производители сурово мляко и какво мислите за стартирането на пазара за продажба на млечни квоти?

– Имаме притеснение, защото млечните продукти,  които могат да излязат на европейския пазар, трябва да са произведени от висококачествено мляко, отговарящо на европейските изисквания и стандарти. За съжаление такова може да се произведе в много малко ферми у нас и неслучайно се наложи да се удължи гратисният период за качествено сурово мляко. Продуктите от млякото, което не е с необходимото качество, може да се реализират на вътрешния пазар. Поради липса на качествена суровина много наши млекопреработватели, за да успеят да изпълнят ангажиментите си към външно-търговските си партньори, се наложи, за съжаление, да внасят сурово мляко от някои европейски страни. От АМБ настояваме многократно МЗХ да подпомогне млекопроизводителите за преструктуриране организацията им на работа така, че да добиват сурово мляко по европейските хигиенни стандарти и след гратисния период от година и половина млекопреработватели да произвеждат качествени млечни продукти, отговарящи на изискванията на пазара в Общността и пазарите извън Европа.

● Как вървят взаимоотношенията с белгийската организация, отговаряща за реализацията на проекта?

– Точно днес (Бел. ред. – средата на март) имахме среща с нея, съвместно с колегите от браншовите организации на месото, на виното и на консервите. Обсъжда се идеята да се разработи такава програма за промоция на тези хранителни продукти като кошница, в която влизат взаимно допълващи се храни.  Обсъдихме възможността за износ в направленията, където тези наши хранителни продукти могат да се реализират. Те ще бъдат посочени след изработване на подходяща промоционална програма за това. Убедени сме, че този проект ще бъде подкрепен от МЗХ и съответните европейски структури. Пътят на защитата му не е лесен, но съм сигурен, че тези наши храни трябва да заемат заслуженото си място на трапезата на европейския потребител.

● Кои български млекопреработвателни предприятия са одобрени като износители за Русия и Украйна до момента?

– До момента одобрение за търговия с Русия имат 11 наши предприятия. Това са „ОМК” АД, ЕТ „Зоров-91 – Д. Зоров”, „Би Си Си Хандел” ООД, „Димитър Маджаров-2” ЕООД, „Млечен рай – 2” ООД, „Еко – Ф” АД, „Филипополис РК” ООД, „Данон Сердика” АД, „Карил и Таня” ООД, „Лактина” ООД, „Полидей-2” ООД. Одобрено за търговия с млечни продукти за Украйна е само едно предприятие – „Карил и Таня” ООД. Предложени от Националната ветеринарномедицинска служба да изнасят за Русия и Украйна са още 5 наши фирми, които в момента чакат одобрение от европейските компетентни органи. Това са „Мероне” – Силистра, „Милка Екс” – Севлиево, „Габрово милк” и „Ролекс-милк” със седалище в гр. Кардам.