Всички статии по проекта от месец Декември
*Земеделските дейности в необлагодетелстваните райони се подпомагат с компенсаторни плащания по мерки 211 и 212 на ПРСР ...още *Възползвайте се от гратисния период и преструктурирайте фермите си!...още *Изкупвачите на ягоди и малини се увеличават, а производителите с право на субсидии намаляват...още *Реално предложение за партньорство...още

 

В планинските райони попадат 1714 землища или това е 38% от територията на страната. Подкрепата за дейности, свързани със земеделското ползване в планинските необлагодетелствани райони, и спазването на условията за поддържане на земята в добро агроекологично състояние в тези райони, са необходими за предотвратяване на изоставянето на земеделските земи в тези райони, за повишаване на привлекателността на ландшафта и за предотвратяване

Тази година по мярка 211 са кандидатствали 26200 земеделски производители, а по мярка 212 бенефициентите са 10800.

● По мерките не се подпомагат стопани, обработващи площи над 100 ха. ● Общо 2282 землища попадат в списъка на необлагодетелстваните райони на територията на България. Те са определени с постановление на МС №30, ДВ №20 от 2008 г.

процеса на обезлюдяване. Факторите, които оказват неблагоприятно влияние върху доходите на земеделските стопани в необлагодетелстваните райони, могат да бъдат класифицирани като технически, технологични, природни, организационни, икономически. При определяне на критериите за обхвата на планинските необлагодетелствани райони се отчита влиянието само на природните фактори. Към тях се отнасят: надморска височина, степен на наклон на терена и комбинацията от двата фактора.

Голямата надморска височина оказва съществено неблагоприятно влияние върху резултатите от земеделската дейност. Това се дължи на влошените климатични условия за развитие и отглеждане на земеделски култури, вследствие на по-ниските температури и по-малкото слънчево греене, намаляването на продължителността на вегетационния период, увеличаването на вероятността от по-чести измръзвания и т.н. Това от своя страна води до:
■ силно ограничаване на възможния брой селскостопански култури за отглеждане в планинските райони;
■ липсата на възможност за пълноценно използване на земеделската земя.
Основните направления, в които степента на наклона оказва съществено влияние, са няколко:
Ø намаляване на производителността на машинно-тракторните агрегати и увеличаване разхода на гориво;
Ø увеличаване загубите на зърно при комбайните;
Ø ограничаване използването на универсална техника;
Ø оскъпяване на земеделското производство поради това, че конструкциите и цените на специализираната техника се различават значително от тези на универсалната;
Ø оскъпяване на земеделското производство поради особеностите на обработването на наклонени терени с универсална техника;
Ø увеличаване на почвените загуби поради високата степен на ерозия.
Комбинацията от голяма надморска височина и наклон, дори и в по-ниска степен, също има негативно въздействие върху земеделската дейност заради завишените производствени разходи, намалената продуктивност на специализираните машини и скъсения вегетационен период.

► Да съхрани земеделската дейност в планинските райони и да предотврати изоставянето на земеделски земи.
► Да подпомогне поддържането на ландшафта и съществуващото биоразнообразие в планинските райони.
► Да съдейства за рационално използване, съхранение и устойчиво управление  на земите и другите природни ресурси в планинските райони.
► Да противодейства на обезлюдяването на тези райони.
Обхват и действия
На тази основа планински райони са землища, които са:
Ø със средна надморска височина минимум 700 м;
Ø със среден наклон на терена минимум 20%;
Ø със средна надморска височина минимум 500 м в комбинация със среден наклон на терена минимум 15%;
Ø хомогенизират се землища и група землища, съседни на планинските, на които минимум 90% от землищната граница граничи с планински землища. Групата от землища, които се хомогенизират, са с обща площ по-малка от средната площ на землище в страната.

Условия за избираемост
Бенефициенти по мярка 211 са земеделски стопани – физически или юридически лица. Те трябва:
♦ Да бъдат регистрирани като земеделски стопани по реда на Интегрираната система за администриране и контрол (ИСАК);
♦ Да ползват минимум 0,5 ха (5 дка) собствена, наета или арендувана земя при минимален наблюдаван размер на парцела 0,1 ха от ИСАК.

Условия за подпомагане
▲ Да спазват условията за поддържане на земята в добро земеделско и екологично състояние.
▲ В продължение на поне 5 години от първото плащане да извършват своята земеделска дейност в планинските райони.
Преходен механизъм за ползване
на общи пасища (мери)
Компенсаторните плащания за площи, използвани съвместно от няколко земеделски стопани за паша на животни, могат да бъдат отпускани на всеки от въпросните земеделски стопани, съразмерно с използването или правото на ползване върху земята.

Размер на помощта
Бюджетът по мярка 211 за периода 2007–2013 г. е 233 218 233 евро. До тази година планинските необлагодетелствани райони получаваха по 90 евро/ха за площи до 50 ха и 40 евро/ха за площи от 50 до 100 ха. С одобрение на експертите на ЕК плащанията бяха увеличени с 22%.

В необлагодетелстваните райони, различни от планинските, броят на землищата е 568 или около 10% от територията на страната.

България има относително малка територия, но се отличава с твърде голямо разнообразие на природните условия. Те са свързани с географското положение, разнообразието на релефа и структурата на почвата. В резултат на това са обособени много микрорайони, които съчетават различни природни фактори, влияещи върху земеделското производство.
Един от факторите, които оказват пряко влияние на земеделската дейност, е почвеното плодородие. В България продуктивността на земята се измерва в категории от 1 до 10, като 1-ва категория е с най-висока продуктивност. Районите с ниска продуктивност имат ограничен потенциал за отглеждане на различни култури, в тях се налагат допълнителни производствени разходи и като цяло те имат по-ниски икономически показатели в земеделието. Използват се основно за екстензивно животновъдство.
За да се предотврати изоставянето на този тип земи, се въвеждат плащания, които да компенсират земеделските стопани за природните ограничения, резултат от по-ниския потенциал на почвите.
Подкрепата за дейностите, свързани с ползването на земите в необлагодетелстваните райони, различни от планинските, и спазването на условията за поддържане на земята в добро земеделско и екологично състояние в тези райони, ще предотвратят изоставянето на земеделските земи в тях, ще намалят ерозията и ще допринесат за предотвратяването на процеса на обезлюдяване в селските райони.

Цели на мярка 212
► Да съдейства за рационално използване и съхранение на биологичното разнообразие и за устойчивото развитие на поземлените и другите природни ресурси в другите необлагодетелствани райони.
► Да поддържа земеделските дейности в „другите” необлагодетелствани райони и да предпази земите от изоставяне и почвена ерозия.
► Да подпомогне поддържане на привлекателността на ландшафта.
► Да намали обезлюдяването в тези райони.

Критерии за определяне и географски обхват
Необлагодетелстваните райони, които са в обхвата на мярка 212, са определени въз основа на ниската продуктивност на земеделската земя. Стойностите на този критерий се измерват в категории, обусловени от бонитетната оценка. В нея са взети предвид природните условия, които ограничават почвеното плодородие и представляват сбор от почвени и климатични условия, които характеризират вегетационния процес на даден район. Бонитетната оценка показва дали земите са подходящи за отглеждане на дадена култура или група култури.
Всяко землище е оценено спрямо средно претеглената категория на земята му. Като „други” необлагодетелствани райони се определят землища, които имат средно претеглена категория на земеделската земя 80% от средната за страната или по-ниска и които не са определени като „планински необлагодетелствани райони”. Според системата за оценка на бонитета, това е земеделската земя от 6-а до 10-а категория при средна категория за страната 5,3.

Условия за избираемост
По мярка 212 могат да кандидатстват земеделски стопани – физически или юридически лица. Те трябва:
♦ Да бъдат регистрирани като земеделски стопани по реда на Интегрираната система за администриране и контрол (ИСАК);
♦ Да ползват минимум 1 ха (10 декара) земеделска земя, собствена, наета или арендувана, при минимален наблюдаван размер на парцела 0,1 ха от ИСАК.

Условия за подпомагане
♦ Да спазват условията за поддържане на земята в добро земеделско и екологично състояние.
♦ Поне 5 години след първото плащане да извършват своята земеделска дейност в необлагодетелстваните райони.

Преходен механизъм за ползване
на общи пасища (мери)
Компенсаторните помощи за площи, използвани съвместно от няколко земеделски стопани за паша на животни, могат да бъдат отпускани на всеки от въпросните земеделски стопани, съразмерно с използването или на правото на ползване върху земята.

Размер на помощта
Бюджетът по мярка 212 за периода 2007–2013 г. е 38 869 706 евро. Плащанията за необлагодетелствани райони, различни от планинските до 50 ха са 50 евро/ха и от 50 до 100 ха са 20 евро/ха.

Заявления за подпомагане по мерки 211 и 212 се подават съгласно изискванията на Наредба № 107 от 2006 г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за подпомагане на площ. Едно и също лице може да кандидатства за подпомагане по реда на тази наредба веднъж през една календарна година.