Всички статии по проекта от месец Декември
*Земеделските дейности в необлагодетелстваните райони се подпомагат с компенсаторни плащания по мерки 211 и 212 на ПРСР ...още *Възползвайте се от гратисния период и преструктурирайте фермите си!...още *Изкупвачите на ягоди и малини се увеличават, а производителите с право на субсидии намаляват...още *Реално предложение за партньорство...още

 

 

● Г-н Кискинов, колко ферми у нас в момента отговарят на всички санитарно-хигиенни изисквания на ЕС и на колко предстои да се модернизират?

– По данни от регистъра на МЗХ към настоящия момент фермите от І категория са

Атанас Кискинов – директор „Специализирана администрация” на Национален млечен борд

2433 и са изпълнили всички изисквания за сгради и оборудване и произвеждат сурово краве мляко с ОБМ<100 000 бр./мл и ОБСК<400 000 бр./мл. Фермите от ІІ категория са 890, като са изпълнили изискванията за сгради и оборудване, но не са покрили изискванията за суровото краве мляко. Големият брой ферми са от ІІІ категория и не отговарят на изискванията за сгради и оборудване и произвеждат мляко с показатели по-големи от посочените по-горе.

● В какво трябва да инвестират фермите, които не отговарят на европейските изисквания?

– Както е известно, ЕК удължи с още 2 години срока за преструктуриране на млечните ферми в България и Румъния. Млекопроизводителите трябва да използват максимално тази възможност и да предприемат действия към инвестиции във фермите си. Става дума за изпълнение на изискванията за сгради и оборудване. Необходимо е да се приложат съвременни схеми за свободно боксово отглеждане, разбира се, там, където е възможно. Освен това не може със старо оборудване, което е вече достатъчно захабено от употреба, да получиш отговарящо мляко – да не сменяш доилните чорапчета след срока, посочен от производителя, да ползваш стари стъклени млекопроводи, гюмчетата за доене да са надраскани, хладилната вана да не охлажда млякото за нужното време и да не поддържа температурата за съхранение. Не може да няма оборудване за автоматично измиване на оборудването за доене. Благодарение на ПРСР фермерите имат възможност за подобряване на условията за труд и хигиенните условия на производство, за обособяване на място със съвременно оборудване за доене и съхранение на млякото, да заменят стъклените млекопроводи с хром-никелови, да закупят доилни зали, защо не и роботи за доене, какъвто е хитът в момента в ЕС.
Но не всичко е свързано с оборудването, трябва желание и ще се намери пътят за подобряване на качеството. Ако оборудването е супер, но не се използва правилно, качеството на млякото ще е лошо.
Другият проблем обаче е по-скоро субективен и е свързан с личната хигиена на фермерите, на доячите. Не може преди доенето да не си измиеш и дезинфекцираш ръцете, а защо да не се използват и ръкавици. Вимето трябва да се почиства с кърпа за еднократна употреба или изпрана кърпа за многократна употреба, млечните папили трябва да се запечатват с дезинфекционен разтвор след доенето. Важното е фермерите да се обучават, да следят новостите и практиките, които се прилагат за добра хигиена. Нещата не са сложни, иска се желание и постоянство.
Подобряването на качеството на продуктите ще гарантира тяхната продаваемост. След изтичането на гратисния период тези ферми, които не са изпълнили изискванията, няма да могат да предлагат на пазара мляко, т.е. на млекопреработвателите ще бъде забранено да купуват такава суровина.
Другото, което фермерите трябва да направят, е свързано със закупуване на оборудване за хранене и за подготовка на храната на животните. Това са силажокомбайни, специализирани ремаркета за транспорт, миксери за подготовка на целодажбена смеска и друга техника.
Важен момент от европейското законодателство е съхранението на торовите отпадъци и разхвърлянето им по полето във връзка с изпълнението на Нитратната директива. Това ще гарантира бъдеще на фермите, защото в противен случай те ще бъдат затворени и ще се налагат глоби.
Хубаво е да се помисли за възобновяеми енергийни източници, в това число преработка на торовите отпадъци от фермите за добив на биогаз или електрическа енергия.

● По коя от мерките от ПРСР могат да се направят всички тези инвестиции, които изброихте?

– Млекопроизводителите могат да кандидатстват за закупуване на оборудване или съоръжения, целящи подобряване на хигиената, качеството на продуктите и околната среда по мярка 121 „Модернизиране на земеделските стопанства”. В наредбата са описани всички необходими процедури и изисквания за кандидатстване. Искам да подчертая, че може да се закупува само НОВО оборудване. Закупуването на оборудване втора употреба е недопустимо. Като се има предвид, че след изпълнение на инвестицията кандидатите получават близо 50% субсидия, т.е. оборудването им струва два пъти по-малко, не е разумно да се правят някакви „игри” в посока на злоупотреби с програмата. Допустима инвестиция е и закупуването на земята под сградите на фермите, но тук има ограничение на стойността на земята – до 10% от размера на инвестицията. По тази мярка не може да се закупуват животни.

● Има ли много млечни ферми в България, които са кандидатствали по ПРСР и ако не са – какво ги спира най-вече?

– В момента няма много кандидати от страна на млекопроизводителите за участие с проекти по мярка 121. Причините за това са няколко. На първо място поради спада на цените на суровото мляко, което се наблюдава от началото на годината както в България, така и в ЕС и рентабилността на фермите е много ниска. Това отблъсна банките от финансирането на инвестиции в сектора, тъй като за тях в този момент той е много рисков. От друга страна, размерът на инвестициите за привеждане на фермите според изискванията е голям и фермерите нямат достатъчно имущество, за да гарантират кредитите си. Друг проблем са неуредената собственост на фермите, голяма част от тях са в бившите стопански дворове и все още не са уредили собствеността на земята под сградите. Причините за това са тромавите процедури в МЗХ. Сега се предприеха действия за по-бързото решаване на проблема, като тази процедура ще се провежда от областните управители. Основният проблем е с кредитирането и за да се реши, трябва да се създадат гаранционни фондове с участието на производителите на мляко и с помощта на държавата, за да се намали размерът на обезпеченията, които трябва да представят фермерите пред търговските банки. Такива схеми в другите страни членки на ЕС работят успешно от много години. Те трябва да се създадат и в България, защото без тях няма да се реши проблемът с кредитирането. Нещо важно, което е включено в наредбата по мярка 121 и на което може би не се обръща внимание, е възможността за получаване на авансово и междинно плащане при изпълнението на проекта. Авансовото плащане е в размер до 20% от стойността на проекта. За да се получат авансово и междинно плащане, трябва процедурата да е разписана в проекта на кандидата.