Всички статии по проекта от месец Декември
*Земеделските дейности в необлагодетелстваните райони се подпомагат с компенсаторни плащания по мерки 211 и 212 на ПРСР ...още *Възползвайте се от гратисния период и преструктурирайте фермите си!...още *Изкупвачите на ягоди и малини се увеличават, а производителите с право на субсидии намаляват...още *Реално предложение за партньорство...още

 

На хълмист терен в близост до Троян фирма „Ленокс Фроузън Фудс” със седалище в с. Добродан създава малиново насаждение. Тя е амбицирана да покаже на хората от района, че забравеното малинопроизводство може да носи доходи, и то добри. Целта е да се изградят няколко демонстрационни обекта, които да бъдат създадени по начина, по който това се прави в Европа и в частност в Сърбия, тъй като тя е най-големият производител на Стария континент. Стремежът е да станем конкурентоспособни поне на нея, като получим висококачествена продукция с ниска себестойност.
По схемата за подпомагане на производителите на ягоди и малини, предназначени за преработка (ЯМ), фирмата е в списъка на одобрените изкупвачи и първи преработватели. Занимава се със замразяване, преработка и износ на ягодоплодни видове. Божидар Петков – нейният управител, уточнява, че освен по схемата ЯМ „Ленокс Фроузън Фудс” е кандидатствала и по мярка 121 от ПРСР за закупуване на техника, необходима за създаването на насажденията. Проектът е внесен още през юни и по всички правила би трябвало вече да са получили отговор, но засега няма никакво раздвижване, както и субсидии по мярката. Не могат да си позволят да дочакат одобрение и тогава да започнат работата по него, защото растенията трябва да се засадят още тази година и затова са закупили техниката и посадъчен материал. Разполагат с информация от колеги в Македония и Сърбия, че производителите там получават 50% субсидии веднага след извършване на инвестицията, а не както при нас – след чакане в продължение на месеци, дори и години. Информирали са Разплащателната агенция, че започват работа по проекта, защото вече са в крайни срокове и ще очакват посещение на комисията след засаждането и евентуалното одобрение на бизнес плана, за да получат полагаемата им се на първия етап част от инвестицията, която е в размер на 168000 лв. Проектът е много голям като замисъл. Той е за създаването на 63 дка с малини и за закупуването на техника за работа на наклонени терени. Освен тези площи фирмата има и по 20 дка ягоди и къпини и 15 дка маточник.

Работят със земеделски производители, чиито насаждения са в радиус около 50 км – на практика в Ловешка област. Така на

базата на сключен договор с тях стопаните могат да получат субсидия по ЯМ. Договорите се сключват през февруари–март. След това документите се внасят в РА и по време на кампанията по съответния ред производителите представят документите – фактури и кантарни бележки за предадените количества, за да може в края на сезона да си получат парите. На базата на тези договори фирмата си прави план за реализацията на продукцията. Всяка година по думите на г-н Петков доверието към нея расте. Ако през 2006 г. са започнали да работят със 7–8 производители, през 2007 те вече са 30–40, а през тази са над 60. За специалистите от изкупвателната организация не е важен техният брой, а качеството на продукцията. Така че донякъде работят и избирателно – с онези стопани, които се съобразяват с технологичните препоръки. Това означава спазване на хигиена, пръскане с разрешени препарати, одобрени от ЕК, и осигуряване на информацията, необходима за системата за обратно проследяване на продукцията. Всеки техен клиент има персонален номер и по него ягодоплодните може да се проследят от щанда на магазина до полето. Управителят на фирмата не отговори колко тона са изкупили тази година, само уточни, че количеството е достатъчно, за да бъде изпълнен поставеният план. Конкретният въпрос беше повод отново да се акцентира върху факта, че за тях количеството не е основен критерий, а качеството, защото работят за реномирани немски фирми и други европейски клиенти, на които предлагат само замразени плодове. Над 95% от продукцията, подготвена от фирмата, се реализира в ЕС. Тенденцията е да се разшири присъствието на доброданската фирма и на вътрешния пазар.

Божидар Петков донякъде одобрява, а донякъде – не, Схемата за подпомагане на производителите на ягоди и малини, защото, ако се сметне на килограм субсидията е в рамките на 5–10 ст., което означава около 50 лв./дка. Ето защо някои производители казват, че за тези пари не си струва да се обвързват с договор и да предават продукцията си на одобрени преработватели. А на всички е известно, че те дават по-ниски цени в сравнение с постигнатите равнища от продажбата на пресния пазар. „Така някои фермери стигат до извода, че не им е изгодно да сключват договори, но като закъсат на пряката реализация, веднага идват при нас, не могат да си изпълнят договорите и положението става „От два стола – на земята”, обобщава реалностите в българското земеделие събеседникът.
Не можахме да уточним колко точно са изкупените по схемата за субсидиране плодове, защото при тях идват и производители, с които нямат договори, и все пак не отказват да изкупят и тяхната продукция. Фирмата има индивидуален подход към всеки един клиент и затова не може да се конкретизира какви ще бъдат изкупните цени за следващия сезон.

Първият се осъществява с хладилен камион на изкупвача, който събира плодовете от определени доставчици, а при другия голяма част от производителите докарват продукцията си със собствен транспорт. Превозването на повече от 50 км много влошава качеството. А препоръката на фирмата е след като бъде откъсната малината или ягодата, да бъде предадена за изкупуване в рамките на не повече от 4 часа.
Предприятието е много гъвкаво и няма ограничение на капацитета. Има бърза реализация на продукцията, но ограничението е най-вече от страна на качеството.
Случвало се и някой стопанин да сключи договор с тях и след това да прецени, че не му е изгодно да даде стоката си на фирмата от Добродан. Според управителя това може да се уреди с по-добри контракти, в които да бъдат включени определени неустойки при неспазване на клаузите. Неговият опит сочи, че на сегашния етап в България никой не признава договорите и от страна на производителите няма желание за подписването на обвързващи документи. „Имахме такъв случай за 20 т ягоди, но доставчикът не достави нито един. Сега водим съдебни дела, които са много трудни и мудни. Некоректните производители се смятат за недосегаеми”, илюстрира твърденията си г-н Петков.
Той няма желание да оповести цените за 2010 г., но коментира, че икономическата криза се е отразила и върху реализацията на меките плодове. Поне такова е оправданието на европейските партньори – всеки иска да купи по-евтина продукция, а и китайската инвазия също оказва определен натиск върху цените.
У нас тази година малините са изкупувани за 2,20 до 3 лв./кг, а ягодите – за 0,90 до 1,30 лв./кг. През 2008 г. производителите са били в по-изгодна ситуация. Тогава цената на малините е достигала до 4 лв./кг, а на ягодите – до 1,60 лв./кг.

Собствените насаждения се създават с две основни цели – първо, за да могат специалистите от фирмата да покажат, че и от малинопроизводството може да се печели, и, второ, искат поне на първия етап да направят сдружение на производители на ягодоплодни, които да се обединят около една печеливша кауза и да чувстват определена сигурност и защита в тяхно лице. Тези насаждения ще бъдат стопанисвани на акорден принцип от специалисти, които ще бъдат ангажирани за тази цел. Разработва се вариантът създадените от фирмата в Добродан насаждения да бъдат давани на утвърдени производители или на хора, които искат да имат добра продуктивност от тях. Заложен е среден добив в размер на 1100 кг/дка малини. За рамките на страната той е висок, защото средните резултати у нас варират от 550 до 750 кг/дка, докато сръбските колеги разчитат спокойно на добиви от 1500–1800 кг/дка. „Въпреки това през тази година под наше ръководство и с консултации имаше хора, които постигнаха и 1300 кг/дка”, твърди г-н Петков. Според него това е така, защото се стараят да внедряват най-добрите технологични постижения на българската наука. Имат желание тези новосъздаващи се полета в рамките на 2–3 години да минат към биологично производство, като се редуцират всички растителнозащитни препарати, защото този вид продукция набира скорост като интерес от западните потребители. Тънкостите, съпътстващи технологията, са  ноу-хау, което е резултат от разработка на изкупвателната структура в Добродан и на дългогодишния опит на производителите, които са техни клиенти. Фирмата разполага с трима висококвалифицирани агрономи, за които планира да направи обучение в чужбина до края на сезона или през следващата година, за да обедини всички добри резултати от европейските и световните постижения.

Тук се засаждат чуждестранните сортове Микер и Херитидж. Българската селекция е много добра, но за съжалени през последните 15–20 години производството на малини от тях е сведено до минимум, както и на посадъчен материал. За учудване на г-н Петков македонски пепиниер му е казал, че основно произвежда разсад от Виламед и Шопска алена, която е закупил през 1998 г. от Института по овощарство в Пловдив. Той много е доволен от българския сорт и го налага в Македония. За съжаление у нас не се обръща достатъчно внимание на разсадопроизводството и има недостиг на качествен материал. Втората причина новите малини да бъдат чужда селекция е, че на европейския и световния пазар вече са наложени познатите там сортове и всеки един нов може да се утвърди само при положение, че количествата от него са достатъчни. Например, ако Сърбия предлага хиляди тонове от Виламед и Микер, а ние сме в състояние да осигурим условно казано 500–600 т от Шопска алена, Искра или Люлин, те ще бъдат приети. Но с количества в рамките на 20–30 или 50–100 т не сме атрактивни и нито една фирма, чийто годишен оборот е в рамките на 200–300 т няма да експериментира с една десета от това количество в номенклатурата на своите продукти. Причината е, че за желета, мармалади или компоти технологията е една и при промяна на сорта като суровина трябва да се направят корекции при преработката.

Цветослав Петров е агроном във фирмата. Завършил е доста отдавна, тогава, когато в София имаше Селскостопанска академия, носеща името „Георги Димитров”. Професионално през годините се е реализирал на различни позиции, включително и като председател на ТКЗС. Днес в изкупвателната фирма се занимава основно с организацията на работата по създаването на нови индустриални насаждения малини. Преди това е работил в производството на фирмата от 2006 г. като арендатор. В момента на нашето посещение той показваше на работничките, които видимо се забавляваха от любопитството ни, как след като мине тракторът и продълбочи площта, по-бързо да започнат засаждането. На пръв поглед изглежда не много сложно – единственото нещо, което трябва да се спазва най-стриктно, е разстоянието между редовете да е 3 м, тъй като след повдигането на лехата ще се направят тирове и междуредието ще бъде затревено. Така когато се пуснат машините, за да мулчират тревната маса на следващата година, работната ширина от 2,20 м ще гарантира, че тировете няма да се развалят. Тревните части ще бъдат насечени на 10–12–15 мм и ще останат в междуредовите разстояния. Мулчирите, снабдени с валяци, ще я притъпчат. Г-н Петров уточнява, че се предвижда да се направи опит с бактериален препарат, благодарение на който органичната материя ще се разлага по-бързо до минерални вещества. Осъществяването на тази идея ще даде още по-голямо основание фирмата да се сертифицира като биологичен производител на ягодоплодни видове.
Опънатият в редовете сезал беше сигурен ориентир, че работничките няма да сбъркат при поставянето на разсад, което си личеше от вече поставените в почвата малинови пръчки.

Сравнително младият Христо Христов е на 38 години. Завършил е агроинженерство – специалност полевъдство, през 1995 г. в Аграрния университет в Пловдив. До този момент не е успял да работи по специалността си, тъй като по онова време са пропаднали договорите, които абсолвентите са имали с Комплексните земеделски стопанства, задължително условие при записването в университета. С идването на новата икономическа система те стават невалидни, както и сигурността за професионална реализация. Все пак започва работа в стопанството в с. Дълбок дол като агроном-домакин. Постъпва, оглежда се, разбира, че е попаднал в разграден двор – всичко се ликвидира, и решава, че е много рисковано да бъде домакин при тези условия, особено за човек без стаж, без наоколо да има специалисти, от които да черпи опит. Затова се установява като дърводелец на същото място. Става майстор и така до тази година, когато след спечелен конкурс преди 6–7 месеца постъпва на работа във фирмата като агроном. Отговаря за всички звена на производството. Допада му стратегията на фирмата, която ориентирайки се към собствено производство, ще стане независима от прекупвачи, хладилни бази и т.н. Затвореният цикъл ще гарантира по-ниска себестойност и по-висока печалба.
Всичко това Христо разказа на фона на площите, където фирмата, чийто служител е той, произвежда собствен посадъчен материал от малини и къпини. В съседство с тях се виждаха производствени насаждения от ягоди.
За Христо новата работа е интересна, но му се струва, че всеки ден е като на война. Наистина в българското земеделие е така. Сблъсква се с най-различни фактори, които се опитват да спъват начинанията и човек трябва да е много гъвкав, да има няколко запасни варианта, за да постигне предвиденото. Въпреки това е оптимист, след като 13 години се е занимавал с нещо принудително и е успял да усвои работата до съвършенство. Все пак агрономството е неговото професионално призвание...
С този материал беше представена едната страна, участничка в реализацията на Схемата за изкупуване на ягоди и малини, предназначени за преработка. Дали позициите на производителите са в унисон с изложеното по-горе, ще се опитаме да разнищим в следващия брой на списанието. Ще ви срещнем с няколко фермери, които вече са кандидатствали по Схемата ЯМ и имат двугодишен опит в нейното прилагане.