Всички статии по проекта от месец Февруари 2010

* Стопаните ще получават пари само за спазването на забрани, които са валидни за съответната защитена зона...още * Агроекологичните плащания може да се комбинират...още * Проблемът при мярка 214 е липсата на обратна връзка от администрацията на РА към стопаните...още * Пазари се намират трудно, но не това е най-тежкото за биологичните производител...още * Биомляко от Троянския Балкан...още * За по-добра комуникация с институциите настояват биофермери...още *Сапунените ядки – биоалтернатива на химическите прахове за пране...още

 

---

● Г-н Апостолов, моля, уточнете какви са възможностите, които предоставя мярка 214 на земеделските производители, занимаващи се с дейности по опазването на околната среда.

– Моето лично мнение е, че възможностите, които предоставя мярката, са много

Стоилко Апостолов - управител на фондация "Биоселена"

добри. Друг е въпросът как се прилага. Вече има двегодишен опит в нейното действие. Има доста хора, които са недоволни. Натрупани са доста проблеми, но те са извън това, което предоставя мярката и са свързани много често със собствеността и ползването на земеделските земи и с други неработещи системи в България като например системата за идентификация на животните. Вследствие на това се натрупва много голям негативизъм и от страна на фермерите, и от страна на администрацията при прилагането на мярката. Най-често това, което чуваме като отзиви от двете страни, е: „Тази мярка е много трудна, много сложна”. Валят всякакви оправдания и извинения, които трябва да изяснят, че тя не работи добре. Иначе нейните възможности са много добри, нивата на подпомагане – също. Така че причината не е в нормативната база със сигурност.

● Земеделските производители проявяват ли интерес към мярката и по-специално към подмерките, финансиращи биоземеделието?

– Определено да. По статистика през 2008 г. по нея са подадени 1400 проекта, което я нарежда може би на второ място след мярка 112 за млад фермер. Одобрени бяха 800 бизнес плана. Което означава, че има интерес, но негативното отношение към нея идва от приложението ù и от проблеми, които не са свързани пряко със същността ù.

● Какви са те?

– Една от основните трудности е свързана с това, че стопаните не получават достатъчно информация. Тоест, ако сравним с мярка 1.3 на САПАРД, там като че ли беше малко по-добра оправия. Кандидатстваше се с проект за 5 години, който се одобряваше. В момента, в който се подаваха всички документи, ако имаше нещо нередно, още във фонд „Земеделие” в София ги връщаха, за да се отстранят нередностите. А проблемът при мярка 214 е, че липсва обратна връзка. Кандидатите за субсидии подават вече попълнено било от тях заявление, било с помощта на различни консултанти или на Националната служба за съвети в земеделието, и оттам нататък следва мълчание, в най-добрия случай, в продължение на година, а понякога даже преваля една година. Бенефициентите получават писма, в които им се казва какво не е наред, но този отговор идва много късно, тоест, когато вече не може да се направи каквато и да е корекция и след като вече са изчислени санкциите. Тази процедура трябва да се прецизира по някакъв начин, което означава от момента на кандидатстването да има срок примерно от един месец, в който хората да бъдат уведомени с писмо, да им се каже къде е проблемът. Дори и сега в момента някои от фермерите (Б. ред. Става дума за средата на декември) не са си получили още писмата за резултатите от кандидатстването през 2008 г. На практика казусът е следният: човекът е кандидатствал веднъж през 2008 г., но е имал някакви проблеми с документите, не е уведомен от РА, което означава, че през 2009 г., когато отново е подал документи почти сигурно е направил същата грешка. Така се събират две поредни години с някаква грешка, за която стопаните не знаят каква е и откъде е.

● Смятате ли, че процедурата по кандидатстването е достъпна за фермерите?

– Смятам, че тя е максимално опростена, тъй като то се прави с един формуляр заедно с кандидатстването за директни плащания. Има обаче малки тънкости в наредбата, които често объркват нещата и производителите получават отрицателен отговор от РА. Става дума за съвсем дребни неща, които много често хората пропускат. Затова винаги ги съветвам да потърсят помощта на специалист при попълването на заявленията.

● Как си обяснявате това, че много от проектите по мярка 214 са отхвърлени?

– Имам конкретни наблюдения върху проектите на фермери, които ние – експертите на „Биоселена”, сме изготвили. Ще коментирам един фрапиращ случай с фермер, който е сертифициран биологичен производител и кандидатства по две от подмерките – едната за отглеждане на местни породи – Старопланинска овца, и по подмярката за пасторализъм. Стана така, че беше отхвърлен и по двете направления. При проверката се оказа, че основната причина е, че за неговите 1000 овце, а той беше кандидатствал с по-малък брой – 560 овце, бяха открити в регистрите на НВМС само две ушни марки. А стопанинът отглежда средно по 800 овце поне от 15 години. И нищо не можеше да се направи. Така и не разбрахме къде е причината да липсва информация за тези марки, които са си налице по ушите на животните. Може би е във ветеринарния лекар, който е трябвало да подаде информацията, може би в неработещата идентификационна система... Но така или иначе той загуби 80 000 лв. субсидия.

● Как подобни факти от страна на администрацията се отразяват върху дейността на фермерите?

– Има такива, които се обезверяват. Други завеждат съдебни искове. А трети търсят начини да разрешат проблема, прехвърляйки част от земята или животните на член от семейството, който до този момент няма как да е бил санкциониран. Има и такива парадоксални случаи. Производителят се опитва да се нагажда според системата, за да не се загуби изцяло субсидията, на която има право. Просто трябва всички механизми да заработят, както трябва. Имам предвид системата за идентификация на земеделските парцели и за идентификация на животните. Това може да се случи единствено под натиска на хората, които влагат толкова много усилия да работят в сферата на селското стопанство и да бъдат изрядни пред държавната администрация.

● Вие помагате ли на земеделските стопани да изготвят своите проекти?

– Да. Даже си спомням, че през 2009 г., когато подготвяхме кампанията по кандидатстването, получихме доста документи на желаещи да получат субсидии по агроекологичната мярка. За съжаление нашите услуги са платени за разлика от помощта на Националната служба за съвети в земеделието и затова хората предпочитат да отидат няколко пъти до регионалната структура в Пловдив.

● Достатъчни ли са субсидиите, предвидени за производителите по мярката?

– Смятам, че да, стига да се плащат. Има един проблем, който е много остър като цяло за биопроизводството в България. Това е силно недоразвитата част – животновъдството. В него има съвсем малко хора. Може би у нас има около 300 сертифицирани биопроизводители. От тях само 7 или 8 са животновъдни ферми. Което означава, че има проблем. Той не е само в това, че няма реализация на продукцията, а липсата на подпомагане. Когато се пишеха мерките, подпомагането на глава добитък не беше възможно. По тази причина подкрепата за биоживотновъдството остана под формата на подпомагане на фуражното производство – за отглеждането на фуражни култури, за стопанисването на ливади и пасища. Но в този случай равнищата на подпомагане са доста ниски и затова са много малко онези, които се осмеляват да направят крачката напред и да сертифицират животновъдните си стопанства. А това не е добре като цяло за сектора, тъй като при биоземеделието едно от изискванията е в растениевъдството да се използва оборски тор, тъй като употребата на химикали е забранена. Така почти цялото биологично земеделие по някакъв начин се измества към растениевъдното производство, което означава, че фермерите трябва да внасят скъпи торове.

● Има ли тенденция към увеличаване на броя на биопроизводителите?

– Не бих казал. Засега според мен по-скоро този процес е в застой. Причините основно са свързани със забавените или с непредоставените компенсаторни плащания по мярка 214. Ако биофермерите виждат, че при колегите им всичко е наред, предполагам, че биха били доста повече онези, които ще се включат в системата за подпомагане на едно природосъобразно производство. А това, което се случва в практиката не е окуражително. През миналата година компенсаторните плащания за биофермерите бяха дадени във възможния краен срок – края на юни, и това демотивира голяма част от хората.

● Кои биопродукти са предпочитани за отглеждане от земеделските стопани и към какво им препоръчвате да се насочат?

– Произвежданите у нас биопродукти са ориентирани основно към износ, защото се продават добре на пазарите в Западна Европа – основно в Германия. След това голям пазар са САЩ, Япония и Канада. Търговията е предимно с пчелен мед. Събирането на диворастящи билки, които могат да се сертифицират като био, е също актуално. Добре се продават и подправките. Търсят и дребните плодове – малини, ягоди, касис, но при тях трудностите доскоро бяха свързани с липсата на работна ръка. За продуктите от животновъдството се разчита предимно на вътрешния пазар, който е доста консервативен поради недостатъчната платежоспособност на българските граждани, а не защото те не предпочитат да консумират екологично мляко, сирене или месо.

● Специалистите от „Биоселена” съветват ли фермерите към какво да се насочват?

- Общо взето нашите съвети се базират на проучвания. Фермерът обикновено произвежда в някакъв район, където има специфични климатични и почвени условия, както и фактори, свързани с намирането на работна ръка. Това са първите предпоставки, които ни ориентират как да го посъветваме правилно. Не може да се отглеждат култури, които изискват много ръчна работа, там където няма достатъчно такава. Вторият важен елемент, а може би и първият – е пазарът. Той е важен фактор, защото при биоземеделието има преходен период от две години. От момента, в който започне наблюдението за сертифициране до неговото окончателно завършване, през този период от две години може нещо да се промени и да обърка плановете за реализация на продукцията.