Всички статии по проекта
от месец Февруари 2010 |
* Стопаните ще получават пари само за спазването на забрани, които са валидни за съответната защитена зона...още
* Агроекологичните плащания може да се комбинират...още
* Проблемът при мярка 214 е липсата на обратна връзка от администрацията на РА към стопаните...още
* Пазари се намират трудно, но не това е най-тежкото за биологичните производител...още
* Биомляко от Троянския Балкан...още
* За по-добра комуникация с институциите настояват биофермери...още
*Сапунените ядки – биоалтернатива на химическите прахове за пране...още
|
ПАЗАРИ СЕ НАМИРАТ ТРУДНО, НО НЕ ТОВА Е НАЙ-ТЕЖКОТО ЗА БИОЛОГИЧНИТЕ ПРОИЗВОДИТЕЛИ
● Г-жо Ралчева, за всеки присъствал на учредителното събрание стана ясно, че проблемите на биопроизводителите са предизвикали създаването на асоциацията. Все пак какво ви събра заедно?
– Всъщност ни събраха проблемите с администрацията, по-точно с фонд
 |
Веселина Ралчева - председател на „Българска асоциация биопродукти” |
„Земеделие” и с аграрното министерство, които са свързани с нормативната уредба. В нея има много неясноти и тя се появи след стартирането на мярката и даже след крайния срок за подаване на документите. С пускането на агроекологичната мярка пред нас се появиха много нови възможности да защитаваме интересите си и да търсим пазари като биопроизводители, но като че ли трудностите при общуването с държавните структури беше нещото, което ни обедини и ни накара да търсим колективно и организирано правата си, тъй като в министерството се изправихме пред една непреодолима стена. Никой не ни отговаряше, нито пък имахме някаква друга възможност за контакт. Единственият шанс да стигнем до каквато и да било информация беше да си запишем час при самата Калина Илиева. А това е лудост. Може ли всеки един производител, за да разбере какво се случва с него, със заявките му за субсидии и с проектите му, да си записва час при изпълнителния директор на ДФЗ-РА? Това не можеше да продължава така. Телефоните не работят, на писма не се отговаря. Никой от нас не знае какво е неговото положение. Ето това беше причината да потърсим общи действия.
● Какви биопроизводители обединява асоциацията и колко са те на този етап?
– На трите срещи, които организирахме до създаването на асоциацията, сигурно са присъствали над 50 фирми и индивидуални производители. На този етап учредителите са предимно биологични растениевъди, както и двама пчелари. Може би е наша грешката, че не успяхме да установим контакти с животновъди, които се занимават с биологично производство. Чрез вас искаме да ги поканим да се включат в асоциацията, защото тя е отворена за всички, които са се сертифицирали или са в процес на сертификация като биологични фермери.
● Наясно ли сте колко са биопроизводителите в България?
– Мога само да подозирам. За онези, които са ми известни, помогнаха и колеги от сертифициращи организации. Събрахме адресите на около 170 растениевъди. Показателен е фактът, че през 2008 г. са подадени 305 заявления за подпомагане по мярка 214 за агроекология, що се отнася до биологичното растениевъдство, и ако не се лъжа около 170 за животновъдството. На тази база можем да предполагаме колко са тези производители.
● Как наскоро създадената асоциация ще помага на биопроизводителите?
– Основната идея да се съберем, от една страна, е да защитаваме интересите си, а, от друга, да търсим пазари и да си помагаме с информация. Това, което успяхме да получим като уверение на този етап от държавните институции е, че ще бъдат провеждани регулярни срещи с нас, че нормативната уредба ще бъде консултирана с нас преди да излезе. И третото нещо – от фонда се ангажираха всеки месец да има по един приемен ден само за биологичните производители, на които ще се обръща внимание на конкретни проблеми, свързани с усвояването на субсидиите. Засега това обещание се спазва. Но все още не е изпълнено друго – да получим писма, в които да ни бъде обяснено как точно стоят нещата с всеки от кандидатствалите по агроекологичната мярка 214.
● Проблемите на биопроизводителите само с комуникацията с администрацията ли са свързани?
– О, не, разбира се. Като започнем с това, че нямаме достатъчно информация и стигнем до реализацията, през целия този период сме съпътствани от трудности. Плащаме сериозни такси за сертификати. От нас се изисква да преминем през един преходен период, когато не си сертифициран, а плащаш на фирма, която трябва да издаде необходимия документ за биопродукция. Добивите намаляват вследствие на преустановената употреба на химични торове и средства за растителна защита. Всичко това касае специфичните особености на биологичното производство, но освен тези проблеми сериозни са и трудностите, създавани от администрацията – не мога да не ги напомня отново. Всъщност те изместиха другите, технологичните, проблеми. Ние се справяме с трудностите на производството, изнасяме на пазара, който е консервативен и трудно приема нови страни като България, а не можем да се справим вътре със собствената си държава.
● Как ще бъдат решени тези проблеми?
– Надяваме се на добра воля от страна на министерството и другото е – сами да си търсим правата. Очевидно, че ако не го направим организирано, ще бъде трудно.
● Какви са предстоящите инициативи на асоциацията?
– Първата е да подкрепим колегите във връзка с промените, предлагащи изменения в Закона за генномодифицираните организми. По този повод сме приели декларация, в която изразяваме несъгласие с подготвяните промени и ще искаме нашите аргументи много отговорно да бъдат разгледани в Народното събрание. Освен това като членове на асоциацията участвахме в протестите пред Народното събрание непосредствено преди началото на втората му сесия в средата на януари. Там изразихме пределно ясно позицията си, че промените трябва да бъдат подложени на сериозно обществено обсъждане с цел така да се прецизират текстовете, че да бъде гарантирано здравето на българските граждани, а биологичните производители да бъдат застраховани от бъдещи пазарни загуби, които са неминуеми при излъчването в природата на ГМО.
● Как генномодифицираните организми влияят върху здравето на хората?
– За съжаление на този етап никой не може да каже. Тепърва предстои да се доказват безвредността или последствията от тях. Така че е доста лекомислено да бъдем първите, които ще либерализираме закона, след като това не са го направили най-богатите и напреднали страни в Европа като Италия, Франция, Германия... А веднъж допуснати тези организми, после няма връщане назад. Затова е по-добре да се помисли предварително. С предлаганите промени законът ще даде възможност много по-лесно да се отглеждат генномодифицирани култури в места, където районите влизат в екологичната мрежа „Натура 2000” и в близост до нашите биологични полета. Отпадат санитарните зони, които ограничават разпространението на тези изменени организми. Просто трябва по-сериозен дебат, за да се чуят аргументите и на едните, и на другите. Доколкото разбирам, в комисиите е имало аргументи само от едната страна, а другите са казали, че трябва да синхронизираме законодателството си с ЕС без повече подробности. Силно се надявам, че депутатите ще постъпят като национално отговорни личности.
Разговорът проведе
Ангелина Константинова - главен редактор, сп. АгроКомпас