Всички статии по проекта
от месец Февруари 2010 |
* Стопаните ще получават пари само за спазването на забрани, които са валидни за съответната защитена зона...още
* Агроекологичните плащания може да се комбинират...още
* Проблемът при мярка 214 е липсата на обратна връзка от администрацията на РА към стопаните...още
* Пазари се намират трудно, но не това е най-тежкото за биологичните производител...още
* Биомляко от Троянския Балкан...още
* За по-добра комуникация с институциите настояват биофермери...още
*Сапунените ядки – биоалтернатива на химическите прахове за пране...още
|
БИОМЛЯКО ОТ ТРОЯНСКИЯ БАЛКАН
В магазинната мрежа със сигурност сте попадали на млечните продукти „Хармоника”. По-загрижените за своето здраве вероятно често ги предпочитат, но по-неинформираните отказват да дадат например 1,63 лв. за кофичка кисело биомляко от 400 г с масленост 2%, като могат да купят такова на двойно и тройно по-ниска цена, но заради това потребителско поведение те получават продукт с млекозаместители, консервиращи и неутрализиращи вещества.
А много малко хора наистина оценяват автентичния и плътен вкус на биомлякото,
 |
Иван Данчев - животновъд |
добито при най-строгите изисквания на биологичното производство и при постоянен контрол. Такова се произвежда във фермата на Иван Данчев.
Посетихме я, за да видим откъде идва суровината за така вкусното биомляко.
Фермата е разположена в екологично чист район, а кравите са спокойни и добре обгрижвани. Иван Данчев ни посреща във ведро настроение. Докато си говорим, той е около животните, а неговото отношение към тях можем да определим като повече от хуманно.
Как се е насочил към този тип производство е нашият първи въпрос към животновъда, а разказът му ни връща в далечната 1999 г. След една презентация на фондация „Биоселена” Иван Данчев разбира, че неговата ферма работи в условия, близки до изискванията на биопроизводството.
„Ние не сме толкова богати, че да използваме изкуствени торове за подхранване на пасищата и химични препарати за унищожаване на плевелите, затова и земята ни беше чиста, казва Данчев. Изискванията тогава бяха доста по-строги от сегашните, не знаехме какви документи са необходими и докато влезем в час, беше трудно. Много път сме извървели. Но преминахме 3-годишния задължителен преходен период и през 2001 г. получихме сертификат от швейцарска организация. Гордеем се, че три пъти сме награждавани за ферма на годината. Имаме опит и вече нещата са ни по-лесни и по-ясни”, допълва животновъдът.
В момента той отглежда 80 дойни крави от породите Кафяво говедо и Симентал, и почти толкова телета във ферма, намираща се до троянското село Добродан. В тази част на страната условията за развитие на биоживотновъдство са прекрасни. А млякото, произведено във фермата на Иван Данчев и на неговия колега Николай Чернокожев, който е също от този район, се преработва в мандрата на известната ни тенесистка Магдалена Малеева в софийското село Мало Бучино.
По думите на Иван Данчев добиването на мляко не е нещо, което се прави на конвейр. Ако кравите са спокойни, гледани и обгрижвани с любов, млеконадоят се увеличава. Докато обяснява, той не престава да се радва на животните и шепти гальовни думи. Личи си, че това не е преднамереност и показност, а начин на живот. Животните се хранят със сертифицирани фуражи, без антибиотици и хормони на растежа, отглеждат се в чисти и обширни пространства. „При биологичното производство е наложително кравите да се отглеждат свободно, като им се осигурят 4 кв. м за почивка и 6 кв. м за разходка. Храната им идва от сертифицирани пасища, които се подхранват с естествен тор. Изкуствените торове са изключени, те стимулират растенията, но вредят на хората. Семената за ливадите също трябва да са сертифицирани. При нас получаването на фураж е доста по-трудно. Добивите са по-ниски, а борбата за отстраняването на плевелите е по-тежка, защото по механичен начин унищожаваме плевелите, нямаме право да пръскаме и оттам продукцията се оскъпява. Кравите, които се хранят в повечето случаи с тревен фураж, а не с концентриран, дават и по-малко продукция. Дневният млеконадой е около 1000–1200 л в зависимост от сезона”, разказва фермерът. Не забравя да благодари на хората, които му помагат и му дават стимул за развитие. „Едва ли щяхме да просъществуваме, ако не беше известната ни тенесистка Магдалена Малеева. Заедно с „Биоселена” започнаха да дистрибутират нашата суровина. Тогава цената на млякото се покачи и сега нещата са по-добре в сравнение с предишните години, когато беше борба за оцеляване. Това ни гарантира, че има кой да изкупува суровината. В кризисен момент Магдалена Малеева ни подкрепи и финансово”.
Контролът на суровината е изключително строг. От ДВСК вземат проби два пъти в месеца, като в мандрата в с. Мало Бучино проверките са всекидневни. Там постъпва мляко от фермата на Иван Данчев и от тази на сем. Чернокожеви. „Няма вероятност да се сбърка, защото пробите са две. Има ли пробив, знае се кой е сгрешил”, категоричен е нашият събеседник. Той допълни, че ветеринарните лекари също вземат проби от млякото на всеки 3 месеца. Отделно сертифициращата организация прави внезапни проверки на състоянието на пасищата.
„Ние се стремим да опазваме природата, защото тя винаги е била приоритет за нас. Винаги сме били против унищожаването ù и сме я поддържали в добро състояние”, казва с усмивка Данчев. Тя помръква, едва когато засягаме въпроса за евросубсидиите. Споделя, че са му орязани плащанията за единица площ, защото, по думите му, проверките, които правят от РА, не били много коректни.
Въпреки това не се отказва и продължава да гледа напред, защото знае, че биологичното производство има доста добри перспективи у нас.
„Оптимист съм, защото засега няма много ферми за биологично производство на мляко. Доста хора опитваха, но като разберат колко са изискванията, губят кураж. Ние със съпругата ми не се уплашихме и винаги сме се надявали трудът ни да се оцени. Все пак не се оплакваме. Печелили сме, губили сме, но сме си гледали животните с любов. Дори е имало момент, когато сме извършвали допълнителни дейности, за да гледаме фермата, а сега тя ни гледа нас”, завърши разказа си животновъдът, който живее и работи по природосъобразен начин и чрез дейността си опазва околната среда и здравето на хората – на тези, които все пак се осмеляват да дадат малко повече пари за чисти и качествени продукти, или поне – за децата си.
сп. АгроКомпас