Всички статии по проекта от месец Януари 2010

* Изпълнението на изискванията на Нитратната директива дава шанс за модернизиране на стопанствата...още * За реализирането на идеята „Да опазим природната среда”, помага мярка 214 от ПРСР...още * Субсидии по Агроекологичната мярка за автохтонните породи все още не са изплатени...още *Повече уважение към тези самоотвержени хора, които с желанието си, с времето си, с живота си, опазват нещо, доживяло хилядолетия до нас и което вече изтича като вода между пръстите ни, без да можем да го спрем...още *Има начин фермерите в планината сами да си произвеждат сирене и да го продават...още *Една приказка за фамилна ферма в планината...още * Да има повече проверки, за да се отсеят точните хора...още

 

---

Ос 2 от ПРСР е свързана с цели на Общата селскостопанска политика, които са насочени към подобряване на околната среда и природата.
Средствата, определени за усвояване по нея за нашата страна, са 780 000 000 евро. Една от най-важните мерки в тази Ос е 214 „Агроекологични плащания”.
Общата цел на Ос 2 е свързана с поощряване използването и развитието на земеделски методи, целящи опазването и съхранението на околната среда, а също така и субсидирането на земеделските стопани, което трябва да подпомогне процеса, насочен към предотвратяване на изоставянето на земеделските земи и да поощри запазването на традиционните земеделски практики.

Екологичните цели на ПРСР ще бъдат реализирани не само чрез нормите, залегнали в Ос 2. Стопаните ще бъдат подкрепяни и по Ос 1 при закупуването на необходимото оборудване за биологично земеделие – за косене и балиране, нужно при обработката на пасищата и ливадите с висока природна стойност, както и за изграждането на площадки за оборски тор (с оглед предотвратяване замърсяването на водите с нитрати от земеделски източници).
Разрешаването на главните проблеми, свързани с биологичното и генетичното разнообразие; опазването на почвите от ерозия и деградация; насърчаването за планиране на екологосъобразни дейности; определянето и поддържането на ценни местообитания и характеристики на ландшафта; съхранението на културното наследство, въвеждането на подходящи сеитбообръщения и предотвратяването на изоставянето на високопланинските пасища и ливади са основните цели на Националната агроекологична програма (НАЕП), която се прилага в България чрез мярката „Агроекологични плащания” от ПРСР. Една от основните дейности е насочена към опазването на земеделски земи с висока природна стойност. Други дейности, насърчавани от НАЕП, са биологично земеделие, подкрепа на традиционните местни породи в животновъдството, опазване на почвите и водите, съхраняване на характеристиките на ландшафта чрез традиционна паша на селскостопанските животни (пасторализъм) и др.
Подкрепата за дейности, свързани с използването на земеделски земи в необлагодетелстваните райони и с придържането към добрите земеделски и екологичните условия се очаква да намали изоставянето на земи и тяхната ерозия, както и да противодейства на обезлюдяването на селските райони.

Предвижда се 35% от средствата по Ос 2 да бъдат заделени за подкрепа на стопаните от необлагодетелстваните райони. Останалите 25% от бюджета на Ос 2 ще се използват за мерките по „Натура 2000” и за горските мерки.

Компенсаторните плащания за земеделски и горски стопани, чиито земи попадат в защитените зони по „Натура 2000”, са от голяма важност за опазване на биоразнообразието. Докато задължителните изисквания по „Натура 2000” влязат в сила, земеделските производители могат доброволно да изпълняват дейности, свързани със запазване на защитени видове в затревени площи или обработваеми земи по мярка „Агроекологични плащания”.

Първите пет мерки стартираха и ще бъдат в сила до 2013 г. Причините за отлагането на старта на мерки 213 и 224 са следните. Мерките по „Натура 2000” за земеделски земи и гори са свързани с официалното определяне на териториите от „Натура 2000”, обнародване на заповеди за обявяването им и изготвянето на планове за тяхното управление. Затова те ще се изпълняват след приемането и влизането в сила на ясни ограничения за селскостопански и горски дейности в заповедите за обявяване на зоните и/или в плановете за управлението им. Междувременно средствата по мерки 213 и 224 са временно пренасочени към мярка 214 „Агроекологични плащания” и земеделските стопани в потенциалните зони от „Натура 2000” могат да кандидатстват за подкрепа по тази мярка.

Предвидени субсидии по направления Ж1 и Ж2 от подмярка Традиционно животновъдство на мярка 214 на ПРСР

Нива на плащане по подмярка традиционна паша (пасторализъм): 100 евро/ха – без двойка каракачански кучета, 110 евро/ха – с двойка каракачански кучета Нива на плащане за отглеждане на местни породи: ЕРД (говеда) – 200 евро/глава, ДРД (овце и кози) – 25 евро/глава, Свине – 61 евро/глава, Коне – 200 евро/глава.

Възможностите на фермерите да получат средства за отглеждането на животни по мярка 214 са определени от подмярка Традиционно животновъдство, направление Ж1 „Опазване на застрашени от изчезване местни породи”, както и от направление Ж2 „Традиционни практики за сезонна паша (пасторализъм)”.
Заявленията за подпомагане и заявленията за плащане на кандидатите по мярка АЕП се попълват безплатно от специалистите в поделенията на Националната служба за съвети в земеделието, респективно – Областните служби за съвети в земеделието, ако стопаните се обърнат за съдействие към тях.

● физически лица, еднолични търговци или юридически лица.

На територията на цялата страна се подпомагат:

● биологичното растениевъдство;
● биологичното пчеларство;
● традиционното отглеждане на овощни култури – навсякъде, където съществуват стари (над 25 години) овощни градини;
● опазването на застрашени от изчезване местни породи;
● въвеждането на сеитбообращение за опазване на почвите и водите, но с предимство в нитратно уязвимите зони;
● контролътна почвената ерозия – но с предимство в районите, застрашени от ерозия.

На територията на отделни райони се подпомагат:

● възстановяването и поддържането на недоизпасани затревени площи с висока природна стойност – само в райони, определени като райони с висока природна стойност;
● възстановяването и поддържането на преизпасани затревени площи с висока природна стойност – само в райони, определени като райони с висока природна стойност;
● управлението на земеделски земи в обработваеми земи, разположени в орнитологични важни места – само в райони, определени като орнитологично важни места;
● традиционните практики за сезонна паша на животните (пасторализъм), но само на територията на Националните паркове Пирин и Централен Балкан.

Кандидатът може да избере да прилага различни агроекологични дейности в своето стопанство. Те могат да бъдат една или няколко едновременно, стига да няма ограничения по отношение на географския обхват за прилагане на съответната дейност.

Животинската единица е условна единица (коефициент за приравняване на гъстотата (броя) на животни на единица фуражна площ, използвана за изхранването им). Броят на различните видове и категориите животни се превръщат в ЖЕ, както следва:

а) един кон над 6-месечна възраст, един бивол и едно говедо (включително крава с бозаещо теле) над двегодишна възраст се равнява на една ЖЕ; б) говедо от 6 месеца до 2 години се равнява на 0,6 ЖЕ; в) една овца или една коза се равнява на 0,15 ЖЕ; г) една свиня за развъждане над 50 кг се равнява на 0,5 ЖЕ; д) едно животно от други категории свине под 50 кг се равнява на 0,3 ЖЕ.

1. Да са регистрирани в Интегрираната система за администриране и контрол (ИСАК) със земеделската площ, върху която ще прилагат агроекологични дейности (в системата за идентификация на земеделските парцели) и/или животните, с които кандидатстват за получаване на агроекологични плащания (в системата за идентификация и регистрация на животните).

2. Когато отглеждат редки местни породи животни, трябва да осигурят ползването на постоянно затревени площи, така че да се спази изискването за гъстота на животните 2 ЖЕ/ха.

3. Да спазват изискванията по управлението на избраната агроекологична дейност за период от 5 последователни години. Ако избраната агроекологична дейност се основава на площ, трябва да се извършва върху едни и същи земеделски парцели в продължение на този период.

4. Да не получават подпомагане за площи и животни за извършване на същите дейности по реда на Наредба № 113 от 2006 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ за развитие на селскостопански дейности, целящи опазването на околната среда по САПАРД (обн. ДВ, бр. 88 от 2006 г.), по програми и мерки, финансирани от структурните фондове на ЕС (Европейски фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд), както и по Кохезионния фонд и Европейския фонд за гарантиране на земеделието.

5. Да спазват на територията на цялото стопанство:

Списък на застрашените от изчезване местни породи

Българско сиво говедо Родопско късорого говедо Българска Mура Каракачанска овца Копривщенска овца Сакарска овца Медночервена Шуменска овца Дъбенска овца Реплянска овца Тетевенска овца Западностаропланинска (Брезнишка) овца Софийска (Елинпелинска) овца Средностаропланинска овца Среднородопска овца Котленска овца Странджанска овца Местна карнобатска овца Местна старозагорска овца Свищовска овца Бяла Маришка овца Вакла Маришка овца Дългокосместа коза Каракачански кон Източнобългарски кон Дунавски кон Плевенски кон Източнобалканска свиня Каракачанско куче

● условията за поддържане на земята в добро земеделско и екологично състояние;

● минималните изисквания за торене и използване на продукти за растителна защита;

● правилата за добра земеделска практика, утвърдени съгласно чл. 6. т. 1 от Наредба № 2 от 13.09.2007 г. за опазване на водите от замърсяване с нитрати от земеделски източници;

6. За площите, които са включени в мярка 214 „Агроекологични плащания”, освен изискванията по т. 5 и други национални законови изисквания, които са различни за всяко избрано направление, са конкретизирани изисквания по закони, чиито текстове са посочени при описанието на всяко направление.
Изискванията по т. 5 и т. 6, заедно с изискванията по управление за съответното направление, се наричат базови. Те са задължителни за изпълнение и ако не се спазват, се налагат санкции в различна степен.

7. Да преминат курс за основно агроекологично обучение или информационна дейност през първите две години от поемането на агроекологичния ангажимент.
В някои случаи може да бъде признат предходен опит в прилагането на избраната агроекологична дейност и курсът на обучение да не бъде задължителен.

8. Да се води дневник за всички извършвани дейности на територията на стопанството за 5-те години на агроекологичното

задължение.
Този дневник не се заверява и не е по образец. При проверка на място представителите на технически инспекторат на ДФЗ-РА ще заверяват дневника на стопанството.

9. Площите, за които се кандидатства за подпомагане, трябва да се ползват на правно основание за срок не по-кратък от 5 години.