Всички статии по проекта от месец Януари 2010

* Изпълнението на изискванията на Нитратната директива дава шанс за модернизиране на стопанствата...още * За реализирането на идеята „Да опазим природната среда”, помага мярка 214 от ПРСР...още * Субсидии по Агроекологичната мярка за автохтонните породи все още не са изплатени...още *Повече уважение към тези самоотвержени хора, които с желанието си, с времето си, с живота си, опазват нещо, доживяло хилядолетия до нас и което вече изтича като вода между пръстите ни, без да можем да го спрем...още *Има начин фермерите в планината сами да си произвеждат сирене и да го продават...още *Една приказка за фамилна ферма в планината...още * Да има повече проверки, за да се отсеят точните хора...още

 

---

● Г-н Стоянов, според вас държавата грижи ли се за опазването на автохтонните породи?

– Много ми се иска да кажа, че тя правилно се грижи, но към настоящия момент не

Бойко Стоянов – председателя на сдружението за развъждане на местни породи в България

мога да твърдя подобно нещо. Въпреки всичко нещо се прави и мярка 214 е един много добър пример в това отношение. Естествено, плащанията по генофонда също бяха форма на държавна помощ, но тя беше изкривена. Надявам се, ако в бъдеще има такова подпомагане, то да бъде по правилата. За съжаление не съществува някаква дългосрочна държавна политика, която да бъде приемствена за различните правителства.

● Как се реализира целта на ОСП да се стимулира агроекологията?

– Чрез мярка 214. Но нея нямаше да я има, ако не бяха ентусиастите като нас, а също и хора от държавната администрация, които за съжаление бяха отстранени. Те обаче свършиха страшно много работа за много кратък период. За съжаление държавата търси всички възможни начини да избяга от отговорност за прилагането на мярката.

● Какво имате предвид?

– Всички наши стопани са бенефициенти по двете мерки за агроекология – по програма САПАРД, мярка 1.3, която до 2009 г. беше финансирана от бюджета на САПАРД, а от 2010 г. ще продължи да се финансира от ПРСР; останалите стопани са бенефициенти по мярка 214. По мярка 1.3 сумите, които трябваше да се получат за животно, са доста по-сериозни, отколкото по мярка 214. Лошото е, че пилотната мярка 1.3, която трябваше да тръгне през 2003 г., за да е свършила досега и да се учим от опита при нейното прилагане, все още не е приключила. По нея плащанията са с максимален размер – не повече от 10 000 евро на година. Така стопанинът получава средства за една част от стадото. Примерно аз имам 50 крави, но допустими за плащане са 30 крави, защото по 300 и няколко евро прави към 10 000 евро. Но другата част, ако тя отговаря на всички условия, е допустима за подпомагане по мярка 214.

● На практика хората още нищо не са получили по нея...

Сдружението за развъждане на местни породи в България обединява около 130 членове земеделски производители и съмишленици

То има държавни лицензи за развъждане на 5 породи – Дъбенската, Медночервената и Каракачанската овца, както и за Българското сиво и Родопското късорого говедо. Стопаните, отглеждащи такива животни, притежават дребни и средни ферми, като стадата са средно около 150 до 200 глави от овцете и 40–70 животни от говедата. Началото е сложено преди 6 години, когато се събрали 21 души и си казали: „Дайте да направим нещо за опазването на тези породи”. Всички те били ентусиасти. Отглеждали породите Българско сиво говедо – общо около 400 крави, разпръснати в над 20 групи, и към 730 Каракачански овце. Стопаните били убедени, че и тези животни имат място в системата на нашето животновъдство. Скептиците мърморели, че местните породи за нищо не стават. Отказвали да се замислят, че ако тези животни изчезнат, в България ще има примерно само 2 породи крави и 3 породи овце. Но така или иначе шест години по-късно Каракачанските овце вече са около 1500, а говедата – 1300. Те са под контрол и са в система на чистопородно развъждане, което е успех за организацията според председателя на сдружението Бойко Стоянов. Другото постижение е, че е забавен процесът на унищожението на Късорогото говедо и на Медночервената овца. Тези резултати се дължат и на експертите на организацията. Това са хора със солидни научни звания, уважавани специалисти в бранша, които ползват личните си автомобили или обществения транспорт, за да си свършат работата. През миналата година се наложило в продължение на 3–4 месеца да дават от собствените си средства, за да успеят да изпълнят задачите си.

– При голяма част от тях и по САПАРД все още постъпват само искания за допълнителни документи. Всички, които са взели пари по САПАРД, са получили до една трета, или до 50% от заявената за плащане сума. Докато държавните чиновници по този начин бягат от желанието да се разбере къде е грешката и не искат да формулират разбираеми или поне приемливи правилници, мярка 214 няма да заработи.

● А след като парите са предназначени само за агроекология и не бъдат усвоени, какво ще стане с тях?

– Те ще трябва да се върнат. Или пък много е вероятно да се събере един комитет или мониторингов съвет, на който да се каже: „Ясно е, че стопаните не могат да усвоят парите за Каракачанските овце, хайде да ги дадем на хората да си купят по един „Ню Холанд” или някакъв друг комбайн и ще помагаме на селските райони с тези грамадни машини”.

● Кога трябваше да бъдат изплатени парите по мярка 214?

– Наредбата по мярката постановява, че директните плащания за биоземеделие, опазване на застрашени породи, пасторализъм, се изплащат от първи декември на текущата до 30 юни на следващата година. Доколкото ми е известно, към настоящия момент за опазването на местни породи, а знам от колегите и за биоземеделие, пари не са дадени. А вече сме в третата година от стартирането на мярката. Хората се справят, както и досега – с цената на лишения. Всички наши стопани, с изключение на две дружества, са фамилни фермери, с които е ангажирано цялото семейство. Те от това се издържат. Оттук идва нашето недоволство, че семействата търпят лишения поради това, че правилата за прилагане на мярката са много неясни.

● Какви субсидии могат да получат стопаните, отглеждащи застрашени от изчезване породи?

– Директните плащания, които са предназначени за стопаните, отглеждащи местни породи, са изчислени на база животинска единица. Тези, които живеят в необлагодетелствани райони, са бенефициенти на две подмерки на мярка 214. Едната касае отглеждането на местни породи, а другата е мярката за традиционното пашуване – т. нар. пасторализъм. Тя обаче е пилотна и се прилага само на територията на два национални парка – Пирин и Централен Балкан. Третата възможност е да бъдат подпомогнати за това, че отглеждат своите животни и извършват земеделска дейност в земи с висока природна стойност. Нивата на плащания при всички положения минават през калкулация на площ – нещо, което е изключително погрешно. Въпреки че за животните е казано, че ще се дава на глава – тази т. нар. животинска единица, отново се калкулира към площта, която тя изпасва, или за нуждите на една овца е определено, че са необходими 5 дка. Една животинска единица представлява 6–7 овце. Това означава, че стопанинът трябва да има 30 дка. На практика обаче той ползва 50 дка, защото при бедни пасища животните имат нужда от по-голям район. Независимо от всичко обичайният случай е разрешението, което му се дава за пашуване, да е не за 30 дка, а за 25 дка. Нищо, че имаш разрешение за една животинска единица – на теб ти се плаща за толкова животни, колкото могат да пасат на дадено пасище. Това означава, че стопанинът е ощетен. Не можахме да разберем защо се прилага този начин на плащане. Защо за една животинска единица от дребния рогат добитък се дават 165 евро, а за едрия рогат добитък – 200 евро. Въпреки всичко нашите касиери в ДФЗ преизчисляват всичко върху площта, заявена от стопанина, върху която той отглежда тези животни.

● На практика какви субсидии може да получи един земеделски производител, който отглежда застрашена порода в планински район?

– Плащанията са диференцирани в зависимост от районите. Дадена е възможност на хората да получат пари както по СЕПП, така и допълнително за това, че тази площ се намира в зона с висока природна стойност, в Централния Балкан или в Пирин и е обект на високопланинско пашуване и тук се отглежда примерно застрашената Каракачанска овца. Отстрани погледнато, с всички тези натрупвания би трябвало да се калкулира една прилична сума, която да помогне на стопаните и да повиши поне малко жизнения им стандарт. Абсолютно различно е обаче на практика, тъй като не е отчетен фактът, че много от пасищата в България не отговарят на условията, заложени в мярката или в изискванията за пасищните терени. Проявява се и своеволие от страна на чиновниците при оценката на самите терени. Проверките, които се извършват, много често са опорочени, не са коректни. Друго, което много ни притеснява е, че Схемата за единно плащане на площ не би трябвало да важи за терените, които са изключителна държавна собственост, каквито са националните паркове.
И така за всяка група от 7 овце, т. нар. животинска единица, са предвидени 165 евро. Иначе казано, на една овца се падат около 25 евро. Допълнително към това плащане, ако животните пасат в Централен Балкан или в парк Пирин, на хектар пасищна площ се падат по още 100 евро. Ако стадото се охранява, а то трябва да се охранява, защото в националните паркове не е разрешено да се носи оръжие, и кучетата са от Каракачанската порода, допълнително към тази сума се добавят още 20 евро. Ако пасището се признае за допустимо по СЕПП, трябва да се добавят още около 230–250 лв./ха. Ето как за две овце от автохтонна порода плащането може да достигне равнището от около 270 евро. Други цифри, които могат да се калкулират, са националните доплащания за глава животно, което е 21 лв. на овца майка. Тук се натъкваме на още една необяснима категоризация на животните. Голяма част от едно стадо е ремонтна – непродуктивна. Тя  също би трябвало да бъде подпомагана, но не е така, защото не са овце майки. Другото много важно животно, което не се подпомага, е мъжкото. Всичко това би трябвало да се премисли занапред.
По същия начин може да се уточни размерът на сумата, която може да получи един говедовъд, отглеждащ местна порода, но като се има предвид, че за една крава се дават 200 евро.

● Не споменахте за средствата по генофонда…

– Умишлено премълчах, защото схемата за неговото прилагане, доколкото ми е известно, няма да бъде повече такава, каквато беше досега, а нищо чудно въобще да отпадне, докато не бъдат уточнени критериите на самите развъдни асоциации – „Що е то генофонд”. В края на краищата държавата трябва да знае на кого какво плаща. Защото до момента пари се даваха абсолютно безогледно. И в крайна сметка нито животновъдството мръдна, нито пък генофондът в него стана истински ценен.

● Как оценявате мярка 214 като възможност за реална помощ на стопаните?

– Иска ми се медиите все по-често да напомнят, че това е единствената мярка от ПРСР, която е в реална помощ на стопаните. Там парите са предназначени директно за тях, за това, че те са в планината, че са постоянно с животните, за това, че семействата им са лишени от тяхното присъствие или пък всички техни членове са ангажирани пряко с отглеждането на животните и с култивирането на земята в планината. Тези пари са единствените средства, които са насочени пряко към земеделските производители, но все още не са стигнали до тях.

● На какви условия трябва да отговаря кандидатът?

– На какви ли не! Условията уж не са толкова много. Тяхното удостоверяване е тежък процес. Достатъчно е производителят да има земеделска регистрация, да бъде вписан като земеделски ползвател или като животновъд в системата ИСАК. Това не е нещо, което е толкова трудно. Но проблемът е, че стопанинът не знае какво е това ИСАК. Трябва да тръгне по инстанции, за да доказва своите земи. Да му се издадат съответните скици, карти, да ги очертае в общинските земеделски служби. Но докато стигне до общинската земеделска служба, той трябва да е взел от ветеринарната служба справка за животните, да има удостоверение за животновъдния обект, да мине през данъчното, където пък нещата са най-лесни. Има едни малки стъпчици, които фермерите нямат време да ги извървят за един или два дена, а тяхното време е безкрайно скъпо, защото животните не чакат.

● Как ще обясните, че голяма част от хората, които вече са извървели тези стъпки, нямат информация за това дали са отхвърлени за субсидии или не?

– Към производителите в момента се проявява абсолютно високомерно пренебрежително отношение от страна на държавните служители във фонд „Земеделие”. Наскоро имах възможност да им го кажа на няколко срещи. Не им харесва, но то е факт. В чантата си имам няколко жалби от стопани, които се жалват от това, че не им е отговорено и обяснено защо не получават субсидии за отглеждането на автохтонни породи. Това е подигравателно отношение към тях. Хората започнаха един по един да се отказват да си търсят правата с едни думички по адрес на майките и сестрите на държавата. Ето едно искане от Димитър Николов от Каспичан, който иска да му бъде обяснено, аджеба, защо не му плащат, защо му отказват. Към това искане човекът е приложил сума ти документи, които удостоверяват, че отказът на ДФЗ е абсолютно нерегламентиран. Другите жалби са от Търговищко, Сливенско и откъде ли не... В Търговище много хора, понеже са от турски произход, а изглежда чиновниците смятат, че не могат да четат на български, веднага ги отказват с думите: „Това е много трудно. То не е за вас”. Един държавен чиновник не може да избира и да определя дали стопанинът може да кандидатства по някоя мярка или не.

● Научихме, че от притежателите на Каракачански коне се вземат не малки и различни суми за поставянето на микрочипове. На един – по 85 лв., на друг – по 115 лв. Как ще коментирате тази практика?

– Най-евтините чипове са 10 лева, а най-скъпите – 18 лв. Самата манипулация е за не повече от 5 сек., но заедно с хващането на животното е малко повече. Издаването на паспорт е процес, който е абсолютно автоматизиран. Ние в сдружението сме формирали цената на тази услуга в рамките на 40 лв. на кон. В нея сме калкулирали обикалянето по стадата, чипирането, евентуално – таврирането (маркиране с течен азот), и възнаграждението на специалиста.

● Как тогава се е стигнало до тези цифри?

– Параванът беше Националната агенция по селекция и репродукция в животновъдството, а чипирането се извършваше от една все още неясна група от хора. На стопаните е обяснено, че така трябва да се направи, за да получат пари за Каракачанските коне. Един от коневъдите е взел пари назаем, за да се поставят чипове, защото очакванията му са, че при 85 или 100 лв., дадени за кон, държавата ще му върне 160 евро за автохтонна порода и 100 евро на хектар затова, че животните му са горе в планината. Засега това не се е случило. Човекът е по цял ден с животните и той няма време да се занимава и да си търси правата в плетеницата от бюрократични формалности. А когато аз отида от негово име да търся истината, ми се казва, че не съм бенефициент и нямам право да се интересувам. И се получава параграф 22 от едноименната книга на Джоузеф Хелър. Неговият принцип е: „За да излезеш от армията, трябва да си луд, а за да си луд, трябва да обявиш, че си луд. Щом обявяваш, че си луд, значи не си луд”.