Всички статии по проекта от месец Януари 2010

* Изпълнението на изискванията на Нитратната директива дава шанс за модернизиране на стопанствата...още * За реализирането на идеята „Да опазим природната среда”, помага мярка 214 от ПРСР...още * Субсидии по Агроекологичната мярка за автохтонните породи все още не са изплатени...още *Повече уважение към тези самоотвержени хора, които с желанието си, с времето си, с живота си, опазват нещо, доживяло хилядолетия до нас и което вече изтича като вода между пръстите ни, без да можем да го спрем...още *Има начин фермерите в планината сами да си произвеждат сирене и да го продават...още *Една приказка за фамилна ферма в планината...още * Да има повече проверки, за да се отсеят точните хора...още

 

---

● Кое е най-ценното в Карнобатската местна порода, заради което трябва да се борим за запазването ù?

– Тази стара българска порода, плод на многовековна селекция по българските

ст. н. с. д-р Маргарит Илиев работи по селекцията на три породи овце собственост на Институтът по земеделие в Карноба

земи, се е отличавала от другите овце и по качество на млякото, и по качество на вълната, но най-вече заради особено вкусното си месо. Правели сме паралелни изследвания с други колеги овцевъди и сме установили, че сред овчето месо от различни породи в цяла България нейното е най-добро, най-вече агнешкото. Вълната е естествено оцветена, еднородна и мека и се е търсела извънредно много. Основните доставки от вълна за турската армия са били от карнобатската овца. Ценяла се е много, защото е била много икономична – нямало е нужда изделията от нея да се боядисват допълнително за обличане на войската и чиновниците. Друго предимство на тази овца е това, че животните усвояват качествено и добре естествения тревостой. Изпасват добре всичко, което е подходящо за тях. Не са капризни.
През 40-те години на ХХ век започва кръстосването на Карнобатската местна овца с мериносови кочове за създаване на тънкорунна порода, която е призната по-късно като Карнобатска тънкорунна овца. Това е и причината поголовието на Карнобатската местна овца да намалее драстично.

● Преди това правени ли са някакви опити на научна основа за запазване на породата?

– Имам запазени стари племенни книги от 40-те години на ХХ век с описани породни показатели на тази овца. Това показва, че се е работило в тази насока и са следени продуктивните показатели. Институтът по земеделие в Карнобат е създаден с царски указ през 1925 г., но с овце се работи едва от 1950 г. Явно военните и следвоенните години на национализация и други промени са попречили на замисленото и започнатото с породата. По-стари писмени данни за породата, които за науката са единственото доказателство, няма.
През 1950–1956 г. се правят специални експедиции от ст. н. с. Виза Антонова из района – в ТКЗС, в лични стопанства, издирват се и се изкупуват породисти овце, създават се стада в Института по земеделие в Карнобат. Оттогава те се отглеждат там, за да се поддържа породата в чистия си вид. Единственото племенно стадо от породата е собственост на Института по земеделие в Карнобат. То се състои от 349 овце майки, млади животни и кочове. В него се поддържат три генеалогични линии, две от които рудави и една кабарлява.

През 2004–2008 г. отново е проведена експедиция с цел да се проучи броят на овцете от Карнобатската местна порода в района, продуктивността им, начина на хранене, видовете фуражи и други подробности. Стопаните, отглеждащи овцете, са анкетирани за източниците на фураж за изхранването им – собствен или закупен, ползване на кредити, консултантски услуги и други въпроси, свързани със сегашното състояние на отрасъла, за да се използват за разработване на програма за развитие на овцевъдството в Югоизточна България.
В резултат е установено, че в Югоизточна България – областите Бургас, Сливен и Ямбол, се отглеждат 267 160 овце. В Бургаска област – 136 638, в Сливенска – 71 997, и в Ямболска – 58 525. От тях животните от Карнобатската местна порода са само 0,21% (549 броя).
Чисти овце от Карнобатска местна порода са открити в стопанството на Валентин Димов в местността Галата край Карнобат, който отглежда 44 овце, кочове и млади животни; Павел Павлев в с. Горово, Сунгурларско, има 70 овце, разпръснати в три стада заедно с други от млечно направление; Станчо Грудев от с. Александрово, община Стралджа, има 32 овце, кочове и млади животни; Тодор Господинов от с. Пчела, Елховско, отглежда 19 овце и млади животни, смесени с други от млечно направление. В село Ветрино, Варненско, Нелко Жеков отглежда вече повече от 60 овце. Това е дъщерно стадо, създадено от института.
При всички анкетирани овцевъди условията на хранене и гледане са почти еднакви и според изискванията за породата. Овцете се изхранват със закупени фуражи, а Нелко Жеков, Станчо Грудев и Тодор Господинов използват и 50% фуражи собствено производство. Всички дейности около овцете – хранене, доене и отглеждане на животните се правят ръчно. Вълната от овца е приблизително еднаква – 2,5–3,0 кг, при всички стопани, докато количеството мляко се различава съществено. Валентин Димов е надоил по 60 л от овца, Павел Павлев и Тодор Господинов – по 100 л, но техните стада са смесени с овце за млечно направление, които са повече. Станчо Грудев пък въобще не дои овцете.
Като повечето стопани в района и тези, отглеждащи овце от Карнобатската местна порода, едва се справят. Опитват се да участват в програмите, които им предоставят възможност за това, допитват се до специалистите от института в Карнобат, търсят консултации и от областните служби за съвети в земеделието и РДСРЖ. Тодор Господинов от село Пчела е ползвал кредит от фонд „Земеделие” – 14 000 лв. преди 4 години, който вече е изплатил. Субсидии е получил единствено Павел Павлев – по 40 лв. на животно за 350 овце за фураж и мляко, а Нелко Жеков кандидатства по програма „Млад фермер” – програма за развитие на животновъдството за тригодишен период в размер на 50 000 лв., които е използвал и за покупка на 40 овце – женски и мъжки агнета, от Института по земеделие в Карнобат.
И петимата стопани имат желание да формират чисти стада от Карнобатската местна порода, защото са убедени в предимствата ù, но се страхуват от проблеми, свързани с реализацията на продукцията на толкова ниски изкупни цени, особено на вълната. Всички те имат нужда от помощ при създаването и разширяването на стадата и от съвети за пътя и начина, по който могат да кандидатстват за получаване на субсидии. За тях достъпът до кредити е доста труден, но съзнават и своята недостатъчна информираност по тези въпроси. Спъва ги и недообмислената и трудноразбираема нормативна уредба, която според тях има нужда от опростяване и промяна. Демографският срив в района е твърде голям, всички дейности са ръчни, при липса на техника и съвременно оборудване отглеждането на овцете и поддържането на породата чиста за тях е много трудно.

● Вашето обхождане и описване на животните си има определена цел, но чия работа е официално да се регистрират бройките на животните от определена порода?

– Като бройки животните се регистрират от Общинските служби по земеделие, но никой не си прави труда едновременно с това да запише и породата на животното, било то овца, говедо, кон и прочие.

● Защо породата е пред изчезване?

– Стопаните търсят интереса си и той в момента е в овцете с млечно направление и по-малко месодайно. Карнобатската местна овца се е ценяла в миналото най-вече заради вълната си, естествено оцветена и здрава, качествата на месото и по-малко заради млякото. А сега хората искат бърза реализация на труда си и се ориентират към овцете за мляко.

● Какво бихте препоръчали на хора, които сега искат да отглеждат овце? Коя порода да изберат?

– В сегашното време на по-голям недоимък по селата е препоръчително да се избере порода, която изисква по-малко грижи и не е взискателна към условията на отглеждане. Карнобатската местна овца е по-устойчива на болести като пироплазмоза, ентеротоксемия и други, което е голямо облекчение в сравнение с отглеждането на овцете от други породи, за които те са бич. Тя е естествено имунизирана и устойчива, много рядко се разболява и се възстановява много бързо. Овцата може да дава мляко и много по-дълго време – по 10–12 години. Уникалното при тази порода е това, че агнетата имат много добър темп на нарастване, наддават доста по-бързо в сравнение с другите породи. Освен това при тях смъртността е значително по-ниска. В сравнение с другите две породи, които тук изследваме – Синтетична популация българска местна овца и Карнобатска тънкорунна порода, агнетата до петия–шестия месец вървят добре, но след това двете породи чувствително изостават от Карнобатската местна овца. Вкусовите качества на агнешкото от нея и на тази възраст се запазват отлично, докато при другите две не е така.
Има два типа овце в породата – Рудави и Кабарляви. На Рудавите вълната е по-мека и нежна, така нареченото затворено руно, а на Кабарлявите е по-груба, казват му отворено руно – вълната се спуска на фитили, а на рудавата е като килим, всеки косъм е с плътно покритие и е като навити охлювчета. Кабарлявата овца се познава по това, че изглежда наметната с губер, от който висят ресни.

● При тези добри показатели на породата защо все пак тя не е така разпространена и не се отглежда по-масово?

– Въпросът е логичен, но отговорът се крие във възможностите за реализация на млякото и месото. А решението му не е в ръцете на стопаните, отглеждащи овцете. Това се отнася и за други български породи животни или сортове плодове и зеленчуци, житни култури и много други. Всичко е въпрос на нормативни документи и ценообразуване, на ангажирането на държавата, която трябва да стимулира родното производство и реализацията му. Ако има диференцирано изкупуване на млякото и месото по породи, не само за овцете, както и създаване на организация за преработка, положението ще бъде по-различно. Ако се разгласяват по-високите вкусови качества на българските продукти и се възпитава постепенно консуматорът какво и защо да търси, никой не би искал да яде по-лошо нещо, когато му се предлага по-добро. В момента обаче нашият масов консуматор е на принципа по-евтино, а не по-добро. Търговците идват при нас в института и изкупуват на една цена агнешкото и от трите породи, като не искат и да чуят за различните им качества, а след това го предлагат на клиентите си точно по обратния начин, представяйки предимствата на всяка порода поотделно. Печелят на наш гръб, и то най-вече в Гърция и Италия и като реекспорт в Германия. Другият проблем е, че лицензираните фирми за износ на агнешко месо искат договори за по-големи количества, които ние не можем да осигурим.
Млякото и месото от породата Карнобатска местна овца могат да спечелят, ако бъдат признати като екологични продукти. Но дори и тогава ще ни е необходима база за кланица, оборудване за преработка, опаковки, но и най-важното – необходимите бройки животни. За съжаление за последното ни е необходимо повече време.

● Търсят ли ви стопаните от района, които отглеждат Карнобатската местна овца? От какво се интересуват?

– Непрекъснато даваме консултации. Хората са любознателни и вече знаят, че тук могат да получат компетентна помощ на научна основа. Тези, които сега започват, се интересуват какви са качествените характеристики на породата, какво да очакват като резултат, особеностите на отглеждането, храненето, насоки за продажба на животни от чиста порода. Храненето е ключов момент и затова ги насочваме какви хранителни дажби да определят, как да подхранват едновременно с пашата и с какъв концентриран фураж, с какъв и колко силаж. През лятото и началото на есента няма проблем с пашата, но през зимата шилетата и кочовете искат концентриран фураж с ечемик и овес, малко жито. На ден според сезона и началото на бременността освен това се добавят по 300–400 г фураж, а по-късно и 600 г. Дават се още и силаж, кореноплоди, цвекло например. Най-много са въпросите за храненето от раждането до края на лактационния период. Изхранването на една овца не е много евтино. Обикновено раждат по едно или две агънца и спечеленото от тях, ако ги продават, отива за изхранването.

● Какво се прави в института за породата Карнобатската местна овца?

– Тук по овцевъдство работя само аз с помощта на техничката Живка Илиева. Основната ми дейност е поддържаща селекция за запазване качествата на породата, за да не изчезне. Най-важното в момента е запазването на популацията в равновесие, като не се допуска близкородствено кръстосване. Ще се изключва прогресивен отбор по какъвто и да е признак. След това вече може да се говори за такива неща като развъждане на овцете, увеличаване на бройките им, повишаване изкупната цена на агнетата като живо тегло и като месо.
Ако имаме още 2–3 такива дъщерни стада като това във Варненско, тогава може да се каже, че е постигнато нещо за запазване на породата. Тези хора в село Ветрино са ентусиасти. Основната им дейност е разработване на каменни кариери, но сега са се захванали и с отглеждането на овце, и то от една изчезваща порода. Такива като тях трябва да се поощряват, но всеки чиновник би казал, че щом са се захванали с тези овце, то си е тяхна работа или си имат някаква сметка от всичко това. Голяма заслуга за отглеждането на това дъщерно стадо във Варненско има директорката на Института по земеделие д-р Величка Котева, която осъществи връзката с хората.

Заедно с Асоциацията за развъждане на Старозагорската овца от две години между двата института – в Карнобат и този в Стара Загора, сме учредили асоциацията „Гегаген” за съвместно развъждане и на двете породи. Ще си помагаме при развъждането, разпространението, отглеждането и продажбата на елитни животни с произход. Разменяме си консултации с научна информация за някои особености и тънки моменти от реализацията на проектите си.