● Г-н Зунев, какви са положителните резултати от отделянето на яретата и

ст. н. с. Пенко Зунев е зам.-директор на Института по планинско животновъдство и земеделие в Троян

агнетата от майките на третия ден след раждането им?

– Те са преди всичко в почти минималната смъртност – около 1% при яретата, от една страна, а от друга – майките веднага след раждането развиват максимално своята млечност, което води до по-висока продуктивност. Средната млечност за трите породи е около 750–800 л на година. При тази схема на отглеждане при овцете ние не ги използваме за мляко. По принцип чрез хибридизацията целим да получим повече агнета и респективно да достигнем три оягвания за две години. При нас овцете се отглеждат предимно за месо.

● Какво е поголовието, което се стопаниства в института?

– Около 650–700 овце майки плюс ремонтния материал, мъжки и женски, и кочовете – общо 1000. В козевъдството имаме около 170 кози майки, а с останалите животни стадото наброява около 250. В месодайното говедовъдство имаме около 100 крави от четирите породи – Лимузин, Абърдийн Ангус, Херефорд и Салерс, а в млечното направление – 80 крави, 45 са от породата Монтбелиард и 35 са Джърсей и джърсейски кръстоски с различна кръв.

● Как ще коментирате състоянието на козевъдството в момента?

– В последните няколко години имаме около 550–600 хил. кози майки, при положение че техният брой е надвишавал един милион. За съжаление повечето от животните се гледат поединично за самозадоволяване в частния сектор. Съществува тенденция към увеличаване на броя на животните във фермерски стопанства, но няма необходимите условия. Субсидиите, които се полагат на стопаните, не са в голям размер, за да се стимулира такова производство. Убеден съм, че то има бъдеще и след някоя и друга година ще сме свидетели на засилен интерес у фермерите да се занимават с козевъдство. През първите години на т. нар. промяна козите се увеличиха двойно, но след това поради намаляването на хората по селата, които се занимават с тях, броят им падна наполовина за сметка на стадата, които се обособиха вече в порядъка на 50 до 150 животни.

● Какви средства се отпускат в момента от страна на държавата и как трябва да бъде?

– Преди три години козевъдството беше забравено при отпускането на субсидии по „де минимис”. Второто, което не получават стопаните, е субсидията за литър мляко, защото козите започват да дават мляко през април, а реално средствата тръгват през януари–февруари, което води до изчерпване на лимита и козевъдите не могат да си получат заслуженото като производители на мляко, което има изключителни качества като диетичен продукт. А е известно, че козето сирене се цени много на международния пазар и има интерес към него. Ето защо в тази насока виждам потенциал за създаването на козеферми за производство на такъв продукт. А то, при нашите природно-климатични условия, може спокойно да получи сертификат за биологичен продукт.
Не бива да се пропуска фактът, че в планинските райони земята е на дребни парчета и разпокъсана. Ето защо нашите животновъди дори не могат да оползотворят субсидиите за единица площ и за неблагоприятни условия. Вторият проблем е застрашителното увеличаване на размера на деградиралите пасища. Само допреди няколко години планинското животновъдство беше сравнително добре развито, но сега се наблюдава голям отлив на фермерите от него. Тук почти нямаме крупни овцевъди и козевъди. А у нас има много добра възможност за развитие на тези сектори при съществуващите природно-климатични дадености. Но интересът е малък, въпреки че тревостоят е добър. Причината е, че в планинските и полупланинските райони има около 150 дни оборен период, през който животните не се пасат, което рефлектира върху себестойността, а този негативен ефект не се компенсира по никакъв начин от страна на държавата.

● След като заговорихме за биологично производство, аргументирайте се какви са основанията за неговата реализация при условията в нашата страна?

– Предпланинските и планинските земи са 70% от територията на страната. Чисто планинските региони в структурата на обработваемата земя са 32%. От тях над 90% пустеят. У нас животните може да се отглеждат на екстензивна паша, като експлоатираме наличните в особено голям размер пасища в планинските и предпланинските региони, но не се изключва и вариантът, при който се използват пасищни комплекси с електропастири. Доказано е, че животните се поддават на механизирана парцелна паша. Но в интензивното млечно козевъдство концентрираният фураж трябва целогодишно да се подсигури – по 500 г средно на ден, като се увеличава по време на пълното млекоотдаване до около 800 г при живо тегло 54–60 кг на коза майка за постигането на висока млечност. 2 кг ливадно сено или 1,5 кг люцерна са необходими дневно по време на оборния есенно-зимен период, като концентрираният фураж през есента може да се редуцира до около 300 г.
Пазарът предпочита агнета с по-високо живо тегло, които са хранени с мляко от майката и с естествена качествена трева. В тази връзка в института работим за биологично производство както на агнешко месо, така и на козе мляко, респективно и на козе сирене. От следващата година ще имаме възможност да предлагаме биологични продукти от крави и кози, защото тогава ще получим сертификати за нашето производство.

● Какви са вижданията ви за интензифициране на козевъдството и ще може ли повече хора да научат за тях?

– Имаме намерение да оформим демонстрационен обект, който да дава нагледна представа за възможностите да се изгради ферма за директни продажби. Тук стопаните ще разберат как да направят вътрешното оборудване на помещението, как да механизират процесите и да използват нашите изпитани технологии в козевъдството. Имаме един фургон, който е оборудван като мини цех и лаборатория за установяване качеството на суровината. След като се издои млякото, то веднага се обработва в него. Това, което правим, е с цел да покажем доене и производство на сирене при полеви условия.

● Така ще стане ли възможно пастир, отглеждащ примерно 100 кози някъде из планината, да произведе сирене на място?

– Когато човекът ги изкара някъде на паша, няма всеки ден да ги гони, за да ги върне в кошарата и да ги издои. Всичко това ще се прави на място. Навремето така са постъпвали каракачаните. Те са си имали бази в планината, където са си правили сиренето и след като узрее, са го сваляли в населените места, за да го продадат. Трябва да е ясно, че когато се говори за съдържанието на полезните за човешкия организъм омега мастни киселини, те се образуват при хранене по планинските пасища. При истинска суровина се получава автентично кисело мляко, което ако го отворите днес, на другата вечер ще има леко кисел вкус. Това, което при промишлено произведените продукти го няма и доказва, че суровината не е натурална.

● Възможно ли е да се възроди планинското животновъдство?

– За съжаление досега нямаше такава индикация от Министерство на земеделието, която би трябвало да се изрази във финансовото осигуряване на по-специфична поощрителна програма за планинските и предпланинските региони, като изключим програмата за Странджа-Сакар. Имаше и други, но все още нищо конкретно не е направено за развитие на животновъдството в тези райони. На хартия програми има, но бих казал, че ние вече сме поизгубили малко от времето, когато имаше възможност да бъде спряна деградацията на земеделието по принцип – както на пасищата, тревостоя, така и на стремежа на частните стопани да се занимават с едно или друго отглеждане на животни. Парите от реализацията на продукцията не са достатъчни, за да може едно фермерско семейство да изкарва прехраната си от това.

● Какви са личните ви амбиции, които предполагам са част от професионалните мечти и концепции за бъдещето на козевъдството? Нещо, което ви води и ви кара да вярвате, че нещата ще бъдат по-различни?

– Ако може да се приеме, че това е лична амбиция – живея с надеждата, че е добре у нас да се създадат промишлени козеферми за производство на козе мляко, респективно и за преработката му не само в сирене, но и в други продукти, защото и в Европа, и по света те вече са търсени, хитови пазарни номенклатури. В това отношение България има възможност да се вмести в една ниша, но засега това не се случва.

● От финансова гледна точка нашите стопани в състояние ли са да се включат в подобно начинание?

– За съжаление инвестицията е сериозна и затова държавата трябва да вземе участие в част от изграждането на такава козеферма под формата на субсидия, като фермерите поемат ангажимента, че през годините средствата ще бъдат правилно употребени. От друга страна е добре самият преработвател да финансира изграждането на промишлени козеферми. Изкупвачите дават сума пари, за да събират млякото от разстояния 200–300 км ежедневно, а ако се изградят няколко ферми с по няколкостотин животни, които да им бъдат по-наблизо, тяхната продукция ще бъде с по-ниска себестойност.

● А защо това не се прави?

– Защото докато могат да взимат мляко по 40 ст./л, а то беше и по 25 ст./л, няма да имат голямо желание за разширяване. Но те не си знаят интересите и нямат стратегическо мислене. Защото, ако продължава досегашната практика, ще продължи намаляването на животните и ще дойде един момент, когато няма да има какво да се изкупува. Стои и другият основен въпрос – за разделното събиране на млякото. А специфичното за козето мляко е това, че в него се съдържат някои незаменими аминокиселини, които са важни за човешкия организъм и имат благоприятно влияние върху здравето на хората. От друга страна, самата структура на казеина на козето мляко се усвоява по-добре от човешкия организъм, прави го диетично и затова продуктът имат лечебна стойност.