Всички статии по проекта от месец Януари 2010

* Изпълнението на изискванията на Нитратната директива дава шанс за модернизиране на стопанствата...още * За реализирането на идеята „Да опазим природната среда”, помага мярка 214 от ПРСР...още * Субсидии по Агроекологичната мярка за автохтонните породи все още не са изплатени...още *Повече уважение към тези самоотвержени хора, които с желанието си, с времето си, с живота си, опазват нещо, доживяло хилядолетия до нас и което вече изтича като вода между пръстите ни, без да можем да го спрем...още *Има начин фермерите в планината сами да си произвеждат сирене и да го продават...още *Една приказка за фамилна ферма в планината...още * Да има повече проверки, за да се отсеят точните хора...още

 

---

● Г-н Чипев, моля, обяснете какъв е смисълът от това, с което се занимавате?

Интервю с Кольо Чипев - животновъд

– Взимаме някакви пари от продажбата на телетата и агнетата, но нямаме сигурен пазар и цена за тях. Идват разни прекупвачи и ние се принуждаваме да им ги даваме, защото, ако не ги продадем, те се увеличават и не можем да ги изгледаме. Не сме попаднали на сигурен, гарантиран търговец. Повечето са прекупвачи, разни мошеници, които гледат да те излъжат. Добре, че идва един албанец, който взима наведнъж всичко, което е за продан. През миналата година му продадох 27 телета по 180–200 кг при 2,90 лв./кг. По пазарите можеше да се вземат от 3,20 до 3,60 лв./кг, но няма кой да се разправя с продажба на дребно за единични бройки.

● Успявате ли да се издържате от дейността си?

– Успяваме да връзваме някак краищата, тъй като има някакви помощи от държавата, ама... Например с плащанията по генофонд започнаха от по-високи цени и с всяка изминала година все по-малко дават за животните. За Българското сиво говедо, което е към генофонда, преди 4 години даваха на бройка 140 лв., а през миналата паднаха на 80 лв. За овцете в началото парите бяха по 40 лв., на следващата година – 32 лв., а сега – 28 лв. на глава. Казват, че ще бъдат още по-малко. Не знам дали толкова се увеличиха животните в България, та субсидиите за тях намаляват?

● По агроекология получавате ли подпомагане, след като цялата ви дейност е свързана с условията на мярка 214 от ПРСР?

– Това започна от 2008 г. През тази година ни преведоха някаква сума по мярката. Плащат на единица площ. По линия на пасторализма, защото пасем стадата в рамките на Природния парк.

За да се стигне до стопанството на Кольо Чипев от Калофер си има специални правила. С превозно средство не може да се влезе на територията на Природен парк Централен Балкан, където е фермата и жилището на 53-годишния животновъд. След по-малко от километър пътят ни отвежда при гостоприемните домакини, които ни очакват пред вратата на затоплената стая на долния етаж на къщата. На нас обаче не ни се влиза, въпреки че отначало с лека досада разбрахме, че ще ни се наложи да повървим. По време на краткия преход успяхме да се отърсим от тегавото градско ежедневие, да освободим съзнанието си и да разберем, че се намираме в едно райско кътче, побеляло от скорошния сняг, огласяно от лая на кучетата пазачи, озвучавано от хлопките на овцете, упорито търсещи стръкчета трева под леката снежна покривка. След като гостоприемните домакини великодушно и с лека усмивка ни оставиха да направим снимките си и да се нарадваме на неочаквания късмет да попаднем в това красиво кътче на страната, започваме разговор с Кольо Чипев. Оказва се, че той се занимава с говеда и овце от 1984 г. досега. Тогава стопанството имало 28 крави от породата Българско сиво говедо и 20 овце от Дъбенската овца. В момента тук се отглеждат 85 говеда, като 45 от тях са от автохтонната порода, а другите са кръстоска. Тук има и 140 Дъбенски овце, 20 Каракачански коня и 10–15 кози от Дългокосместата калоферска овца. Стопанинът се захванал с тях, защото за условията на Балкана те са по-устойчиви. Основната им храна е пашата, но в големия сняг е необходим допълнителен фураж – царевица, ръж, жито. Говедата са много лесни за отглеждане. Сами си пасат по Балкана, сами се отелват, а когато стане студено, знаят къде да слязат. Но с тях винаги има човек. Паркът е близо до местността Джендема. Там има и мечки, и вълци, но животните сами се оправят с евентуалните натрапници. Пазят се от тях, като се скупчват, за да не бъдат нападнати, ако са поединично. „В Джендема, което означава ад, се крият всички зверове. Тук направо си е като в Дисниленд”, с усмивка коментира Кольо.

● Знаете ли, че имате право да получите по 200 евро на говедо и по 25 евро за овца за автохтонните породи?

След този въпрос Кольо Чипев беше учуден, че има такива възможности. Той е кандидатствал за субсидии за Българското сиво говедо по САПАРД и е наясно, че семейството няма право да вземе пари и по ПРСР за същите животни. По САПАРД са одобрени през 2007 г., а през 2009 г. са платени субсидиите за първата година. Но договорът е бил за 12 000 лв., а са получили 7000 лв. На следващата година са подали документи за 18 000 лв., но получили с 3000 лв. по-малко. Причината била, че някои животни са били под 20-месечна възраст, а имало и нещо друго, но какво – не се знае. Нашият домакин си дава сметка, че за овцете от Дъбенската порода и за останалите крави, които не са автохтонни, както и за конете, би могло да получат още средства. Вероятно и по мярка 211 за отглеждане на животните при планински условия. Надморската височина, където се намира неговото стопанство, е около 700 м, а през лятото животните се качват и на 1500–2000 м. Стигат чак до връх Ботев – на 2376 м.
Но за по-детайлно изясняване на това колко пари и за какво са получени от семейство Чипеви се обръщам към Мария – съпругата на Кольо. Тя също е от Калофер. Обикалянето по институциите е основна нейна задача. Става ясно, че през 2009 г. са взели по подмярката пасторализъм при 133 овце само за 25, понеже не били вкарани в системата на ветеринарите. А Чипеви са убедени, че са подали коректно необходимата информация и затова се чудят защо толкова малко животни са одобрени. Никой не им е обяснил къде е грешката. Не знаят даже и по колко са парите на глава, защото средствата са преведени общо, заедно с тези за пашата в Балкана. Мария настоява да се дават повече пари на стопани като тях, особено след като се е разбрало, че за зърнопроизводителите субсидиите са неколкократно повече, отколкото за животновъдите. „Много ясно защо хората намаляват поголовието на стадата си”, сама си отговаря нашата домакиня. Съпругата на фермера е убедена, че ако остане само на производителите да хранят семействата си със стоката, трудно ще оцелеят. Затова разчитат на помощ от държавата. Лятото разходите са най-големи, защото осигуряват зимнината. Парите отиват за гориво, за наемането на косачки, събирачки, балировачки за сеното, за транспорт, за покупка на фуражите. А всичко е много скъпо. При такова конкретизиране на ситуацията естествен е въпросът към отзивчивия към нашето любопитство Кольо:

● Смятате ли да увеличавате стадата?

По швейцарски проект

Фермата, в която се намираме, е фамилен имот, което се удостоверява с нотариален акт. Тя е в местността Бяла река в рамките на Национален парк Централен Балкан. Когато Чипев наследява сградите, тук имало един стар обор за говедата. През 1998 г. семейството прави нова сграда на два етажа за кравите, като на долния е оборът, а на втория се съхранява фуражът. Тогава по проект на швейцарска фондация е направена септична яма – торохранилище, в което да се събират отпадъците от животните. За Кольо това е голяма придобивка за фермата. Целта е тази субстанция да се използва за биологично производство в растениевъдството – за ливади и ниви. Но Чипеви почти са се отказали да сеят, защото тук при балкански условия може да се отглеждат само картофи, а другите земи се ползват за ливади. Имат и малко ръж, но постепенно се отказват и от нея, защото производството ù е с висока себестойност и предпочитат да я купуват от други. Къщата е строена със съпругата и двамата сина около 2000-ата година. Те са и основните помощници на Кольо, който на практика е изградил фамилна ферма в планината. Тук е имало само една стая и едно сайвантче отпред, бутнали го, отлели основите и станали 54 кв. м бетонна сграда. Общо прифермерският имот е 16 дка. Фамилията има други 12 дка и ползва след получаване на разрешително, за което се заплаща, пасищата в района на парка.

– Не знам. Би било добре да ги закрепим на това положение. Ако има помощ от държавата – може. Нямаме ограничение за броя, защото разполагаме с пасища, само трябва да разширим обора, в който животните остават през зимата. Ще ми се някак си да опростят документите, които непрекъснато искат да представяме всяка година. Много трудно се оправяме с формалностите. А и не разполагаме със свободно време, защото всекидневно и непрекъснато сме заети с животните. Подадем едни документи, след 3 дена се обаждат: „Добавете още нещо”. След няколко дена отново ни търсят за друго. Непрекъснато ходим до Пловдив, Карлово, като обикновено ни се обаждат в последните дни, когато има опасност да изпуснем срока. А аз съм с овцете нагоре, по Балкана. Звънят по телефона, спомням си, в един петък, и искат на другия ден да представим някакви документи. Питам: „Аз като съм в гората, как ще ви пратя препоръчано писмо, като няма начин да го получите утре”. Реших – ще бъде по факса. Оставих животните, тръгнах и отидох в Карлово в събота. Преснимах документите и ги пратих по факс. Би трябвало да са ги получили. И до този момент не знам. Също така искам да имам повече информация за правата ни при получаването на европейските средства.

● Идвал ли е тук при вас някой административен служител?

– Не. Добре, че е Бойко Стоянов от асоциацията за автохтонни породи, та от него научаваме някои неща. Той дойде и помогне за оправяне на документите.
Преди две години идваха хора от София и сложиха някакви микрочипове на Каракачанските коне, за да получаваме по-добри пари за тях, но още не мога да си възвърна онова, което съм дал за тях. По 85 лв. на кон взеха. Дано за тази година това да стане. Само се моля да не се налага да ги търсим чрез GPS, защото те откачат ли се, не можем след това изобщо да ги намерим. Живеят на табун в Балкана, в местността Параджика. Там ние постоянно ги наблюдаваме. Отглеждам ги просто, за да пасат в планината, да красят природата. Работим само с два коня, а другите изобщо не ги ползваме.