Всички статии по проекта от месец Януари 2010

* Изпълнението на изискванията на Нитратната директива дава шанс за модернизиране на стопанствата...още * За реализирането на идеята „Да опазим природната среда”, помага мярка 214 от ПРСР...още * Субсидии по Агроекологичната мярка за автохтонните породи все още не са изплатени...още *Повече уважение към тези самоотвержени хора, които с желанието си, с времето си, с живота си, опазват нещо, доживяло хилядолетия до нас и което вече изтича като вода между пръстите ни, без да можем да го спрем...още *Има начин фермерите в планината сами да си произвеждат сирене и да го продават...още *Една приказка за фамилна ферма в планината...още * Да има повече проверки, за да се отсеят точните хора...още

 

---

● Г- н Петров, лесно ли се отглеждат коне в планината?

Дончо Петров с чистопородни тежковозни жребци

– Никак. Те са на табуни, които се събират през ден в оборите, след което се извеждат в планината на определените места. Там поставяме сол, за да бъдат привлечени да пасат на конкретното място. При около 180 животни е необходимо всяка седмица да се изкарва нагоре по 50–60 кг сол, която им е много необходима. Моите коне са изключително на паша. Ръжта, която отглеждам, е не толкова, за да се изхранват с нея, колкото да се въртят в определения район, за да може на пастирите да им е по-лесно, когато ги събират.

● В състояние ли сте да се самоиздържате от своята земеделска дейност?

– Да. Доколкото си връщам онова, което съм вложил. При една добра реализация на сеното и зърното си покривам разходите за цялата година. Доволен съм от субсидиите, защото ако не са те, просто няма никакъв смисъл от земеделието. Нафтата е 2 лв./л, а ръжта може да се продаде за 16–18 ст./кг. Така калкулацията показва, че всичко излиза на нула, защото фуражът ми е по себестойност.

● Как се спряхте на коневъдството и по-специално на Арденската порода?

– През последните 6–7 години се заванах по-активно с коневъдството. Два пъти ходих в чужбина за покупка на жребци. Купих и две кобили, които кръстосвам с нашата местна популация. Целта е приплодите да стават по-тежки с тенденция да се подобрява породата. Реших да бъде Арденски кон, защото той не е много голям и тежък и е доста подходящ за планинския район. Зимно време издържа на суровия климат. От тежковозите породата Першерон е с доста по-високи представители, които няма да могат да издържат при нашите условия. Арденците са около 1,70 м при холката, докато Першероните – 1,90 м. Целта ми е да се създаде добра порода за месо. Вече имам трийсетина чистопородни представителя, които са със 75% кръв на оригиналните тежковози.

Село Антон, община Пирдоп, се намира в планински район с надморска височина около 840 м. Тук живеят към 1500–1600 жители, чийто стандарт на живот е добър поради факта, че доста от тях са ангажирани в медодобивната промишленост. Въпреки това не са малко онези, които са намерили препитание в големите градове и в чужбина. Интересът към земеделието на този етап тук не е голям. Местните жители въдят по някое друго качествено животно за задоволяване на личните битови нужди. Няма голям порив за развитие на частен аграрен бизнес – по-добре е в края на месеца човек да си вземе сигурното възнаграждение, отколкото да се надява да реализира земеделската си продукция на неизвестно каква цена, която в обичайния случай е неизгодна. Пък е и ясно, че в селското стопанство няма събота и неделя, а ползването на годишен отпуск е направо невъзможно поради липса на време.

● Имате ли сигурен пазар?

– Проблемите при реализацията са, че в момента няма никакъв пазар. През последните 2–3 години беше доста по-различно. Тогава продавах по 2 лв./кг живо тегло. Сега и вносителите в другите страни са в застой. Не мога сам да реализирам продукцията си навън заради скъпия транспорт и липсата на гаранции, че продукцията ми ще бъде платена, защото нямам търговски опит.

● Какви са перспективите пред Арденските коне за планината?

– За чистокръвните представители на породата не са много големи, защото с възрастта те стават тежки и не са удобни за туризъм. Но пък са подходящи за месодайно направление или за работа в гората – за сваляне на дървен материал, за селскостопанска дейност. В нашия район те се аклиматизираха и станаха издръжливи. Имаме приплоди, които са на три–четири години и показаха силна адаптивност към местните условия и добри показатели при натоварване. 

● Защо тогава се отглеждат при планински условия?

– За мен този начин е много подходящ, защото при мои приятели от южните райони на страната, които също имат тежковози, конете са със съвсем други качества – не  издържат при високи температури. А при нас – в Балкана, е хладно, няма мухи и тук направо е рай за животните.

● Каква е вашата селекционна стратегия?

– Идеята е конете да не са чисти тежковози, защото те не могат да издържат, ако стопанинът им не ги изхранва. Типичните за породата мъжки екземпляри, които са с масивна физика, се прибират отделно и се хранят през цялата зима. Затова имам идея за създаването на една смесена порода, която да бъде нещо средно между първоизточниците на свежа кръв. Тя хем ще може да се самоизхранва в планината, хем ще има вид и на пазара като тежко животно. Първия си тежковоз купих не толкова с мисълта за кръстосване с местната порода, а по-скоро заради вида му. Но след втората–третата година видях, че резултатът е добър и затова купих и втори, и трети. Насочих се към Арденския кон, първо, защото ми хареса и, второ, запалих се по работата покрай него, а и тук при нас започнаха да се организират всяка пролет състезания. Първо се правят две–три гари надбягвания, после конете се разделят на три категории и се състезават на теглене за определяне на най-силния.

● Какво трябва да се направи за популяризирането на Арденската порода?

– За мен е необходимо да се направят две–три неща, за да може породата да се утвърди. Да има повече състезания, провеждани с еднакъв регламент, който да се спазва във всички краища на България. След това да се организира едно голямо състезание в София, както това става с Арабските породи. Резултатът ще бъде, че ще се откроят качествените животни. При една добра реклама стопани, които имат кобили за заплождане, ще проявят интерес. Ще започва да се търси поколението на чистопородния източник за разплод и за майки. Ще има по-голямо движение на генетичния потенциал.

● Доволен ли сте от работата на Националната асоциация по коневъдство, в която членувате?

– Според мене тази организация вече се развива много добре. С нея поддържаме контакти за изкуственото осеменяване. При конете заплождането става по-трудно, защото периодът, в който то може да се осъществи, е по-дълъг в сравнение с кравите, а именно – 20 дена. И трябва доста да се внимава, за да се уцели моментът. Асоциацията разполага със съвременни технически средства. Има много добър и скъп видеозон, който работи и на батерия. Чрез него се проверява дали животните са бременни и от ранна есен знаеш за следващата година какво може да очакваш.

● Какво ще предприемете в близко бъдеще?

– При нас има пустееща земя, която мога да започна да обработвам и площта ми да достигне 1000–1400 дка. Но със земята е трудно. Хората все още не искат да разберат, че не всеки е в състояние да се грижи за нея. Ако се приеме да има данък върху земята, ще започнат да идват да ни се молят да я работим, не ние да търсим собствениците. Което е доста трудно, защото тук земята е насечена на парчета и култивирането през първата година излиза много скъпо.
Искам и да си направя един голям обор, защото като земеделски производител трябва да имам регистриран земеделски обект, който да отговаря на определени стандарти. Ще се помъча да го построя до пролетта, когато трябва да се пререгистрирам. Изискването е на ветеринарната служба. Всичко това е реално постижимо, ако получа очакваната субсидия за 2009 г. в размер на 45 000–50 000 лв.