Всички статии по проекта от месец Март 2010

* Развитието на неземеделски дейности в селските райони е добра възможност за осигуряване на заетост и на допълнителни доходи на стопаните...още * Всеки ден, прекаран в обществена институция,е загуба за изоставените деца...още * Подкрепата за създаването и развитието на микропредприятия в неземеделския сектор – нов шанс за икономиката в селските райони...още *Подобряване на конкурентоспособността и качеството на живот в селските райони чрез мерки 321 и 322 от ПРСР...още * Ос 4 на ПРСР подпомага стратегии за местно развитие...още

 

---

● Г-жо Павлова, моля, изяснете дали доходът ви от билките и подправките е достатъчен за издръжката на семейството?

– Ако само това е дейността ни, да. Имаме сключени договори с няколко организации

Веселина Павлова - с. Драгомир

за изкупуване. От 2004 г. работим с тях и имаме сигурността, че ще реализираме, каквото произведем. Но инвестициите ни са много. Купихме трактор, мотофреза и прикачен инвентар с лични средства. Те са направени за създаването на цялото биологично стопанство, за да можем да обслужваме дома за деца. За да се затвори цикълът, трябва техниката да бъде биологична. Всяка седмица имаме заявка за разсад и съобразно с тях можем да си докараме от 150 до 1000 лева седмично. Това става целогодишно. Благодарение на тези средства можахме да направим ремонта на къщата, да платим 3000 лв. за търсене на „детето”, 3000 лв., за да вземем Наско, за делата за узаконяване на имота и т. н.
Предлагаме градински чай, риган, чубрица и други подправки в магазините „Метро”. Растенията са в саксийки и направо могат да се берат. Режеш и си слагаш на салатката, на манджата, на супата. След това подправките пак се развиват. Имаме и едногодишни. Смятаме да правим и оранжерия, но всичко е въпрос на средства. А ние просто се чудим къде по-напред да вложим.

● На какъв етап е оборудването на помещенията за прием на децата?

– Къщата е ремонтирана. От едната ù страна е лятно-зимната кухня с камина, а от другата страна – пералня с баня. Имаме допълнително 70 кв. м стопански постройки, които са измазани отвън и отвътре. С минимални средства те могат да се пригодят и да станат спални помещения. В тях спокойно могат да бъдат настанени 12 деца, защото пространството е разделено на три. Просто ни трябват няколко хиляди, за да направим довършителните работи и да сложим гардеробчета, кревати, както и да поставим биологични тоалетни. Имаме септична яма.
Друг източник на нашите доходи са способностите на съпруга ми Петко Павлов, който е всестранен майстор. Той се е специализирал в изработката на камини, освен това в момента се занимава със строителство до ключ. Хората, които живеят в Драгомир, не могат да се начудят как къщата е променена до неузнаваемост в сравнение с 2003 г., когато я купихме. Сега в нея има максимум комфорт при селски условия на живот. Към камината има изградена система, благодарение на което се отопляват горните стаи. Така че съпругът ми ще отговаря за интериора и екстериора на дома за деца, а аз ще се занимавам с отглеждането и образованието им. Смятам, че съм своеобразен лекар и учител, защото по образование съм технолог по хранително-вкусова промишленост. Мога да давам първоначални знания. Не казвам, че онова, което ще изградим, ще бъде някакво училище, но можем да създадем семейно-възпитателна институция.

● Имате ли идея какви деца ще взимате?

– Най-добре е да са от различни възрасти. За да могат да се гледат, да си подражават, да си помагат. По-будните ще въздействат на другите. Може да бъдат и деца с увреждания – там не можем да избираме.

● Обръщали ли сте се към социалното министерство?

– Не, защото не ни стига времето. Не знаем от там дали биха могли да ни помогнат, пък и нямаме представа към кого другиго да се обърнем. Вероятно и Министерството на здравеопазването има отношение към нашия проблем.

● Откога се занимавате с биоземеделие и защо предпочетохте този метод на производство?

– По здравословни причини през 2003 г. семейството ни се премести в с. Драгомир. Решихме да се занимаваме със земеделие, за да можем все пак да изхранваме семейството си и то качествено. Не е тайна, че произведеното от теб е най-доброто, защото го правиш за себе си. Но това не ни стигна, защото с мъжа ми сме хора, които не спират да търсят, да четат, да учат. И понеже отдавна смятаме една истина за наша цел в живота, а именно, че „Човекът е такъв, каквато е храната му”, решихме да превърнем биоземеделието в наша професия. Всичко се свърза със слабостта ми към подправките. Вярно, че моята професия и на мъжа ми, който има специалност сценични кадри, е малко встрани от земеделието, особено от биологичното производство. Но многото четене – буквално денонощно, ни позволи да получим увереност в себе си. Научихме за възможността да се оземлим от фонда на община Съединение. Кандидатствахме и на следващата година през декември получихме документите, даващи ни правото на оземляване с 18 дка. Така можахме да разширим биологичните площи с всички растителни видове, които осигуряват пълноценното хранене. Купихме и 7 овце от Каракачанската порода. Сега с основание можем да кажем, че наистина се храним и живеем биологично. Искахме торът от животните да се ползва от растенията и обратно – растенията, отгледани по естествен начин, да дават храна на животните. Искахме да си направим компостна площадка. Да докажем, че и ние, макар и жители на малка България, можем да бъдем равнопоставени на хората, които се занимават с биоземеделие повече от един век и за които, представяйки се, че са биоземеделци, това е гордост.

● Успяхте ли?

– Не мисля, защото не мога да кажа, че е така в България. В Програмата за развитие на селските райони биоземеделието е изведено като приоритет, като целта е до 2013 г. 8% от обработваемата земя в България да стане биологична. До момента обаче нямаме и един процент биологични площи. Лично аз не виждам как през 2013 г. може да се изпълни поставената задача, след като самите кадри в Министерство на земеделието нямат изградена ясна стратегия в това отношение. Само говорят, че то е екологична услуга, която земеделските производители извършват на държавата и за която те трябва да бъдат компенсирани. На практика никой не е получил субсидии за агроекологично производство, а ако някой е взел, то сумите не са в размера, който е необходим, за да бъдат компенсирани огромните усилия, които полагаме ние. А аз не знам доколко е ясно на широката публика какво означава биоземеделието.

● Нашите читатели са грамотни в това отношение, но, моля, пояснете все пак...

– Това е земеделска практика, при която се спазват много строги изисквания. Не се използват химически торове и препарати. Всеки ден, докато си пия кафето, започвам деня си с писане на документация. В нея трябва да отразя например какво съм направила днес по двора. Какво сме сложили на растенията. Нямаме право да третираме с никакви препарати дърветата, които отглеждаме. Непрекъснато ни проверяват. А затова, че произвеждаме с много скъпи холандски семена, онези експерти, които разбират, казват, че ние – биологичните производители, трябва да бъдем компенсирани за тази екологична услуга, която извършваме на държавата. Все още никой не ни е поставил на по-различна основа от конвенционалните производители. Защото ако аз слагам торове, от един декар мога да произведа 10 т домати, но с моето биологично земеделие надали постигам и два тона.

● Как ще коментирате агроекологичните плащания?

– През 2007 г. официално се сертифицирахме чрез „Балкан биосерт” и те ни насочиха през 2008 г. да участваме за тези плащания. И ние го направихме. Но за голямо наше съжаление, а разбрахме, което споделят и всички биопроизводители, че никой в МЗХ не ни взима насериозно, макар че много се говори за това, което трябва да се направи за биоземеделието. Разбрахме, че от регистрираните супер малко са онези, които са взели субсидии. Не знам дали да се радвам, че съм сред онези, които са в бройката на получилите субсидии, макар и в непълен размер. Все още не ми е дадено обяснение защо съм отрязана, като поне документално от писмото, което съм получила от ДФЗ, става ясно, че всички заявени площи с брой животни отговарят на изискванията. От областната РА ми казаха, че трябва да се обърна до София, за да разбера истината. Това съвсем ни обезверява, защото, един път, субсидиите не са чак толкова много и, втори, пък като ги намалят без основание, съвсем не звучи добре. След като бяхме в ДФЗ-РА през януари, ни обясниха, че има разминаване между размера на земята по нотариален акт и при изчертаването от Общинската служба. Става дума за разлика от 200 кв. м. Тази „огромна” грешка е дала основание да се намалят субсидиите, като при всички случаи вината не е наша, защото ние ползваме официални документи.

● Чия е грешката?

– Аз съм дала нотариално заверен договор за парцела в размер на 5,005 дка и така съм го заявила по всички линии – СЕПП, агроекологични плащания, за необлагодетелствани райони и т. н., но при изчертаването е допусната грешка, което води до санкции.

● Това демотивира ли ви да продължавате?

– Не ми звучи оптимистично. При положение, че нашите торове са два пъти по-скъпи от изкуствените. А аз задължително трябва да ги сложа, защото ние не пръскаме с препарати за растителна защита. Обработките са ръчни и на практика се връщаме в 19 век, да не кажа в 18, по начин на култивиране на земята. Ние не можем да използваме механизация, защото биоземеделието изключва това. Трябва да се прилага плитка почвообработка – до 15 см, за да се запази хумусният слой. И разходите, и трудът ни са в повече, а пък съм отрязана и от минимални субсидии. Звучи дезорганизиращо. Компенсаторните средства не са подарък. Това е нещо, което се полага на всеки биопроизводител. Ние, поемайки 5-годишен ангажимент да реализираме договора, да осигурим базата за обработката по методите на биологичното земеделие плюс спазването на добрата земеделска практика, смятам, че по някакъв начин, трябва да бъдем възмездени, както е при европейските биопроизводители. Да не говорим, че сега сме 2010 г., а ние получаваме субсидии за 2008 г. Тоест на нас не ни се дава нещо авансово, както е редно, защото годината тече. А това не е нормалната календарна година. Земеделската година е до октомври. Не до декември. И аз от есента трябва да започна да торя, да купувам семена, да ги подготвям и т. н. Ето защо на нас авансово трябва да ни се дават субсидии, а не след две години. Да бъде както при хората, наети по трудов договор, които работят на климатик, при добри условия. А не на снега при минус 20°С или в пек при 40°С на полето.

● Доколкото разбрах, имате информация за отношението на други държави към техните биологични производители. Какво знаете по този въпрос?

– Имаме връзки с биопроизводители от страните на стара Европа. Те ни казват, че при тях на биофермерите гледат като на богове. Да не говорим, че те могат да вземат милиони евро при ниски лихвени проценти – максимум 3%. А ние не можем да се доберем изобщо до кредити. Искаме да ипотекираме и техниката си, и имоти, и всичко, за да направим нещо не за нас, а за децата на България. Смятаме, че след като нацията прогресивно намалява и застарява, редно е да се мисли повече за децата. Дори за животните у нас се грижат повече и за тях има многобройни програми, отколкото за хората.

● Въпреки това изглежда, че няма да се откажете от биопроизводството....

– В никакъв случай липсата на субсидии няма да ни откаже. Просто няма да кандидатствам за тях. Защото за мен е под достойнството ми за някакви си 18 лв./дка да тръгна да споря с институциите. Смятам, че се гаврят с нас. Напротив това още повече ни дава импулс, за да продължим да се борим. Ние сме превърнали биоземеделието в начин на живот, на мислене, но не искаме това да е така само за нашето семейство. Биологично сертифицираните ни площи станаха доста – 35 дка. Доколкото имаме сили, ние сами ще ги направим. От държавата искаме нещо друго.

● Какво?

– Тъй като цял живот сме искали да бъдем едно голямо семейство, със съпруга ми смятаме да създадем едно защитено селище точно на тези биологични земи с 15–20 дечица, които да бъдат отглеждани по екологичен начин. Имаме желание да изградим било къщички, било стаи, да направим лека реконструкция на къщата, която имаме. И понеже мъжът ми същевременно се занимава и с художествени занаяти, а аз съм технолог, да можем да осъществим мечтата си дечицата, учейки се, занимавайки се, хранейки се, да стават ежедневно и свидетели на процеса на производството на храни по биологичен начин, да се запознават отблизо със самия живот. Да се научат, че човек трябва да се труди, за да заслужи храната си. Да узнаят как се добиват блага. И същевременно да се чувстват полезни в целия този процес. Да излизат с някакви знания, когато навършат 18 години. У нас над 7000 деца са изоставени в социални домове. А същевременно непрекъснато се говори за приемната грижа. У новото правителство има все пак някаква воля да се разформироват тези обществени заведения. Нашата идея е да създадем един вид семейно жилище, където децата да могат дори и навършили 18 години, винаги да бъдат добре дошли при мама Веси и татко Петко. Смятам, че ако участват всеки ден в процеса на онова, което правим, от тях няма да излязат лентяи, а ще се формират личности с трудови навици и способности сами да решават изпречилите се на пътя им проблеми. Ние сме членове на Европейската общност и не трябва да дойде някой от Запад и да ни покаже филм за наш дом за изоставени деца, за да се сетим, че трябва да направим нещо за тях. Всеки от нас, който може да бъде полезен с нещо, нека да го направи. Дали ще поеме дете, дали ще съдейства за облекчаването на административните процедури и по този начин да окаже реална помощ при осигуряването на истински дом за изоставените отрочета на България... Наскоро един актьор разказа за журналистка, която по Коледа пожелала да вземе дете от дом, но имала определени изисквания – да бъде бяло, момиченце, до седем години и още ред други претенции. Чудя се как може така да се избират децата?! Та нали всяко от тях е човек и има право на съществуване... От друга страна, в телевизионно предаване група известни българи от сферата на спорта, културата и изкуството се обединиха около тезата, че всеки човек трябва поне един път в месеца да ходи на гробища или в социален дом, за да бъде българин, за да бъде съпричастен и да бъде човек. Мисля, че това е задължително за нашите депутати и тогава няма да има деца в социални домове.

● На какъв етап е вашият проект?

– Все още сме на идейната фаза. От общинската служба в Пловдив поискахме среща в Министерство на земеделието. Така се запознахме с експерта от МЗХ Евгени Гергов. За нас хубавата новина беше, че има мярка, по която може да кандидатстваме и да направим това, което искаме, но за момента всички направления са стопирани, тъй като има голямо изоставане в разглеждането на проектите. След като се насмогне, приемът на документи ще се възстанови. Имаме шансове, но това в никакъв случай няма да стане през тази година. Съжалявам само затова, че не сме 30-годишни и нямаме толкова много време да чакаме. А имаме желание наистина да направим едно добро на държавата. Мярката е 311 по Ос 3 на ПРСР за разнообразяване към неземеделски дейности в селските райони.

● Как ще действате в този случай? Имате ли представа дали някоя друга организация може да ви помогне?

– Нямаме контакти. Но имаме огромното желание да го направим и сега просто денонощно ще мислим как и по какъв начин да постъпим. Къщата, която искаме да преустроим, не е в съвсем окончателен вариант за обитаване. Тя е измазана отвън и отвътре, но има още доста неща да се правят по нея.

● Какви средства ще ви бъдат необходими, за да завършите започнатото?

– Мисля, че около 30 000 лева биха ни стигнали, за да завършим ремонта. Съпругът ми е в състояние сам да направи доста от оборудването. Например леглата, останалите мебели и много други неща, тъй като той е майстор в доста области и има необходимите инструменти и машини и най-важното – желание да материализираме идеята. Така ще спестим средства, които биха били много повече, ако се наемат майстори.

● Засега в мярка 311 ли е вашата надежда?

– На този етап – да, защото нямаме информация за други възможности. Разбрахме, че все още не сме изпуснали последния влак. Ще продължим всеки ден да се интересуваме кога мярката ще бъде отворена. Същевременно по всякакъв начин ще търсим решения чрез влагането на наши лични средства, чрез други източници. Отделно имам дивиденти от гори, които са в Родопите. От тях ще използваме дървен материал, за да можем да направим мебелите. В никакъв случай няма да спрем, защото и сега, получавайки даже 500 лв. отнякъде, ние ги влагаме в осъществяването на идеята. Не сме на годините, на които можем да чакаме, а искаме и за децата да стане по-бързо. Защото всеки един ден, прекаран в обществена институция, е загубен за изоставените деца. Искаме по-бързо да стане всичко, за да може макар и по-малко деца – поне 15, да бъдат щастливи и да имат семейство. Това ще бъде целта на нашия живот.