Всички статии по проекта от месец Май 2010

* Организациите на производителите – средство и условие за адаптация към ОСП...още *Сдружението на зеленчукопроизводителите „Златна Тракия”....още * Одобриха първите проекти за изграждане на нови и модернизиране на съществуващи предприятия в преработвателния сектор...още * Допустими сектори и обхват на дейностите по мярка 123...още * Евросредствата по мерки 223 и 226 –  подадена ръка за развитие и конкурентоспособност на горите...още * Лицензираният лесовъд гарантира добрите „горски проекти” по ПРСР...още

 

---

 

Ако спрете в Говедаре и попитате за компанията „Филипов – И.С.”, ще ви упътят към най-големите оранжерии в селото. В пределите на Пазарджишка община пък, където традиционно се отглеждат над 1000 дка оранжерийни зеленчуци, това е най-успешното търговско дружество за производство и продажба на пресни зеленчуци. Неговите собственици Иван Филипов (баща) и синът му Стоил вече са осъществили някои от амбициозните си цели отпреди 2–3 години. Увеличили са площите с отглежданите култури до 27 дка, вдигнали са добивите, имат собствен газопровод за оранжериите и са на прага до получаването на европейски сертификат за качество на продукцията. Фирмата им има и изграден модерен агроцентър за търговия на семена, торове и препарати за растителна защита. Вероятно оттук тръгват и ползотворните контакти, споделените проблеми и цели на зеленчукопроизводителите в региона, за да се роди и просъществува до днес

под ръководството на Стоил Филипов и лидерството на неговата компания. Регистрирано е през 2004 г. първоначално с 27 земеделски стопани. В него се обединяват производители от Пазарджишкия регион и един от Пловдивско. Няма пречка за членове на сдружението и от други общини и области. Повечето обаче са от селата Говедаре, Ново село, Огняново, Ивайло, в рамките на около 30 км. Целта е да може по-лесно да се координира дейността и да се реализира продукцията на членовете в сдружението. В началото желаещите да бъдат в него са много. Те са предимно дребни производители със земя от 1 до 5 дка, но като цялостна структура са амбицирани да създадат повече и по-качествена продукция, която да реализират успешно на пазара. Всъщност Земеделска кооперация „Златна Тракия” е мениджърско дружество, в което членовете реализират своята продукция чрез нея. Регистрирана е по ДДС след направения за това необходим оборот продукция. За съжаление в момента в нея членуват само 7 производители, а „другите 20 не работят заедно с нас”, сподели с доза огорчение Стоил Филипов. Той е убеден, че тези, които са останали, са сериозните и вярващите, че това е по-добрият начин на работа, това е пътят, най-вече в условията на нашето членство в ЕС. По думите му обаче е трудно българинът да разбере, че може да работи заедно, че може да произвежда съвместно със стопаните, които имат идеята и нагласата за това. Някои от тези, които са се отказали от сдружението, са решили и вероятно пресметнали, че ползите да бъдат самостоятелни са по-големи. За разлика от тях предвидливите производители просто разбират, че начинът, за да се работи успешно и да се върви напред, това е сдружението. Бройката на останалите в него е показателна „кои от хората наистина желаят да се сдружават и да работят по начина, който сме избрали”, е днешният извод на Стоил Филипов в качеството му на председател още от създаването на тази структура. Колегите му също са собственици на оранжерийни площи и ниви на полето, основно за зеленчуци. Повечето от тях са с по-малки оранжерии от тези на Филипов. Това са преди всичко хора, които искат да развиват професионално земеделие и то да бъде по едни европейски критерии и условия за дейност. Те са разбрали, че самостоятелно един производител като тях не може да съществува. Зеленчукопроизводителите, останали в сдружението, смятат, че създаденият начин и организация на работа са приемливи и сега желаят да ги усъвършенстват.

Те печелят от своя труд, като продават по-лесно и по-бързо продукцията си на пазара на потребителите Филипов се радва, че в момента има доста желаещи, които питат за сдружението с интерес да постъпят в него. Той почти ежедневно се среща с различни хора. Вярва, че има ползи от сдружението и апелира това да бъде разбрано. Става дума за хора, които искат да развиват професионално земеделие.
Самото сдружение има вътрешен ред и правилник за работа. Принципът е всеки да произвежда самостоятелно, а чрез организацията да получава помощ за реализация на продукцията си. Стремежът е да създадат продукция с еднакъв асортимент, която да бъде с идентичен етикет, с еднакво и високо качество

Същевременно членовете получават достатъчно информация за състоянието и търсенето на пазара, за европейските помощи и програми – нещо, което и държавата трябва да им дава. „Всяка година провеждаме и различен тип курсове за обучение”, спомена Стоил Филипов. По думите му всеки един от сдружението вече трябва да се съобразява и с начина на работа, защото им предстои получаване на сертификата Eurep Gap за по-свободно излизане и на външни пазари.
Европейският съюз поставя сдружаването на производителите като условие за подпомагане. По принцип този, който оцелее при новите условия, като работи и произвежда, няма да има проблеми, смята Стоил. Тези изводи не му пречат да отчита и факта на неприемливите правила за съществуване на сдружение на земеделските производители в България.

Те карат мнозина да вземат решение, че е по-добре самостоятелно да развиват своя бизнес. Сдружението е регистрирано по ДДС, защото е направило необходимия за това оборот от 1500 т годишно. В този обем на продукцията водещи са количествата от оранжерийния комплекс на Филипови като най-големият производител в сдружението. За съжаление обаче тази задължителна регистрация ощетява членовете на сдружението, които самостоятелно нямат регистрация по ДДС, но като негови членове данъкът им се начислява върху цената на продукцията, като я прави по-скъпа.
Земеделското производството не става само с хъс, а и с точни и ясни условия. Филипов младши не одобрява например мярката за подпомагане на малка ферма с 1500 евро от ЕС. „Кому е нужно да вегетира една малка ферма още известно време?”, пита зеленчукопроизводителят от Говедаре. Парите трябва да се дават на производителите в сдружение, за да съберат субсидиите си и да създадат едно по-крупно и конкурентоспособно земеделие.

Официално признати от МЗХ сдружения на производители получават като първоначална субсидия 50 хил. евро, за да започнат дейността си.
Парите се дават от агроведомството, съгласно наредба, с която се стимулира стартът на сдружението. Тя е труднодостъпна, защото се предоставя след реализиран едногодишен оборот от 100 хил. евро, и то срещу готов проект за оборудване и сграден фонд на сдружението. Зеленчукопроизводителите от „Златна Тракия” вече са го постигнали. Затруднява ги обаче тази регистрация по ДДС, която оскъпява продукцията им и очакват с нетърпение благоприятни промени в Закона за кооперациите, по който са регистрирани. Стоил Филипов вярва в трудолюбието и волята на своите колеги, но желанието му е да се създадат условия, при които повече зеленчукопроизводители да се опрат на по-ефективните форми за производство и реализация на продукцията си чрез организацията на сдружаване. „Тези, които са извън нашето сдружение, работят в хаос, а това ние не можем да го допуснем. Хората казват – защо ми е да съм в сдружение – ето аз си произвеждам, продавам и никой не ми налага санкция, нито ограничения да съм производител. За себе си са прави. А ние се натоварваме с ДДС на продукцията и начина на опаковането ù и се задължаваме по всички съществуващи закони и осигуровки и какво ли не, а обикновеният производител произвежда, продава и никой не знае какво е произвел, откъде е дошло и т.н.”, констатира Филипов. По думите му ползата за техните членове основно е в това, че продукцията им няма да залежи, че в един момент ще бъде субсидирана. „Казвам в един момент – допълва той, защото досега не сме получили и един лев субсидия отникъде и се надяваме, че в бъдеще това, което правим, ще се оцени.” Припомня ни, че предстои приемането на Закон за браншовите организации, с пожеланието да тръгнем по пътя на истинско европейско земеделие. Позицията му е, че или производителите трябва да бъдат задължени да се включат в сдружение, или да се намери начин да ги накарат да извършват стопанската си дейност по точни регламенти и изисквания. В противен случай се обезсмисля сдружаването.
В „Златна Тракия” държат на тази форма на производство, защото имат своите планове съобразно европейските норми за него. На преден план искат да създадат една по-модерна база за пакетиране на продукцията. „Ако имаме три машини, които да обслужват цялото сдружение, един човек не може да ги закупи, ще ги купи сдружението”, дава пример председателят Стоил Филипов. Иначе общите норми са прости – да спазват вътрешния правилник на кооперацията, стоката да е произведена и приготвена по стандартите, да бъде етикетирана и да бъде записан производителят, който е доставил продукцията в сдружението. При оплакване от клиент лесно се открива кой е нарушителят по етикета на стоката, насочващ към нейния производител. След такава аномалия той вече трудно ще спечели доверието на сдружението и трудно ще членува някъде. „Със сигурност мога да кажа, че нашите зеленчуци и плодове са във вида, в който трябва да бъдат”, убеден е Филипов. Основните им култури са характерните за региона оранжерийни домати, краставици и пипер, както и тези от полето – зеле, броколи, малко картофи. Реализацията на продукцията става в базата на сдружението. Тя се приема вечер и на следващата сутрин клиентите идват, за да я купят. Колкото до цената на произведеното, нещата са много променливи. Има моменти, когато цените са относително добри, но има и такива, когато пазарът не удовлетворява труда на българските зеленчукопроизводители.

По-евтини вносни зеленчуци убиват пазара на нашите

По тази тема Стоил Филипов е недоволен заради все още липсващата защита на държавата и нашите евродепутати, които се съгласяват квотите за внос в ЕС от трети държави да се реализират предимно у нас и пазарът ни да прелива от земеделската продукция на Турция и Македония. Не може да се примири, че в момента на пазара има ранни зеленчуци основно от внос, сякаш нямаме собствени. Затова позицията му е, че производителите трябва да са сдружени и единни и да решават въпросите си заедно. Когато се представя на някой ръководен орган, сдружението трябва да знае, че зад него стоят група производители, които си търсят правата, е позицията на председателя му. Удовлетворението им ще е налице след ликвидирането на формите, които ги натоварват с различни разходи, от които на практика не получават нищо.
Ползата от сдружението, според Стоил, е „да можем да оцелеем в един открит пазар като европейския и един малък производител да не бъде удрян от всички катаклизми на пазара”. 
Сега Филипов залага на по-малък брой членове, но ефективни и мислещи рационално, с натрупан опит и начин на работа. Капацитетът на продукцията в сдружението е 1500 тона, но могат да реализират до 2000 тона годишно. Последните две години се стремят не към максималното количество продукция, защото най-важна е реализацията ù. Когато усетят, че нещата се случват добре, хората ще се решат и да разширят производството си. В началото те разчитали на икономическата полза от членството. Имало е различен тип на подпомагане като разсрочено плащане на торове, горива, семена и други материали за производство. Сега нещата са се променили и всеки сам трябва да допринесе за развитието на едно такова сдружение.

Досега не са правили никаква стъпка за кандидатстване за евросредства, защото предстои признаването им като организация.
В момента тече пререгистрация на сдружението, което е останало със седем членове. Направили са първия оборот от 200 000 лева и са събрали документите за признаване на организацията в МЗХ. След това се отваря пътят за кандидатстване по европрограмите. „Наложи се да останем тези, които искаме да работим и да успеем”, споделя Стоил Филипов. „Подозрението на някои в началото, че създадохме сдружение, за да източваме някакви средства и програми, беше една нашенска измислица, с която тези, които не желаят да работят професионално, просто си запълват времето, е мнението на Стоил Филипов. – Нашият принцип е наистина в един момент да можем да усвояваме тези пари, които ни се полагат, защото те ще са плюс за производството ни”.
Зеленчукопроизводителят от Говедаре Стоил Филипов не е от тези, които хленчат и протестират хаотично, но не може да скрие, че проблемът в бранша, като навсякъде, е финансов. Самият той е инвестирал много собствени средства. Било му е трудно, вземал е кредити за производство, които е погасил. „Сега отново е трудно, но аз няма да се оплаквам. Просто искам да намеря хората, с които да работя, за да може в зеленчукопроизводството на държавата ни да има професионалисти”, е изводът му за организациите на земеделските производители у нас.

Всеки печели според това колко и как е работил, убеден е зеленчукопроизводителят Иван Хаджийски

Иван Хаджийски от Ново село, Пловдивско, е ветеран в производството на зеленчуци. Звучи банално, когато става дума за традиционния поминък в Пловдивско-Пазарджишкия регион, но след срещата с този колоритен като житейски път човек разбираме защо председателят на сдружението на зеленчукопроизводителите „Златна Тракия” Стоил Филипов говори с гордост и респект за най-верния на каузата производител в сдружението. Бай Иван е от първите, но и от най-упоритите и верни членове, въпреки че е от по-далечната община на град Стамболийски в Пловдивско. Като ветеран в зеленчукопроизводството е отглеждал повече от 20 сорта краставици, а като член на „Златна Тракия” става пионерът експериментатор в сдружението.

Уникален български вкус на холандски сорт пипер

В неговата оранжерия от 1 декар преди няколко години се откриха най-добре благоприятните качества на холандския сорт пипер Пленти, станал хит на европейските пазари, внесен у нас от известната холандска селекционна компания „Де Ройтер Сийдс” чрез своя представител за страната ни „Агриматко–България”, специално за компанията „Филипов – И.С.” и ръководеното от него сдружение „Златна Тракия”. Иван Хаджийски е избран от холандците и сдружението да проведе производствения експеримент в български условия на този високопродуктивен сорт. От него холандците добиват по 42 т чушки от декар. Реколтата от Пленти при Хаджийски отпреди няколко години се оказала по-добра от тази в оранжерията на председателя Стоил Филипов. Тогава с трудолюбивата си и неуморна съпруга Пепа посветили всичките си усилия и умения, търпение и упоритост при отглеждането на една почти екзотична, високодобивна и с изключителни вкусови качества култура. Още от април семейство Хаджийски започвали да берат по 10–12 чушки от корен, достигащ на височина до 2,5 м, възнаградени с тази продукция 5–6 месеца. На опънатите до 5 метра височина въжета, по които пълзели стъблата на красивите и месести чушки, прибирали зеленчук, наподобяващ типа Долма, но доста по-едър, сладък и със сочен вкус. Тайната била не само в изключителните качества на сорта от тази селекция, но и в неуморния ежедневен труд на семейство Хаджийски. Между редовете на пипера се разхождали 13 пилета, които неуморно „плевели” растенията и спестявали на стопаните влагането на скъпите и замърсяващи зеленчуците препарати срещу плевели. Затова са платили немалка цена – 80 стотинки им струва всяка семка Пленти, а въглищата за отопление на оранжерията са глътнали 7 хил. лв., почти колкото е печалбата от продадената продукция.
Не усетихме самосъжаление за направения експеримент, разходите за който върнали зеленчукопроизводителя Хаджийски 5–6 години назад. Болката му беше от това, че нашият потребител не вярва на ентусиазма на родния производител и не предпочита качествените и вкусни български зеленчуци.

С мисълта за точната и ефективна посока

Иван започва да се занимава със земеделие от 1975 г., когато изоставя инженерно-техническите си умения. Бил е първо специалист в електро- и радиотехниката, по-късно в армията работил по осигуряване на самолетно приземяване, а преди да се захване със земеделие, е бил електротехник в консервния комбинат към ТКЗС-то в Ново село. Днес обяснява смяната на професията си с невъзможността да се примири с примитивното мислене и управление. Затова решава да поеме към самостоятелни решения и отговорност за труда си. Насочва се към традиционното и с условия за развитието му зеленчукопроизводство в родното си село. Никога не е бил собственик на много земя, а среден производител, който търси новата, по-ефективна, високодобивна и качествена продукция от различни сортове зеленчуци. Същевременно още в самото начало през 1976 г. земеделието за него е и форма на препитание. Започва от нулата върху един декар в бащиния си двор, където изчиства остатъците от засадените преди домати, подготвя терена и засажда първите корнишони полско производство.
Първата му работа като начинаещ зеленчукопроизводител е да потърси съвети от Научно-изследователския институт за зеленчукови култури „Марица” в Пловдив. Търсейки консултация за отглеждане на домати, попада на „великолепния” по думите му изследовател на интродукцията на сортовете Йордан Горбанов, който го информира за новостите в тази област. Самият учен е проверявал спецификата при производството от различните сортове в градините на начинаещия Хаджийски. За тях той е водил специални дневници, предоставяни на института. „Една година насади 12 сорта домати”, досети се за новаторския му ентусиазъм съпругата му Пепа. Акушерка по професия, бивш кмет с два мандата в селото, тя става първи активен помощник в зеленчукопроизводството. По-късно, след като набира скорост и увеличава добивите си, Иван сам намира сортовете и урежда пазара на продукцията си. Така в онези години прави равносметката, че земеделието е по-печелившо поприще от предишната му работа във фабриката. Освен това „управляваш себе си, програмираш си нещата” е изводът на Хаджийски.
Още преди промените в управлението на собствеността у нас, той осъзнава значението на личната отговорност и съзнанието за точност и ефективност на посоката, която трябва да има един частен земеделски производител. Според него тази стъпаловидна система от производство до потребител влошава качеството и реализацията на зеленчуковата продукция при крайния клиент. Убеден е в необходимостта от наличието и конкуренцията между двата вида собственост в земеделското производство – кооперативна в лицето на земеделските кооперации и тази на частните стопани. Съжалява, че у нас все още „не се е наложило това съзнание на уважение към себеподобния”. Спомня си за трудното начало, когато силен вятър отнася купения с пари назаем полиетилен и за по-слабата реколта в оранжерията си. За него обаче кръстът вече е хвърлен в зеленчукопроизводството не само като средство да си изкарваш хляба, но и да създадеш нещо ново и полезно за другите. След две–три години производство на домати и корнишони купува със заем стар „Москвич” комби и потегля да реализира сам продукцията си по зеленчуковите пазари в страната. Още през 1977 г. Хаджийски произвеждал от навлезлите вече по-нови, по-продуктивни и по-добивни холандски сортове домати. Дотогава е работил с нашия класически сорт домати № 10 Побизон, създаден от акад. Даскалов през 1932 г. и масово използван като хит в цяла Европа. Изместват го новите салатни холандски сортове като по-добивни и с по-едри плодове. Иван никога не пренебрегва българските, но се съобразява с това, което му диктува и търси пазарът на готовата продукция още в далечната 1978–1979 г.

Чиста продукция от домати и броколи замества оскъпеното производство на краставици

Въпреки че е един от най-добрите производители на краставици, сега Иван Хаджийски не може да си позволи тяхното производство заради високата му себестойност. Съжалява, че не успява да покрие разходите при високата цена (по думите му над 300 лв.) на въглищата с приходите си от културата. Тази пролет в малката оранжерия от един декар в двора си е засадил т.нар. розови домашни домати – собствен директен сорт. Взел в съседство на къщата си и половин декар под наем, където е насадил броколи. В оранжерията му в средата на април вече бяха масово нацъфтели и завързали малки зелени доматчета. Между тях се разхождаха няколко пилета, които „плевяха”, а бай Иван потупваше разцъфтелите стъбла, за да ни демонстрира естествено опрашване. За него са изключително важни чистотата и автентичния вкус на зеленчуците, които добива. Направил е и експеримент да изчисти почвата, преди да засее доматите в оранжерията. Оказва се обаче, че само за химическия ù анализ, който е искал да направи, са му поискали цена от 1600 до 1800 лева за половин декар, а за площ един декар е двойно. Направил е по-евтиния анализ за основни хранителни вещества и не използва никаква химия за подхранване на зеленчуците. „Ако се появят неприятели, докато издържи растението, скубем и садим друго”, категоричен е производителят на чисти зеленчуци от Тракийската низина.

Хаджийски обяснява напускането на „Златна Тракия” от доста членове на сдружението с ориентацията им да се препитават във фирми и най-вече с утежняващия производителите в сдружението ДДС
„Тези 20%, които плащаме върху продукцията си, са непоносими. Защото обикновените производители, които не са в сдружение, отиват на борсата и тази разлика в разходите между едните и другите за производителите е доста”. Това според Иван Хаджийски е основната причина за отлива от сдружението. „Но ние, по-упоритите и по-гламавите, останахме”, включва вроденото си чувство за хумор и самоирония зеленчукопроизводителят Хаджийски. Въпреки това акцентира върху факта, че работят по въпроса за пререгистрация на сдружението и се надява да привлекат няколко нови члена. „И пак напред! Защото този начин на работа, колективният, но събрани хората не зорноволно, а доброволно, има смисъл”, е неговото убеждение. Подкрепя тезата си с факта, че си помагат и като информация, и като форма на реализация на продукцията, но отново подчертава за отблъскващото ДДС, което намалява приходите на членовете производители. За него не е ясно как държавата ще погледне на този проблем. Хаджийски влиза в сдружението с доверие към Филипови, които познава отдавна и както се изразява – „малко като консултант”. Счита, че са си полезни един на друг като структура за информация и контакти с институциите, защото новостите в земеделското производство в момента са много. Другият полезен специално за него фактор от сдружаването е сигурната реализация на продукцията. За целта тя е уеднаквена, което улеснява купувачите. Същевременно при вида на по-интересни асортименти, като произвежданите от Хаджийски, покрай големите количества търговците купуват и от неговите по-различни сортове зеленчуци. „Всички заедно не печелим, печели този, който предлага по-качествена стока”, откровен е бай Иван. По думите му „всеки печели според това колко и как е работил”. Такава е истината за печалбата в сдружението. „Всеки работи за себе си, но обменяме опит и информация. Това е положителното”, споделя зеленчукопроизводителят от Ново село. Специално за него ползата от сдружението е, че не вози до борсата в Огняново стоката със собствената си кола, не отделя толкова време за нейната реализация, а може да се грижи за производството. Ползата е и, че се реализира навреме продукцията и няма загуби.

Трудностите му са свързани с високите цени на средствата за зеленчукопроизводство.

„Те са надевропейски, а реализацията е под българските цени”, смята Хаджийски. Дава пример с едрите хубави розови домати, които добива в оранжерията си. По правилника на сдружението 25% от продукцията си може да реализира сам на борсата и когато е продавал розови домати на борсата в Огняново, е имал случай да му дават 10 ст. на килограм, а в същото време на пазара в София се продават по 2,50 лв. на килограм. По думите на Хаджийски лишаването на производителя от директния достъп до пазара влияе много отрицателно най-вече на творчеството в работата. „Свободен достъп на производителя до пазара у нас няма. Пазарът се ползва от прекупвачи, от които държавата няма никаква полза”, е заключението на Иван Хаджийски. Припомня ни, че той, както и всички негови колеги, плащат ДДС върху всички средства за производство. Купил е 12 тона въглища по 300 лева и още много други разходи, които трудно се покриват. Това е причината земеделското производство, особено интензивното, да запада. Другият фактор е безпрепятственият внос, който според него „ни трепе”. В думите на Хаджийски звучи нестихващият вече толкова години апел държавата да защити родния производител на автентичните, истински и като вкус и качество български зеленчуци, в чието производство навреме сме учили Европа. А колкото до почти безапелационното и изисквано от ЕС сдружаване на производители на земеделска продукция не е лошо държавните институции да помислят за корекция на техния статут с регистрация по ДДС, за да не се окаже, че на практика организираните производители у нас осигуряват ДДС на държавата и едва преживяват, а тези без евронормите имат по-адекватен европейски статут и благосъстояние.