В новия брой Контакти Партньори За нас Агромедия
"ОСП - европейският модел за рентабилно земеделие"
Рубриката достига до Вас благодарение на съвместен проект между Европейската Комисия
и Продуцентска къща Агромедия
Други статии по темата...
Виж Видео по темата...

Всички статии по проекта
от месец Май 2010
* Организациите на производителите – средство и условие за адаптация към ОСП...още

*Сдружението на зеленчукопроизводителите „Златна Тракия”....още

* Одобриха първите проекти за изграждане на нови и модернизиране на съществуващи предприятия в преработвателния сектор...още

* Допустими сектори и обхват на дейностите по мярка 123...още
* Евросредствата по мерки 223 и 226 –  подадена ръка за развитие и конкурентоспособност на горите...още

* Лицензираният лесовъд гарантира добрите „горски проекти” по ПРСР...още

 

 

ЛИЦЕНЗИРАНИЯТ ЛЕСОВЪД ГАРАНТИРА ДОБРИТЕ „ГОРСКИ ПРОЕКТИ” ПО ПРСР

 

● Г-н Маринов, към кои от дейностите в горския сектор, финансирани по ПРСР за

Веселина Павлова - с. Драгомир
Инж. Любомир Маринов – изп. директор на  Националната служба за съвети в земеделието

2007–2013 г., бенефициентите проявяват най-голям интерес?

– Най-голям е интересът към мерките по Ос 2 „Подобряване на околната среда и природата”. По Наредба 22 мярка 223 „Първоначално залесяване на неземеделски земи” са постъпили заявления от 49 кандидати. От тях със сключени договори са 20 души с одобрени разходи за 733 306,06 евро. По Наредба 20 мярка 226 „Възстановяване на горския потенциал и въвеждане на превантивни дейности” са постъпили общо 46 заявления. От тях със сключени договори са 16 кандидати. Техните одобрени разходи са за 865 316,82 евро.    

● Проектите по коя от инвестициите в горския сектор – за нови залесявания, за създаване и отглеждане на нови горски култури, за подобряване на горските пътища или за възстановяване на пострадали от пожари и други природни бедствия територии, са най-трудни за подготовка и реализация?

– Няма трудни проекти за изработване и реализация, ако те са дело на лицензирани лесовъди проектанти и изпълнители. Страната ни вече разполага с утвърдили се вече технологии в горското стопанство по залесяванията и отглеждането на нови култури върху неземеделските земи. Става въпрос за изоставени земеделски земи, които не са използвани за селскостопанска дейност повече от 3 години, преди да се предприемат дейности по залесяването им. Документи за тях се издават от общинските служби по земеделие. Това се прави и от съответното горско/ловно стопанство по мярка 223 „Първоначално залесяване на неземеделски земи” от ПРСР. То издава документи и за долини от горския фонд. Това са земи от горския фонд, които не са били гора поне 15 години преди залесяването им, за чието залесяване се кандидатства по същата мярка 223 за „Първоначално залесяване на неземеделски земи”.
Колкото до мярка 226 „Възстановяване на горския потенциал и въвеждане на превантивни дейности” трудности се срещат по отношение на многото спорове около собствеността на пътищата. Те са за това дали тя е общинска, държавна или друга, принадлежаща на съответното Държавно горско стопанство (ДГС), Държавно ловно стопанство (ДЛС) или друг собственик. Принадлежността на собствеността е определяща за предстоящото ново строителство, реконструкция или поддържане. По тази мярка може да се кандидатства след бушувал пожар, при нападения от вредители в голям мащаб (т.нар. каламитет), при природни бедствия, за превантивни дейности за намаляването на опасността от пожари и други.

● Средно какви първоначални средства по всяка една от тези дейности трябва да има и да вложи кандидатстващото с проект физическо или юридическо лице?

– Програмата е инвестиционна и за кандидатстване по отделни мерки условията изглеждат по следния начин. За мярка 223 „Първоначално залесяване на неземеделски земи” размерът на финансовото подпомагане е минимум 1200 евро и максимум 300 000 евро. Кандидатът трябва да изготви технологичен план на своя проект. Допустимост за кандидатстване по тази мярка имат физически и юридически лица, еднолични собственици на неземеделски земи с минимална площ от 5 дка земя и повече. За общини, ДГС, ДЛС и Национални паркове тази площ е от 10 дка нагоре.
Финансовата помощ по ПРСР е 70% (100% за общини) за възстановяване на направените допустими разходи за проекта, а останалата част от 30% се поема от бенефициента. При залесявания върху земи помощта е диференцирана спрямо вида гори, с които се залесява. За иглолистни гори и при наклон тя е до 10%, или 181 евро на декар, а над 10% наклон е 189 евро на декар. За залесяване с широколистни гори и при наклон до 10% паричното изражение на помощта е 295 евро на декар, а над 10% наклон – 303 евро на декар.
За мярка 226 „Възстановяване на горския потенциал и въвеждане на превантивни дейности” размерът за финансовото подпомагане е минимум 1000 евро и максимум 300 000 евро. По тази мярка кандидатите също трябва да изготвят технологичен план. Те може да са физически и юридически лица, еднолични собственици на гори и земи от Горския фонд, Държавния горски фонд, Държавните горски стопанства и Националните паркове. Финансовата помощ е 100% от общите допустими разходи по проекта. Инвестициите, които трябва да се направят от бенефициента, са за почистване на площи след пожар, за което се получават 15 евро на декар, за презалесяване с иглолистна култура 189 евро/дка, и за презалесяване с широколистна култура 303 евро на декар.

● Кои са основните грешки, допускани от кандидатите при изработването на проекти по горските мерки на ПРСР?

– За да не се допускат грешки по проектите, необходимо условие е те да се изработват, реализират и контролират от лицензирани лесовъди по отделните дейности. Конкретно изброени, това са залесяването, презалесяването, попълването на култури, проучването и проектирането на горски пътища, проектите по ерозия, растителната защита, изработването на необходимите технологични планове по мярка 223 и мярка 226 с мероприятията, които ще се извършат в отделите и подотделите на гората на база таксационните описания, взети от последния „валиден” лесоустройствен проект.

● Оказва се, че една от основните спънки за успеха на проектите по горските мерки е и лошата им документация. В тази връзка къде бихте насочили вниманието на кандидатите?

Необходимо е внимание при набавянето на документи от Общинската земеделска служба (ОЗС) или Държавната горска служба (ДГС): Таксационните описания за отдели и подотдели собственост на бенефициентите трябва да предоставят необходимите четливи подписи и печати. Те не трябва да са зацапани след копирането на картния материал от горските карти. Покрай експертните ми пояснения около кандидатстването по т.нар. „горски мерки” от ПРСР искам да напомня на бенефициентите точно сега, че до 15 май (със санкция – до 9 юни) е периодът за кандидатстване по мярка 214 „Агроекологични плащания” на ПРСР.

 

 

Разговорът проведе
Мариела Илиева - главен редактор, сп. АгроКомпас


Начало