Всички статии по проекта от месец Ноември
*Потенциалът на мярка 121 обяснява нейната популярнос ...още *Национална програма за развитие на лозаро-винарския сектор през периода 2008/2009 – 2013/2014 г....още *Регистрация на гроздо- и винопроизводител ...още * Регистрацията на винопроизводителите гарантира, че в бранша се работи „на светло...още

 

---

За да сме сигурни, че ще върви една работа, трябва всичко да ни е под око. И с този извод съвсем не сме открили Америка или топлата вода, както обикновено се казва за нещо, което е добре забравено старо. Дори без съвременните технически средства още прастарите шумери върху примитивните глинени плочки записвали всяко зърно, влязло или излязло от складовете, писмата, получени или изпратени за управление на държавата или стопанството ù… С една дума са се грижили за деловодството и счетоводството. Не че и ние, българите, не сме го правили, но сега като пълноправни членове на голямото европейско семейство сме длъжни за всяко нещо да си имаме регистър, и то по техните правила. Един от първите закони, напълно хармонизиран с европейското законодателство, беше този за виното и спиртните напитки, който, макар че не влиза в името му, включва и лозарството. Той влезе в сила от 1 януари 2000 г. и при публикуването му се виждаше огледално пълното съответствие на всеки член с паралелния френски текст.
За да можеха лозарството и винарството у нас да съществуват легитимно, след 1 януари 2007 г. всички производители на грозде и съответно всички производители на вино, ракия и други спиртни напитки, трябваше да бъдат регистрирани като такива с описание на площи с лозя, сортове и всички останали техни атрибути. Регистърът се водеше, както и сега, паралелно от Изпълнителната агенция по лозата и виното и от Националната лозаро-винарска камара.
На Общото събрание на НЛВК на 20 април 2001 г. се решава да се проведат две срещи с производителите на винено грозде в страната – една за Северна България и една за Южна, на които да се разясняват бъдещето на лозарството и винарството у нас в предприсъединителния период и започващата тогава програма САПАРД. Инициатор за провеждане на срещите е бил тогавашният зам.-министър на външните работи и главен преговарящ за България с ЕС Владимир Кисьов, а в тях са участвали висши чиновници от Министерство на земеделието, Министерски съвет, членове на НЛВК, представители на лозарски и винарски фирми, научни работници. Целта на тези обиколки в страната е била чисто агитационна в най-прекия смисъл на думата. Основните въпроси, разисквани тогава, са били запознаване с подготовката на българската позиция по раздел „Вино” на глава „Земеделие” и по-специално искането на България да ù бъдат предоставени нови права на засаждане, аналогични на тези, от които се ползват други страни членки за срок от 3 години сред присъединяването и предназначени за производство на качествени вина от определен район и регионални вина с оглед възстановяването на лозарския потенциал на страната от 190 000 ха. Основният акцент е бил час по-скоро да се регистрират колкото се може повече площи с винено грозде, защото след присъединяването ни към ЕС вече ще е късно.

ИЗИСКВАНИЯ НА НЛВК ЗА РЕГИСТРАЦИЯ на гроздопроизводители и винопроизводители

За физически лица гроздопроизводители: 1. Заявление до НЛВК и справка декларация за местонахождението на лозовите насаждения по образец. 2. Копия от нотариални актове на имотите. 3. Копия от скиците на имотите. 4. Документ за платена такса за регистрация за гроздопроизводители, регистриращи над 10 дка лозя – 20 лв. За юридически лица и еднолични търговци гроздопроизводители: 1. Заявление до НЛВК и справка декларация за местонахождението на лозовите насаждения по образец. 2. Копия от нотариални актове на имотите. 3. Копия от скиците на имотите. 4. Копие от удостоверението от Агенцията по вписванията. 5. Документ за платена такса за регистрация – 50 лв. Документи за винопроизводители: 1. Заявление до НЛВК. 2. Справка декларация по образец за местонахождението на всеки обект за производство, складиране, съхраняване и лагеруване на вино и други продукти от грозде и вино. 3. Приложения: А) описание на технологичното оборудване в производствените и складови помещения; Б) списък с трите имена и ЕГН на технолозите, които водят производствения процес и копие от дипломите на технолозите; 5. Копие от удостоверението от Агенцията по вписванията.

Въпреки агитациите и разясненията, които не бяха всъщност кой знае колко активни от страна на НЛВК в сравнение с това, което биха могли да бъдат, имайки предвид кратките срокове, регистрацията в началото вървеше бавно и мудно поради голямата съпротива на дребните лозари. Някои направо смятаха, че това е поредният държавен трик да бъдат прошнуровани в някакви тефтери, но повече бяха тези, които от невежество и липса на информация мислеха, че ако „си издадат” няколкото декара лозе, с което се изхранват, могат да си загубят обезщетенията като безработни от борсите по труда или помощите като социално слаби пенсионери и прочие. Мина доста време, докато се разбере, че регистрацията на площите с лозя няма никакво отношение към техния социален статус и в офиса на НЛВК и регионалните ù поделения започнаха да пристигат заявления по няколко чувала на ден. Първият Сертификат за регистриран винопроизводител носи дата 17 май 2000 г. Бързането обаче имаше смисъл, защото още на 19 декември 2001 г. в регистъра на НЛВК са вписани вече 4777 гроздо- и винопроизводители.

Регистрацията в НЛВК на производителите на винено грозде е необходимо условие за изпълнение на европейското изискване за контрол и управление на лозарския потенциал на България. Тя дава възможност да се идентифицират производителите на винено грозде, предназначено за продажба и производство на вино и спиртни напитки, както и тези на винено грозде и вино и ракия за семейна консумация. Регистрацията се отнася и за физически, и за юридически лица.
За да се регистрира в НЛВК, физическото лице – производител на винено грозде, подава заявление по образец до председателя на НЛВК. Може да се занесе лично в офиса на НЛВК или по пощата с обратна разписка, както и в регионалните лозаро-винарски камари.
За да се регистрира, юридическото лице – производител на винено грозде, подава заявление по образец до председателя на НЛВК.
Сертификатите със своя уникален номер на регистрация могат да се получат лично в НЛВК или РЛВК или да бъдат изпратени по пощата.
Като официален документ сертификатите за произход са обект на контрол, от една страна, на Изпълнителната агенция по лозата и виното и, от друга страна, на Националната агенция по приходите. Като цяло Регионалните лозаро-винарски камари отчитат задържане на активността по издаване на сертификати на нивото от предходната година. Има и данни за сериозни организационни затруднения, свързани с липса на активност и заинтересованост от страна на гроздопроизводителите.

Регистърът на гроздо- и винопроизводителите продължава да се попълва и сега е структуриран като част от общата за НЛВК и ИАЛВ информационна система. Той изигра успешно своята важна роля за описването на българския лозарски потенциал, важно условие в преговорния процес. Към днешна дата регистрацията е динамично развиващ се във времето процес, свързан не само с вписването на нови регистрирани лица, заличаването на други лица, преустановили дейността си, но и с отразяване на настъпили промени в статута, седалището, адреса на регистрираните лица, в данните от справките-декларации за местонахождението на лозовите насаждения или обектите за производство, както и на технолозите, които извършват вписванията в технологичните дневниците. Към октомври 2009 г. общият брой на регистрираните лица в НЛВК е 33 300. Винопроизводителите са 226.