Всички статии по проекта от месец Ноември
*Потенциалът на мярка 121 обяснява нейната популярнос ...още *Национална програма за развитие на лозаро-винарския сектор през периода 2008/2009 – 2013/2014 г....още *Регистрация на гроздо- и винопроизводител ...още * Регистрацията на винопроизводителите гарантира, че в бранша се работи „на светло...още

 

● Г-н Портев, вашата изба е една от 226-е регистрирани винопроизводители в България. Разкажете какво представлява тази регистрация.

– Винарската ни изба е регистрирана по Закона за виното и спиртните напитки.

Методи Портев – председател на кооперация „Нов живот”, с. Брестовица

Регламентите в него обхващат дори и по-дребните винопроизводители с до 100 тона годишно. Считам, че регистрацията е нещо необходимо. Тъй като ние произвеждаме над 100 тона, имаме регистрация и в агенция „Митници”. По този начин нашата дейност е регламентирана, тя е изцяло „на светло” и потребителите могат да бъдат спокойни за продуктите, които предлагаме. Но не са малко винопроизводителите, които обслужват сивата икономика. От това губят всички. На първо място – държавата, в чиято хазна не постъпват необходимите данъци. Некоректните продукти създават нелоялна конкуренция. Има вина, които са на абсурдната цена от 1 лв. за литър. Сами можете да си направите извода какво е качеството им. По този начин се смазват регламентираните винопроизводители, които имат капиталовложения за милиони левове и изкарват на пазара качествени продукти. Мнозина едва ли се замислят за това. Хората правят компромис с качеството заради ниските цени, които им се предлагат. Ниският стандарт на живота определя потреблението на стоки с по-малка стойност и това влияе върху качеството.

● Възможно ли е тези продукти да бъдат изнесени на външни пазари и по този начин да накърнят имиджа на регистрираните винопроизводители?

– Да, за съжаление. Това е една масова тенденция, особено на Изток, където потребителите са свикнали с вкуса на подобни продукти, а не – с истинското вино, което ние произвеждаме. Масова практика е продукти със занижени показатели да се търгуват в Близкия изток. За съжаление тази тенденция в нашата търговия се наблюдава и в други части на света. Лично съм виждал в Германия бутилки вино, които се продават за 1,36 евро. В тях има всичко друго, но не и вино. И консуматорът остава с впечатление,че това е виното на България. Необходими са много строги мерки и контрол върху номенклатурата от стоки, за които се предполага, че представят страната ни. Родните винопроизводители трябва да са наясно, че не ниските цени на продуктите ще са гаранция за оцеляването им, а високото качество. Страните извън ЕС са много важни, защото пазарите им крият възможности за българските предприемачи.

● В Националната програма за развитие на лозаро-винарския сектор средствата, предвидени по мярката „Промоция в трети страни”, могат да подпомогнат българските винопроизводители да рекламират продуктите си. Кои според вас са най-атрактивните трети страни, които биха приели българското вино?

– Китай е огромен пазар, Русия – също. В тези страни влизат наши продукти, но те не са гордост за нас. На форум, на който присъствах в един замък в Германия, гостите след дегустацията останаха учудени, че в България може да се произвежда толкова хубаво вино.

Промоциите извън България са от особено значение за реализация на виното ни. В сегашната ситуация те са единственият начин за измъкване от кризата.
Дори трябва да се помисли и за представянето на други продукти от грозде – спиртни напитки и натурални сокове. Мярката „Промоция в трети страни” от Националната програма за развитие на лозарството и винарството е абсолютно необходима. Държавата трябва да направи всичко възможно да подпомогне тази дейност, като осигурява различни участия на производителите в международни изложения. Присъствал съм на много винарски форуми в Европа и ми прави впечатление, че щандовете на отделните държави са съсредоточени на едно място, а нашите са разделени. Това не трябва да е така. Никой няма да запомни имената на избите, всички казват „българско вино”. Няма никакво значение дали сме го произвели в нашата изба или в съседното село. В международен мащаб хората ще запомнят името на България. Големите държави с традиции във винарството подкрепят производителите със средства, когато им се наложи да продават продукцията си почти на себестойност.
За да се популяризира българското вино, първо, трябва да се вдигне имиджът на страната ни. Един от начините за постигане на тази цел е чрез развиване на винения туризъм, но трябва да мине много време, за да тръгнат потоци от туристи, които да се интересуват от селекцията на определена изба. Някои туроператорски фирми вече разработват стратегии в тази област. В същото време много хотелиери предлагат в пакетите си „Аll inclusive” към менюто по чаша вино, което в повечето случаи е нискокачествено, и това разваля престижа на винопроизводството ни.

● Какво мислите за третата мярка от Националната програма за развитие на лозаро-винарския бранш – „Застраховане на реколта”?

– Тя също е много полезна. Ако тази година лозарите се бяха застраховали, нямаше да бъдат толкова притеснени след падналите градушки. В повечето случаи причините за липсата на застраховки са финансови, има и случаи, в които гроздопроизводителите нямат доверие на застрахователните компании, след като са получили символични средства за обезпечаване на вредата.

● Вашата изба специално кандидатствала ли е по европейски програми, за да финансира дейността си?

– До момента не сме ползвали средства от европейските фондове. Правили сме три проекта по ФАР, които са получили висока оценка, но в крайна сметка нямаме одобрение. За съжаление и аз не знам защо. Някои от член кооператорите правиха опити да кандидатстват по различни програми, но не бяха одобрени. По отношение на Националната програма за развитие на лозаро-винарския сектор във връзка със сегашната ситуация в бранша мисля, че оптимистите, които ще искат да създават нови лозя, ще бъдат много по-малко, защото не могат да реализират гроздето си.
Тази година е една от най-тежките за винопроизводителите, тъй като има застъпване от различни реколти вино. Това ще обезкуражи доста колеги, защото ще им е трудно да обслужват кредитите си. Лозарите също са в патова ситуация, тъй като изкупната цена на гроздето е твърде обидна – 0,25 лв./кг. При това положение голяма част от хората в бранша ще бъдат принудени да изоставят лозовите си насаждения. Представете си хората в едно село, които векове наред са се занимавали с лозарство и винарство и това е бил основният им поминък, сега да търсят нови алтернативи...

---------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------
В разговор след интервюто Методи Портев сподели, че някои лозари биха се насочили дори към мярката „Изкореняване на винени лозя”, защото е голяма вероятността да се откажат от дейността си.
Това обаче абсолютно не важи за Веселин Йовчев – един от 400-те член кооператори, с когото се срещнахме при посещението си в избата. Той е потомствен лозар. На площ от около 40 дка отглежда винените сортове Мерло, Каберне Совиньон и Мавруд. Член е на кооперацията в Брестовица от една година и е доволен, защото тя му спестява много тежък труд и изкупува 50% от гроздето му. Останалата част от продукцията му е предназначена за свободния пазар. Като регистриран винопроизводител Веселин Йовчев произвежда по 500–600 литра вино.
„Увеличихме семейните лозя трикратно, тъй като след всяка продажба на грозде инвестирахме в нови насаждения. Потомствените ниви засадих с нов посадъчен материал за производство на качествено винено грозде”, разказва лозарят от Брестовица.

Освен преките субсидии за площ, други средства от европейските фондове не е ползвал. По думите му мярката „Преструктуриране и конверсия на винени лозя” е много интересна за него, защото е изкупил насаждения, които са пред бракуване и трябва да засади нови. Насочил се е към някои клонове на Пино ноар или на Мерло. При наличие на средства той ще продължава с инвестирането в лозови масиви.
„Застраховането на реколта” е другата добра мярка от Националната програма”, твърди гроздопроизводителят. Други години е застраховал лозята си, но тази поради липса на средства не го е направил и 25 дка са пострадали от градушката. Затова е наясно, че застраховането е наложително. „Смятам, че лозарството може да бъде печеливша дейност. Сега печалбата е малка, но няма да се откажа, защото вярвам, че има перспектива”. Със своя оптимизъм и с плановете си за бъдещето Веселин Йовчев се превръща в един от потенциалните бенефициенти на Националната програма за развитие на лозаро-винарския бранш. Благодарение на хора като него лозята на кооперацията в Брестовица ще се обновяват и традицията в това производство ще бъде продължена и през следващите години. Кооперацията е оцеляла в продължение на 100 години, ще оцелее и в следващите 100. Нужно е само държавата да изпълнява коректно своите ангажименти по отношение контрола на нелегалното производство, а ние потребителите – да накажем нелоялните производители, като престанем да купуваме виното им – това, което няма нищо общо с вековните традиции на страната ни в производството на този „еликсир на живота”