Всички статии по проекта
от месец Юли |
* Няма губещо производство, има губещи производители...още
* Интервенционните цени в земеделието – има ги, но дали земеделците се ползват от тях...още
* Как се разпределят финансовите средства, отпускани от Европейския съюз по ПРСР...още
|
НЯМА ГУБЕЩО ПРОИЗВОДСТВО, ИМА ГУБЕЩИ ПРОИЗВОДИТЕЛИ
● Г-н Михалев, защо тези застъпвания на едни и същи парцели между няколко собственици и прословутия Код 6 така предизвикаха недоволството на хората, а някои от тях направо бяха разорени?
 |
Дамян Михалев, директор на Изпълнителната агенция по почвени ресурси към МЗХ |
– Проблемът с Код 6 е наистина голям и аз зададох въпроса на хората от одита, който ни правиха тогава – 8 одита сме имали досега: В момента той не отговаря на вашите изисквания, ние сме определили тази земя като нелегитимна, но ако през това време човек влезе във владение на мястото си като ползвател, направи всичко, което се иска от разпоредбите, за да бъде земята в добро екологично състояние, какво правим тогава? Отговорът беше – ще чака ново заснемане на земята, за да се актуализира информацията и да се установи дали това е точно така и чак тогава той ще има право на помощи. Европейските еврофондове са много чувствителни на тема двойни плащания и не го допускат в никакъв случай. Затова се налага да се правят проверки на място, още през първата година бяха направени на 25% от площта на България. Това са много излишни разходи и загуба на време. В Европейските държави се прави на 5% задължително всяка година при съмнение за някакви нередности.
Реално погледнато, нещата са много сложни. Веднъж има структура на собственост и веднъж структура на ползване. Малките парцелчета на един физически блок, ако са сто, могат да имат 500 собственици, т.е. всяко от тях може да има съсобственик. Невъзможно е практически при регистрирането да се търсят и да се получат всички документи и договори, някои са с пълномощно, собствениците са пръснати из цяла България, освен това важи и устната договорка между хората, нескрепена винаги с писмен документ, кога ще може да се завърши всичко? Когато за една и съща площ се явяват двама или трима кандидати, причината може да е в това, че за повечето хора е доста трудно да се ориентират къде точно е тяхното парче земя. На ортофотоснимката, която той гледа на екрана на компютъра в съответната областна земеделска служба, вместо да посочи своята нива, се обърква, посочва друга и се оказва, че вече има регистрация на друго име.
● Но това не може ли да се установи с документите за собственост, за аренда и т.н.?
– В Европа тези документи не са задължителни да се представят. Тези проблеми се уреждат извън програмите за директни плащания.
● И как може да се излезе от тази каша? Повечето хора си казват – от Европа дават пари и ние трябва да ги вземем.
– Като има разбирателство между хората, които кандидатстват за едно и също място земеделска земя. Ако двамата или тримата кандидати не се разберат помежду си чия е земята и се стигне до регистриране и на двамата, никой от тях няма да получи помощи. Това е доста трудно нещо, но най-сетне хората в България трябва да разберат, че трябва да се играе честно в играта. Регламентите, които са написани по съответни направления, колкото и нелогични да ти се струват, трябва да се спазват. Трябва да се разбере и нещо друго – това не са помощи. Това са средства, които се отпускат, за да се поддържа земята в добро състояние. Може само да я почистиш, да я изореш като угар и нищо да не засееш на нея, но ще си получиш парите за това. Дори да нямаш животни, можеш да вземеш една ливада, да я изчистиш от храсталаци и груби треви и да я окосиш в края на юли. Едно пасище, което не се поддържа, с времето става пустееща земя или ще се превърне в гора. Природата не търпи глупости и това, което човекът е отнел от нея, за да го превърне в нива или пасище, тя после си го взема, като се самозалесява. Тя е естествена екосистема, сама се възстановява и се справя с проблемите си. Понякога доста трудно, особено след вредната и безотговорна намеса на човека.
● Как се стигна до идеята да се направят тези ортофотокарти на земеделските земи?
– Това беше ангажимент на държавата в предприсъединителния период по искането да ползва средства по директните плащания на единица площ по различните програми. В тази програма за развитие на селските райони например има допълнителни плащания, свързани със запазване на ландшафта, на облика на селския район, на природата. Като се насложат тези плащания с другите за България, се получава една добра сума от европари за усвояване. Но трябва да се разбере, че това не са помощи, а средства за определен тип работа и съответна цел.
До 1991 г. Агенцията по почвени ресурси беше в системата на института „Пушкаров”. През този период направихме карта на почвената покривка в България, която малко страни в света могат да си позволят. Тя е основата, върху която се прави и кадастърът. За да го осъществиш, трябва да стъпиш на хубава земя, която картата посочва, в нея се отразяват ерозии, наклони… Когато дойде един земеустроител, той не може да не се съобразява с нея, за да направи кадастър.
През 1991 г. се отделихме от института, отначало бяхме Научно-приложен център към Министерство на земеделието, а от 2001 г. сме Изпълнителна агенция по почвени ресурси. През това време решихме да цифровизираме цялата информация, създавайки геоинформационна система на почвeните ресурси в България. Това е един отворен, динамичен и оперативен програмен модул за графична, таблична и текстова информация за почвите у нас и техните продуктивни и биологично-технологични качества. Тя е отворена, защото можем да я актуализираме постоянно с определени насочени проучвания на определени площи, където виждаме, че нещата са по-сложни. Динамична е, защото я променяме, и е оперативна, защото много бързо достигаме до това място в нея, което ни интересува. Достатъчно е да зададем един имот от картата на възстановената собственост и той веднага ще се появи, ще можем да кажем каква е почвата в него и какви са качествата й. Към всяка графична част от картата има прикрепена таблица с физико-химичните качества на почвата, има описание като текст и можеш да ги дадеш като информация на ползвателя. Ако работим на по-високо ниво и имаме запитване от община или землище кои площи на тази територия са подходящи за отглеждане на пшеница например, ние веднага можем да кажем кои са добрите и много добрите земи, както и средно добрите. Но ако човек иска да отглежда една култура като добър стопанин и да печели от нея, ще се интересува само от първите две. Това е най-добрият принцип – начин да получиш евтина и качествена продукция без рискове и загуби. Ползваш само потенциала на земята и избягваш местата, които са рискови. Много често съм чувал да казват – земеделието е губещо производство, от него не може да се печели. Няма губещо производство, има губещи производители. Този, който намери подходящото място, с подходящите почви и климат за своето производство, извърши необходимите стъпки – той няма да загуби. Идва при нас един човек и казва: „Ама аз три години сея пшеница и тя все не става”. Защо продължаваш да го правиш тогава? „Казаха ми, че тя се продавала добре…” Продава се на добра цена, но за твоята земя пшеницата е изключително неподходяща и не бива да се ръководиш само от пазарната й цена. Кой му е виновен, че не е сменил своевременно производството с по-подходящо?
● Сумата от 14 лв. на декар директно плащане е направо несериозна, ако някой реши да изкорени храсталаците от едно пустеещо пасище, да даде немалко пари за нафта за трактора или камиона, първо, докато стигне до мястото, и, второ, докато извърши всички операции. Какъв е стимулът за хората, за да правят всичко това?
– Тази програма не е задължителна. Никой не е карал насила нашите деди навремето да отвоюват парче земя за нива от планината, да го чистят от храсти или камъни, да торят, да правят ред подобрения, да облагородяват. Ако някой е оставил своята нива в такова състояние, в каквото е сега, значи той не иска да я работи, няма нужда от нея.
● Но тази нива години наред е била използвана от държавата в лицето на АПК или ТКЗС, не са питали дали им я дава, не са го питали и дали я иска сега. И дори да я иска, той трябва да задели от малките си доходи или заплатата на жена си, за да я облагороди и от нея пак няма да изкара за препитание кой знае колко… Държавата ни докара до този хал, казват хората, тя да ни оправя сега, да ни осигури европейските помощи.
– Хайде да не прехвърляме на държавата всичко, което трябва и можем да свършим сами. Тя трябва да управлява и да осигури определени неща в разходната част от бюджета. Какво искат хората – държавата да идва да им чисти в къщи ли? Да им помете двора и да им напои животните? Средствата в държавата идват от всички данъкоплатци и трябва да се проумее, че наистина държавата сме всички ние, а не ние сме тук, а държавата е ей там някъде. Като си изчисти мястото, да го превърне в ливада, да го дава под наем като пасище и така да печели от него. Но може би е време да има някакви санкции за тези, които не искат да си стопанисват земята и я оставят да пустее. Не бива, не може да оставим да пустее едно от най-големите богатства на планетата – земята, която единствена ни храни. Не може да се разсъждава така – няма да я работя, няма да я преотстъпя на друг, но държавата да ми дава пари за нея. Страната ни разполага с твърде малко земеделска земя – на глава от населението се падат от 4,8 до 5,2 дка, докато в САЩ става въпрос за 37 дка на човек. Затова трябва да използваме оптимално природните си ресурси.
● Какво съветвате тогава земеделските стопани? С какво конкретно им помага Агенцията по почвени ресурси с огромния потенциал, който има?
– Помагаме им чрез нашите, натрупани през десетилетията, знания да намерят точната култура, която да отглеждат, да си направят предварителното проучване, за да не грешат. Могат да получат от нас цялата информация, която имаме, за най-подходящите почви и климатични условия за всяка култура. Преди 7–8 години беше въведено изискването за хората, които искат да създадат трайно насаждение, което е свързано с големи разходи, да имат документ за почвено-климатичната характеристика на терена, на който ще засаждат. За тези години ние сме направили по заявка на желаещите над 7000–8000 такива характеристики. Те съдържат информация както за почвената покривка, така и за климатичната обезпеченост на растенията, което се отразява в продуктивните им качества.
Ето характеристиката на едно такова запитване за землище при поливни и неполивни условия за 22 култури. Ако човек иска на съответния терен да отглежда череши, идва при нас, дава си заявката и като я получи, вижда, че бонитетът на черешите е много нисък, а за сливите е по-висок. Значи от тяхното отглеждане на това място ще получи по-висок добив, при по-добри качества и ще ги продаде всичките за по-висока цена. А ако държи на черешите, ще търси за тях друга земя. Винаги съм казвал, че информацията трябва да се търси, преди да е осъществено намерението, че въпросите трябва да се задават преди това, а не да идваш да питаш защо ябълките ми не се развиват добре и не мога да събера реколта, каквато искам. Това пък е характеристиката от друго запитване – искат да създават лозово насаждение с десертни сортове. Ето какво показват данните от нашата информация – бонитетът за лозя при неполивни условия е 97 при максимални 100. Изключително добра земя, при поливни условия е вече 116. Добивите, които ще получи при спазване, разбира се, на всички други условия, включително и това дали ще бъдат ранни десертни сортове, средноранни или късни, ще са много високи. Като се умножи балът на бонитета по 15 – той може да получи по 1500 кг от декар. За засаждане на десертни сортове сме правили малко почвено-климатични характеристики – около 10–20 на брой, повече са запитванията за винени.
Дамян Михалев:
„Геоинформационната система и Дистанционните методи ги обединих в една дирекция.
|
 |
Програма „Аякс” за ортофотокартите беше изискване на Европейския съюз за предприсъединителната програма. Беше започната от ИАПР със сателитни снимки и през есента на 2005 г. заснехме около 5000 кв. км територия. Обучихме хората, взехме нови служители, които се занимаваха само с това. Направихме съответно едно ръководство, по правилата и изискванията на което да се работи. През това време имахме 8 одита от ЕС и нямаше никакви забележки. През септември 2006 г. бяхме предали около 50% от територията на България, което беше достатъчно за ЕС, че се справяме с проблема и ни беше даден зелен сигнал да продължаваме напред. След това започнаха да се създават информационни центрове из страната, които да работят въз основа на нашите проучвания и карти. Сега вече от МЗХ са покрити и останалите 50% от страната.
Когато създадохме дирекция „Дистанционни методи”, знаехме, че за една година ще изчертаем блоковете и си бяхме поставили и други допълнителни задачи за анализи. Например физическите блокове върху почвената карта на 8-а, 9-а и 10-а категория да се отделят в един цвят, това са така наречените трайно изоставени земи, а средно добрите земи – в друг цвят. Те са изключително в Северозападна България. След като сме го направили и го има, Министерство на земеделието може вече да предприеме някакви мерки било за съживяване на земеделието в този край, било за съпоставяне след ново заснемане, за да се види какъв процент от тези земи, които тогава са били трайно изоставени, сега са излезли от Код 6.
По Картата на възстановената собственост много по-лесно може да се ориентира човек къде се намира неговият парцел. Ако тя е направена така, че всеки парцел да е със съответен номер и човек си го помни, ще бъде по-лесно. Във всяка община я има тази карта и всеки, като се регистрира, може да си поиска копие.” |
● Каква е таксата за едно такова запитване?
– И за 20 декара, и за 200 декара е 150 лева, стига да е в едно землище. Таблицата включва характеристика на културите, които се отглеждат в този район – праскови, череши, лозя, сливи, пшеница, царевица, слънчоглед, лен, тютюн и т.н. Ако той например е искал да отглежда праскови, се вижда, че бонитетът на земята е 49, това е много малко, или лен – 17, или царевица – 76, пасища и ливади – 52, слънчоглед – 66. От 60 нагоре смятаме, че това са добри земи, от 80 нагоре – много добри. Има места, в които тази цифричка за пшеницата е доста висока, т.е. има идеални условия за отглеждането й. Имахме запитване от едно село в Северна България, търсеха земи за полски култури. Там районът е чудесен, в Предбалкана, валежите са по-големи, съответно почвите са оподзолени, задържат влагата, идеално е за царевица, слънчоглед и пшеница. Бяхме им посочили, че могат да получат добив максимално 680 кг от декар от пшеница при спазване на технологията, средно за страната е 300–400 кг от декар. През есента идват и казват – от 5000 декара изкарахме 780 кг. Отначало спазвахме вашите указания, след това ни се видя скъпичко, с 30% отгоре. И си спестили растителната защита. Добивът им веднага паднал под 300 кг от декар. След това, като си взеха поука, и в най-сушавата година те получиха по 500 кг от декар, а около тях хората се радваха и на 150 кг.
В тази оценка освен качествата на почвата влиза и така наречената агроклиматична обезпеченост на земеделската култура. Освен като таблица всичко това е описано и като текст. Идва при нас човек, който решил да отглежда малини, без да се съобрази с нашата препоръка, и се хвали – хванаха се, добре вървят. Вървят, но в твоето землище юлските температури са много високи и това за малините ти не е никак добре, а ти не си го съобразил, не си му обърнал внимание. Освен това, като създаваш промишлено насаждение, трябва да си и конкурентоспособен. Ако бонитетът на череши например е 80– 90, при добри грижи ти ще изкараш 2 пъти повече добив и ще спечелиш повече, отколкото от малините. Себестойността ще е 2 пъти по-малка, а печалбата, като излезеш на пазара сред другите търговци със същата стока – по-висока. И това ще се дължи единствено на това, че си намерил земята, на която да засадиш или засееш парите си, образно казано.
● Как точно се правят ортофотокартите?
– Това е заснемането на територията на страната от самолети при едни много добри условия, както и от сателит, и трябва да бъдат с разделителна способност до 60 см. През 2006 г. МЗХ нае самолети, засне цялата страна. Трябваше да се прави по 15% всяка година в един цикъл от 5-годишен период. Тогава и ежегодните разходи са по-малки. Сега това се прави в МЗХ от Дирекция „Земеделие”. Самата дума орто означава изправена карта – при снимката се снима релефа и след това той се изправя, става плоско изображение, затова е „изправена”. При мащаб 1:1000 може да се види и дръвче, и храстче, и овчарче. Това дава възможност и за редица анализи. Има и сателитни заснемания, които са в невидимия спектър, и които дават индикация за наличие на влага в определено време на годината и ред други неща.
Ето например получихме запитване за състоянието на почвите и степента на замърсеност в района на едно близко до София землище. Имало съмнение, че зеленчуците, които се произвеждат там и се продават на пазара, са вредни за консумация и застрашават здравето на хората. Въз основа на цялата информация, която имаме в нашата база данни, на картата, която виждате, са посочени детайлно местата и парцелите, които попадат в различните зони на замърсеност – в червено са много силно замърсените парцели, над 3 пъти повече от ПДК, в жълто са средно замърсените, а в зелено – слабо. За всеки от тези имоти, попадащи в тези зони, има съответната информация и съществуват ограничения за производство на земеделска продукция. С връчването на скицата, на която са описани, собственикът производител знае какво може да произвежда и какво не.
● Но на това ортофотоизображение, което разглеждаме в момента, се вижда, че в червената зона има някакви парцели с насаждения, които вероятно са предназначени за пазара.
– Този човек би трябвало да предостави проби за анализ в службите за растителна защита и ако след техните отрицателни заключения продава на пазара, да бъде санкциониран. Сега ние сме започнали да правим точно такива карта на замърсените земи, която ще предоставим на Националната служба за растителна защита за ползване от нейните структури. Като имат предвид данните от картите от съответния район, те могат спокойно да си правят проверките и да санкционират нарушителите, ако не са предоставили продукцията за разрешение от лабораторията.
Разговорът проведе
Снежана Живкова - журналист сп. АгроКомпас