Всички статии по проекта от месец Септември
* Размерът на националните доплащания зависи от политическата воля на правителствата и от финансовите възможности на държават...още * Програма „Училищно мляко”...още * Какво точно получават децата в училище по програмата „Училищно мляко”?...още * Програма „Училищен плод”...още * Индивидуалните производители на плодове и зеленчуци нямат шанс да получат помощи от ЕС освен по СЕПП...още

 

---

● Г-н Павлов, какво представляват националните доплащания като подкрепа за земеделските стопани?

– Националните доплащания към директните плащания (НДДП) по своята същност са също директни плащания. Основният икономически ефект, който се цели с предоставянето на ДП и НДДП е подпомагането на доходите на земеделските производители. Чрез ДП и НДДП се компенсират значително по-ниските доходи в земеделието в сравнение с другите сектори на икономическа дейност, а също така те са и компенсация за разходите и усилията на земеделските производители за предоставянето на обществото на т. нар. обществени блага, т. е. за положителния ефект от тяхната дейност за обществото, която е трудно да бъде количествено измерена и остойностена – запазване на ландшафта, на околната среда, производство на екологично чисти и безопасни храни, грижи за здравето на животните и хуманно отношение към тях и т.н.
НДДП имат и една друга цел – да доближат нивата на подпомагане в „старите” и новите държави членки (ДЧ) на ЕС. Съгласно Договора за присъединяване на България и Румъния към ЕС през първата година от членството си в ЕС България получава 25% от нивото на ДП в „старите” ДЧ, през 2008 г. – 30%, през 2009 г. – 35%, през 2010 г. – 40%. През следващите години ежегодното увеличение на ДП е с 10%, като пълният размер на ДП България ще получи през 2016 г.
Именно с оглед да се намали тази разлика в нивата на подпомагане между „старите” и новите ДЧ последните (в т. ч. и България) могат да допълват ДП с НДДП, но също в определени рамки. През първите три години членство – 30% годишно. Това означава, че през 2007 г. директното подпомагане е 55% от нивото на „старите” ДЧ, през 2008 г. – 60%, през 2009 г. – 65%. Междувременно България защити по-висок процент на национални доплащания и вече има право да ги увеличава през следващите години, считано от 2010 г., с 50 процентни пункта вместо с 30 процентни пункта. По този начин има възможност да се постигне пълно изравняване на общия размер на ДП и НДДП с нивото на ЕС-15 още през 2011 г. вместо през 2013 г.
Другата разлика между ДП и НДДП е източникът на средствата. ДП се предоставят от Европейския земеделски фонд за гарантиране (ЕЗФГ) (т. е. това са „европейски” средства от бюджета на ЕС), докато средствата за НДДП се осигуряват от националния бюджет.
Необходимо е също така да се уточни, че предоставянето на НДДП е възможност новите ДЧ да допълват ДП, но не е задължение, произтичащо от общностното законодателство – т. е. ДЧ могат да предоставят НДДП до определена граница, но все пак какви средства ще бъдат предоставени зависи от възможностите на техните национални бюджети и приоритетите при разпределението на бюджетните средства.
Средствата за ДП в новите ДЧ се предоставят на земеделските производители по СЕПП. Недостатък на схемата е, че не предвижда възможност за директна подкрепа на сектора животновъдство. Една от възможностите е да се предвидят средства за НДДП, които по определени „европейски” схеми за подпомагане се предоставят за подкрепа на този сектор. Не могат да се подпомагат с НДДП сектори, за които няма „европейски” схеми за ДП, както и не могат да се прехвърлят средства за НДДП от един сектор в друг.
И още нещо – НДДП се предоставят след одобрение от ЕК на искане от ДЧ.

● Какъв ресурс като национални доплащания е изплатен след присъединяването ни към ЕС?

– За 2007 г. сумата за директните плащания беше над 395 млн. лв., което позволи плащане в размер на 103,86 лв./ха, допълнени с НДДП в размер на над 118 млн. лв., или 41,43 лв./ха, осигурени от средствата на Програмата за развитие на селските райони и задължителното национално съфинансиране към тях, или общо директни плащания и НДДП – 145,29 лв./ха. От предвидените средства за директни плащания по СЕПП през 2007 г. са се възползвали над 74 000 земеделски стопани.
През 2008 г. на земеделските производители бяха предоставени ДП по СЕПП в размер над 486 млн. лв, което позволи плащане от 127,78 лв./ха. С решение от 14 юли 2008 г. Европейската комисия одобри искането на България за схема за национални доплащания на хектар за 2008 г. с общ максимален размер до 275 819 654 лв. и максимален размер на хектар до 92,96 лв. Общата сума на ДП и НДДП на хектар е 220,75 лв. Доплащания бяха предоставяни за цялата площ, допустима за подпомагане по Схемата за единно плащане на площ, с изключение на площите, заети с винени лозя, малини и ягоди за преработка, тютюн (за които има други схеми и източници за подпомагане) и постоянно затревените площи.
През 2008 г. за първи път бяха приложени две допълнителни схеми за подкрепа чрез НДДП, а именно за краве мляко и овце майки. Те позволиха на земеделските производители от животновъдния сектор, включително тези, които не обработват земя, да получат подпомагане за тон разпределена индивидуална млечна квота и брой овце майки с общ размер от 30 554 389 лв. за краве мляко и 24 372 521 лв. за овцете. Решението позволи на страната да предоставя до 44,36 лв. за тон краве мляко и 31,29 лв. за овца майка.
По този начин за 2008 г. на българските земеделски производители бяха предоставени национални доплащания в общ размер над 330 млн. лв.

● Как варира процентът на националните доплащания от 2007 г. досега?

– Съгласно Договора за присъединяване и Регламентите за директните плащания България има право да допълва директните си плащания с до 30 процентни пункта национални доплащания, a от 2010 г. с до 50 процентни пункта. Т.е. общият размер на директни плащания и национални доплащания през 2007 г. е до 55%, през 2008 г. – до 60%, през 2009 г. – до 65%, през 2010 г. до 90% и през 2011 г. – до 100% от нивото на директните плащания спрямо ЕС-15.

● Докога са в сила националните доплащания като подкрепа за земеделските стопани?

– До момента на изравняване на подкрепата чрез директни плащания с нивото на директните плащания спрямо ЕС-15, което съгласно Регламент 73/2009 ще се постигне през 2016 г.

● Кои земеделски производители имат право на национални доплащания и за какви култури и животни могат да получат тази подкрепа?

– За 2009 г. ще се прилагат четири схеми за НДДП:
Схема 1 (необвързана) – единно плащане на единица площ;
Схема 2 (необвързана) – плащане за говеда;
Схема 3 (необвързана) – плащане за овце майки и кози майки;
Схема 4 (обвързана) – плащане за овце майки и кози майки;

По Схема 1 – обхватът на подпомагането с НДДП ще бъде цялата площ, допустима за подпомагане по СЕПП, с изключение на площите, заети с винени сортове лози, малини и ягоди за преработка, тютюн и постоянни пасища.

По Схема 2 – НДДП ще се предоставят според броя на говедата в стопанството, определен въз основа на данните в Системата за идентификация на животните и регистрация на животновъдните обекти, поддържана от Националната ветеринарномедицинска служба. Референтната дата за определяне броя на говедата в стопанствата е 28.02.2009 г. Избираеми за подпомагане през 2009 г. са стопанства, които към референтната дата са отглеждали 5 или повече говеда.

По Схема 3 – НДДП ще се предоставят според броя на овцете майки и/или козите майки в стопанството, определен въз основа на данните в Системата за идентификация на животните и регистрация на животновъдните обекти, поддържана от Националната ветеринарномедицинска служба. Референтната дата за определяне броя на овцете майки в стопанствата по тази схема е 01.10.2008 г., а за козите майки – 28.02.2009 г. Избираеми за подпомагане са стопанства, които към референтната дата са отглеждали повече от 20 овце майки и/или повече от 20 кози майки.

По Схема 4 – Национални доплащания ще се предоставят според броя на овцете майки и/или козите майки, отглеждани в стопанството. Избираеми за подпомагане са стопанства, които към датата на представяне на заявлението за подпомагане отглеждат повече от 20 овце майки и/или повече от 20 кози майки и които отговарят на следните условия:

 Животните да са идентифицирани в съответствие с Регламент (ЕО) № 21/2004 на Съвета от 17.ХІІ.2003 г. за създаване на система за идентификация и регистрация на животни от рода на овцете и козите и за изменение на Регламент (EO) № 1782/2003 и на Директиви 92/102/ЕИО и 64/432/ЕИО (ОВ L 5 от 09.01.2004 г.);

 Животните да отговарят на изискванията на определенията за „овца майка” („овца майка” означава всяко женско животно от рода на овцете, родило поне веднъж или на възраст най-малко една година) и „коза майка” („коза майка” означава всяко женско животно от рода на козите, родило поне веднъж или на възраст най-малко една година), в съответствие с чл. 100 на Регламент (ЕО) № 73/2009 на Съвета от 19.01.2009 г. за установяване на общи правила за схеми за директно подпомагане в рамките на Общата селскостопанска политика и за установяване на някои схеми за подпомагане на земеделски стопани, за изменение на регламенти (EО) № 1290/2005, (EО) № 247/2006, (EО) № 378/2007 и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1782/2003.

● Какви средства са предвидени за тази година?

– За 2009 г. предвидената сума за директни плащания възлиза на 287 399 000 евро (562 094 964 лв.), което би позволило плащане от 162,29 лв./ха (82,98 евро) при площ по СЕПП 3 492 383 ха.
Съгласно Закона за държавния бюджет за 2009 г. за НДДП са предвидени сигурни средства от 211 млн. лв., като от тях 150 млн. лв. са НДДП на площ и 61 млн. лв. – за животни. Към НДДП за площ се добавят около 71 280 696 лв. (36 445 800 евро) от бюджета на Програмата за развитие на селските райони и задължителното национално съфинансиране към тях.
В Закона за държавния бюджет за 2009 г. са предвидени и допълнително 167 млн. лв., за които след октомври 2009 г. МС може, при изпълнението на определени параметри на бюджета, да разреши да бъдат използвани за изплащане на НДДП и ще бъдат разпределени както за площ, така и за животни. Финансовата и икономическа криза могат да окажат негативно влияние върху размера на НДДП през 2009–2010 г.

● На какви условия трябва да отговарят животновъдите, за да получат национални доплащания?

– Основното изискване е да са подали заявления за подпомагане и към определените дати да имат регистрирани съответния брой животни в Системата за идентификация на животните и регистрация на животновъдните обекти, поддържана от Националната ветеринарномедицинска служба, т.е. да отговорят на условията за допустимост за подпомагане, което да бъде потвърдено при проверките, които Разплащателната агенция извършва.

● Каква е причината национални доплащания да не получават стопаните, отглеждащи трайни насаждения?

- За 2009 г. използваемата земеделска площ (ИЗП) в България, допустима за директно подпомагане по СЕПП, е 3 492 383 ха. За подпомагане с НДДП е допустима цялата посочена по-горе площ с изключение на площите, заети с винени лозя, ягоди и малини за преработка, постоянните пасища и тютюн, тъй като те се подпомагат по други схеми. Така площта за подпомагане с НДДП става 2 931 242 ха.