„Програмата за млечни продукти за ученици се отнася както към областта на

храненето, така и към образованието и е част от борбата с наднорменото тегло и предоставянето на базови съставки за растежа и здравето на децата”, каза през 2008 г. Мариан Фишер Бойл, комисар по въпросите на селското стопанство и развитието на селските райони, при обявяването на програмата.

● У нас от 1 до 30 септември започва приемането на заявки за одобрение по програмата „Училищно мляко”.

● Срокът е и за млекопреработватели доставчици, и за училища или детски градини, ползващи програмата.

Парадокс ли е това, че на теория знаем всичко, но на практика нещо не се получава. Като бяхме малки, ни учеха и пеехме дружно в клас, че „чушки и домати който не яде, той голям не ще да порасте” и не се противяхме, като започвахме деня с чаша топло мляко, а за голямото междучасие (каква хубава българска дума!) вадехме от чантата една голяма и хубава ябълка златна превъзходна или джонатанка. Сега даваме на децата от вечерта лев–два–три с чувството, че сме изпълнили родителския си дълг и децата няма да са гладни в училище. А какво точно ядат те през деня и защо чак след време се замисляме защо все по-често се връщат изморени, изнервени, не помнят наученото в клас, не оправдават надеждите ни, а са толкова умни... Забързани и болни от ежедневието си, рядко се замисляме къде се крие причината за това.
И се стига наистина до парадокси да приемаме като нормална даденост друг да се грижи за здравето на децата ни, какъвто е случаят с европейската програма „Училищно мляко”. В основата му е Регламент (ЕО) № 1234/2007 на Съвета по отношение на отпускането на помощ от Общността за доставяне на мляко и някои млечни продукти на учениците в учебните заведения, а отговорен за прилагането му е Регламент (ЕО) № 657/2008, който определя подробните правила за това от 10 юли 2008 година. Регламентът влиза в сила и се прилага от 1 август 2008 г. Той е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави на ЕС.
Още от следвоенните години европейските страни като Франция например осъзнават как са се отразили на децата гладните и недоимъчни дни на окупация и военни действия и започват раздаването на безплатно мляко в училищата и детските градини. От едната страна е грижата за децата, а от другата е грижата за техните родители фермери, които могат да ги изхранват, продавайки земеделската си продукция на държавата. През 60-те години се преценява, че икономиката вече започва да се стабилизира и родителите могат да се грижат сами и да осигуряват на децата си здравословна и питателна храна и вече не се дава безплатно мляко. От създаването си Европейският съюз повече от 30 години под различни форми раздава мляко на децата. През учебната 2006/2007 г. например в училищата в 22 държави членки са били раздадени 305 000 тона мляко, за което Общността е предоставила над 50 млн. евро.
Каква е целта на програмата сега? Точно обратната в сравнение с годините след Втората световна война. Не гладуването и недохранването, а преяждането и най-вече нездравословното хранене и обездвижването на децата от детската градина до юношеството. Независимо че българският модел за закуска все още включва баничка и кифла, не те са виновни за затлъстяването на децата, а по-скоро лесната им замяна със снаксове, сникърси, баунти, марсове, морени, чипсове, царевични пръчици..., допълнени със сладки и газирани напитки. А това са неизбежните резултати от модерното ежедневие. Крайната цел на европейската програма „Училищно мляко” е не просто раздаването на безплатно мляко, а създаването на здравословни навици за хранене, включващи естествени и качествени храни, подходящи за възрастта им.
От учебната 2008/2009 г. програмата включва нови моменти, които насърчават консумацията на млечни продукти и придобиването на здравословни навици от ранна детска възраст. Те са в отговор на многобройните искания и предложения на държавите членки и Европейския парламент за разширяването ù и включването на повече деца – не само от детските градини, но и от началните и средните училища. Новият момент е образователната програма, която предизвиква инициативата и участието на самите деца под най-различни форми като фото и литературни конкурси, викторини и състезания, както и стимулиране участието на родителите. В края на миналата година европейският комисар за селското стопанство Мариан Фишер Бойл откри в Кипър общоевропейската кампания за популяризиране на програмата за мляко в училище под девиза „Мляко – изпий го”, разяснявайки ползата от консумацията на мляко и достъпа на училищата до средстваот ЕС, отпускани за тази цел. Като представител на властта, отговорна за програмата „Училищно мляко“, тя посети училища в различни държави като например Кипър и Белгия, за да види на място как протича схемата там. Други мероприятия в подкрепа или за популяризиране на програмата са проведени на Mеждународната Зелена седмица в Берлин през януари тази година и на Международния селскостопански салон през февруари в Париж.
Европейската програма „Училищно мляко” подкрепя доброто хранене и здравословната, балансирана диета за учениците чрез субсидии и образование.

Кои продукти включва програмата

Освен прясно и кисело мляко програмата включва всякакви други млечни продукти за пряка консумация – айрян, сирене, кашкавал, мътеница. Всяка страна членка може да изключи някои продукти в зависимост от местните млечни продукти и хранителни навици или да приложи по-строги стандарти. Държавите членки могат да изберат продуктите, които желаят да разпространяват, както и да съсредоточат интереса си върху определени млечни продукти с намалена масленост. Освен това могат да разрешат добавяне на максимум 5 мг флуор на килограм при продукти от категория I.
Тъй като програмата се отнася за децата от държави с различни навици при консумацията на мляко и продукти от него в регламента се казва, че всяка държава от Общността, следвайки тенденциите за здравословно хранене, може да разшири списъка и да го опрости, като в същото време определя своя собствена гама от продукти в съответствие с посочения списък. А той включва следното:

Категория І – субсидия: 18,15 евро/100 кг
(a) топлинно обработено мляко, включително млечни напитки без лактоза;
(б) топлинно обработено мляко с шоколад, плодов сок или ароматизатор, съдържащо поне 90% в тегловно съдържание на мляко, посочено в точка (a) и съдържащо не повече от 7% добавена захар и/или мед;
(в) ферментирали млечни продукти със или без плодов сок, ароматизирани или неароматизирани, съдържащи поне 90% в тегловно съдържание на мляко, посочено в точка (a) и съдържащи не повече от 7% добавена захар и/или мед.

Категория ІІ – субсидия: 16,34 евро/100 кг
Ароматизирани и неароматизирани ферментирали млечни продукти с плодове, съдържащи поне 80% в тегловно съдържание на мляко, посочено в Категория І, точка (a) и съдържащи не повече от 7% добавена захар и/или мед. 

Категория ІІІ – субсидия: 54,45 евро/100 кг
Ароматизирани и неароматизирани пресни и обработени сирена, съдържащи поне 90% в тегловно съдържание на сирене.

Категория ІV – субсидия: 163,14 евро/100 кг
Сирена Грана Падано и Пармиджано Реджано

Категория V – субсидия: 138,85 евро/100 кг
Ароматизирани и неароматизирани сирена, съдържащи поне 90% в тегловно съдържание на сирене, които не попадат в категории ІІІ и ІV.

За кого е предназначена програмата „Училищно мляко”?

От нея могат да се възползват деца, които посещават редовно забавачки, детски градини или други предучилищни заведения, начални и средни училища, както и други учебни заведения, независимо дали са държавни, общински или частни, управлявани или признати от националната изпълнителна организация на страната членка – Министерство на образованието. Единственото условие е учениците или малките деца да са били действително в час, което се доказва от попълването на дневниците и необходимата документация. За времето, през което децата са били болни, през ваканциите или са на лагер или друг вид образователна дейност, независимо че са организирани от училищните власти, те няма да получават мляко или млечни продукти по програмата.