Всички статии по проекта от месец Септември
* Размерът на националните доплащания зависи от политическата воля на правителствата и от финансовите възможности на държават...още * Програма „Училищно мляко”...още * Какво точно получават децата в училище по програмата „Училищно мляко”?...още * Програма „Училищен плод”...още * Индивидуалните производители на плодове и зеленчуци нямат шанс да получат помощи от ЕС освен по СЕПП...още

 

---

 

● Какво се промени след 2007 г. по отношение на подпомагането на фермерите, произвеждащи плодове и зеленчуци?

– В началото на 2007 г. Европейската комисия изготви предложение за реформа в Общата организация на пазара (ООП) на плодове и зеленчуци. Проведената през 2003 г. фундаментална реформа на Общата селскостопанска политика на ЕС не обхвана сектор „Плодове и зеленчуци” и предложените през 2007 г. промени могат да се разглеждат като нейно продължение, тъй като отразяват основните принципи на новата земеделска политика на Общността.
Реформата се въвежда с Регламент (ЕО) № 1182/2007 на Съвета от 26 септември 2007 г. за определяне на специфични правила по отношение на секторa на плoдoвете и зеленчуците и за изменение на директиви 2001/112/ЕО и 2001/113/ЕО и регламенти (ЕИО) № 827/68, (ЕО) № 2200/96, (ЕО) № 2201/96, (ЕО) № 2826/2000, (ЕО) № 1782/2003 и (ЕО) № 318/2006, и за отмяна на Регламент (ЕО) № 2202/96 (Oфициален вестник на ЕС, L 273/17.10.2007 г.).
Впоследствие разпоредбите на този Регламент бяха прехвърлени в Регламент (ЕО) № 361/2008 на Съвета от 14 април 2008 г. за изменение на Регламент (ЕО) № 1234/2007 за установяване на обща организация на селскостопанските пазари и относно специфични разпоредби за някои земеделски продукти („Общ регламент за ООП”) (Oфициален вестник на ЕС, L 121/7.05.2008 г.).
Беше приет и Регламент (ЕО) № 13/2009 на Съвета от 18 декември 2008 г. за изменение на Регламент (ЕО) № 1290/2005 относно финансирането на Общата селскостопанска политика и на Регламент (ЕО) № 1234/2007 за установяване на обща организация на селскостопанските пазари и относно специфични разпоредби за някои земеделски продукти („Общ регламент за ООП”) с цел да се създаде схема за предлагане на плодове в училищата.
Бяха приети и Регламенти на Комисията за прилагане на Регламента на Съвета:
P Регламент (ЕО) № 1580/2007 на Комисията от 21 декември 2007 г. за определяне на правила за прилагане на Регламенти (ЕО) № 2200/96, (ЕО) № 2201/96 и (ЕО) №1182/2007 на Съвета в сектора на плодовете и зеленчуците (Официален вестник на ЕС, бр. L 350, 31.12.2007 г.)
P Регламент (ЕО) № 1548/2007 на Комисията от 20 декември 2007 г. за изменение на Регламент (ЕО) № 1973/2004 за създаване на подробни правила за прилагането на Регламент (ЕО) № 1782/2003 на Съвета по отношение на схемите за подпомагане, посочени в дял IV и в дял IVa от посочения регламент и по отношение на използването на земята, която е била оставена под угар за целите на производството на сурови материали (Oфициален вестник на ЕС, L 337/21.12.2007 г.)
P Регламент (ЕО) № 288/2009 на Комисията от 7 април 2009 г. за определяне на подробни правила за прилагане на Регламент (ЕО) № 1234/2007 на Съвета по отношение на отпускането на помощ от Общността за доставяне на плодове и зеленчуци, преработени плодове и зеленчуци и бананови продукти на децата в учебните заведения в рамките на схемата за предлагане на плодове в училищата.

● В схемата на Общата селскостопанска политика на Европейския съюз предвидена ли е възможност за осигуряване на поминък за онези, които искат да се издържат от производството на тези храни?

– Основните цели на реформата, така както бяха формулирани от Европейската комисия, са:

- подобряване на конкурентоспособността и пазарната ориентация на плодовете и зеленчуците, произвеждани в ЕС, или с други думи постигане на устойчиво производство, което е конкурентоспособно както на вътрешния, така и на външния пазар

- намаляване на колебанията в доходите на производителите на плодове и зеленчуци, предизвикани от кризи;

- нарастване на консумацията на плодове и зеленчуци в ЕС;

- продължаване усилията за поддържане и опазване на околната среда;

- опростяване и при възможност намаляване на административните процедури и разходи.

И след реформата на ООП на плодове и зеленчуци основен неин елемент остават организациите на производители. Признатите от държавите членки организации на производители са единствените структури в сектор „Плодове и зеленчуци”, които могат да получават финансово подпомагане от Европейския фонд за гарантиране на земеделието. Индивидуалните производители на плодове и зеленчуци могат да се възползват само от Единното плащане на хектар, но те нямат достъп до нито една от схемите за подпомагане, уредени в специалния регламент. Затова единственият начин производителите на плодове и зеленчуци да получат по-значително подпомагане е да се обединят в организация на производители и да поискат нейното признаване от Министерство на земеделието и храните по реда на Наредба № 11 от 15 май 2007 г. за условията и реда за признаване на организации на производители на плодове и зеленчуци и на техните асоциации и за условията и реда за одобряване и изменение на одобрените операционни програми.
Признатите организации на производители на плодове и зеленчуци представляват възможност за заемане на по-силни позиции на пазара по отношение на купувачите (особено когато са супермаркети), по-добри възможности за реализация на произведеното на по-добри цени, планиране и намаляване разходите за производство, прилагане на земеделски практики, опазващи околната среда. Затова реформата е насочена към повишаване привлекателността на организациите на производители чрез опростяване на изискванията и осигуряване на по-голяма гъвкавост в тяхната дейност.
Организации на производители, които не отговарят на критериите за признаване, могат да поискат временно признаване като „групи производители”. За да бъде призната за група производители, организацията трябва ежегодно да предлага на пазара плодове и/или зеленчуци на стойност не по-малко от 50 000 евро (за признаване като организация на производители стойността е 100 000 евро) и да има най-малко 4 членове (за признаване като организация на производители са нужни най-малко 7 членове). Групите производители могат да ползват помощ от Общността за своето административно и организационно укрепване. Помощта се получава през първите 5 години след създаване на групата производители. В резултат на реформата помощта за групи производители беше удвоена и възлиза на 10% през първата, 10% през втората, 8% през третата, 6% през четвъртата и 4% през петата година от стойността на реализираната от тях на пазара продукция.
Удвояването на помощта за групи производители ще позволи на българските производители на плодове и зеленчуци по-успешно да финансират със средства от ЕС мерки за административно и организационно укрепване и достигане на критериите за признаване като организация на производители.
Основна форма за финансово подпомагане на организациите на производители остават операционните програми. Това е инвестиционна програма, която организацията на производители разработва и внася за одобрение от съответния национален орган. За България това е Държавен фонд „Земеделие”, който е разплащателна агенция на страната и извършва плащанията, включени в одобрените програми. Предварително условие за одобряване на операционната програма е организацията на производители да е набрала операционен фонд, с който да финансира определен процент от разходите по нея, като останалата част се финансира от Европейския фонд. Досега ЕС финансираше 50% от разходите за изпълнение на програмите. С реформата този процент се повишава на 60%.
Някои случаи във връзка с финансиране от ЕС на операционна програма на ОП в размер на 60% са следните:

- Когато се подпомага биологичното производство на плодове и зеленчуци.

- Организацията на производители е от държавите членки, които са се присъединили към Общността през 2004 г. или след това, за мерки, които ще действат не по-късно от края на 2013 г.

- Първата подадена програма от призната организация на производители, която се е обединила с друга призната организация на производители.

- Първата програма, представена от призната асоциация на организации на производители.

- Организацията на производители е от държава членка, където организациите на производители предлагат на пазара по-малко от 20% от производството на плодове и зеленчуци.

- Операционните програми включват мерки за промоция на плодове и зеленчуци, насочени към деца в учебно заведение.
По-високият процент на съфинансиране от ЕС на оперативните програми на организации на производители е много благоприятен за българските производители и ще им позволи с по-малко участие от тяхна страна да направят по-големи инвестиции.

Досега размерът на финансирането на оперативните програми от ЕС не можеше да надвишава 4,1% от стойността на продукцията, която организацията на производители предлага на пазара. На заседанието на Съвета на министрите на земеделието, проведено на 11 и 12 юни 2007 г., беше решено, че максималното ниво на финансирането на оперативните програми от ЕС може да достигне 4,6% при условие че увеличението над 4,1% се използва за мерки за предотвратяване и управление на кризи.
Увеличаването на максималния размер на финансиране от ЕС ще даде възможност на българските организации на производители да получат повече средства от Европейския фонд.

● Какви са новостите по отношение на продукцията за преработка?

- Много важна част от реформата в сектор „Плодове и зеленчуци” е преминаването на досегашните плащания за преработката на определени плодове и зеленчуци към единното плащане на площ. Тази трансформация е естествено продължение на политиката на ЕС за отпадане на връзката на директните плащания с производството или преработката на конкретни земеделски продукти. В процеса на преговорите с ЕС България договори два вида такива плащания – плащания за преработка на домати и за преработка на праскови. Затова е предвидено договореният финансов ресурс на страната в размер на 6 244 944 евро годишно да бъде добавен от 2008 г. на 100% към т. нар. финансов таван на България, който ще се разпределя ежегодно под формата на единно плащане на хектар. По този начин размерът на директните плащания се увеличава от 2008 г. с горепосочената сума.
На заседанието на Съвета на министрите на земеделието, проведено на 11 и 12 юни 2007 г., България подкрепи предложението за създаването на ново директно плащане за отглеждане на ягоди и малини, предназначени за преработка. Плащането ще се прилага за период от 4 години (до края на 2011 г.) – съществува възможност за удължаване на този период, и ще възлиза на 230 евро за хектар. България е една от петте държави членки, които получиха национално гарантирана  площ за прилагане на новото плащане. Общият размер на националната гарантирана площ за ягоди и малини е 2400 ха. Новото директно плащане ще се прилага паралелно с Единното плащане на площ и плащането за енергийни култури. То открива допълнителна възможност за подпомагане на българските производители на ягоди и малини и ще стимулира развитието на тези традиционни за страната култури.
Държавите членки трябва да изработят Национална стратегия за устойчиви операционни програми за пазара на плодове и зеленчуци. Тази стратегия обхваща следните елементи: анализ на положението по отношение на силните и слабите страни и потенциала за развитие; обосноваване на избраните приоритети, цели на операционните програми и инструменти, показатели за постигнатите резултати; оценка на операционните програми и задължения за отчитане на организациите на производители. Националната стратегия за устойчиви операционни програми за пазара на плодове и зеленчуци трябва да включва и Национална агроекологична рамка. Българската национална стратегия се намира на сайта на МЗХ на адрес: http://www.mzh.government.bg/Article.aspx?rmid=360&id=360&lang=1&lmid=0
От 1.01.2008 г. бяха премахнати възстановяванията при износ за пресни плодове и зеленчуци и за продукти от преработени плодове и зеленчуци. Ще продължи предоставянето на възстановявания при износ само за добавени захари при продукти от преработени плодове и зеленчуци.
Предвижда се въвеждането на схема „Училищен плод” по избор на държавите членки на ЕС.
Регламентите на ЕС, които уреждат финансирането на програми за промоция на земеделски продукти, бяха изменени в резултат на реформата. Когато обект на програмата са пресни плодове и зеленчуци и тя е насочена към деца в учебно заведение, Европейският фонд финансира 60% от разходите, включени в нея, процентът за другите програми е 50%. Така браншовите организации, които предлагат промоционални програми по реда на Наредбата за условията и реда за избор, изпълнение и контрол на промоционални програми за земеделски и хранителни продукти (обн. ДВ бр.17 от 23.02.2007 г.), могат да се възползват от по-високия процент на съфинансиране от Общността.

● Съществува ли възможност за пазарна подкрепа на производителите на плодове и зеленчуци от страна на държавата?

- Пазарната подкрепа от страна на държавата в условията на членство в ЕС се изразява в прилагането на Общата организация на пазара на Общността в сектор „Плодове и зеленчуци”.
Обединяването на земеделски стопани в организации на производители дава възможност да се произвеждат и предлагат по-големи количества продукция от един вид и сорт, като по този начин се постига по-добра пазарна цена, по-голяма гъвкавост и пластичност на пазара, намаляват се производствените разходи и се подобрява качеството и конкурентоспособността на продукцията на европейския и световния пазар. Организациите дават възможност за по-добра реализация и по-добър пазар на тяхната стока, това което трудно може да осъществи индивидуалният производител.
Правото на Европейския съюз предвижда възможности за подпомагане както чрез държавни помощи, така и чрез средства на Общността. То е насочено към стимулиране изграждането на организации на производители.
По принцип съществува възможност за предоставяне на държавни помощи за групи производители – начална помощ за формиране (административни разходи, оборудване, софтуер и др.) съгласно чл. 9 на Регламент № 1857/2007 г. Тъй като обаче с Регламент № 1234/2007 г. е предвидена пазарна мярка по отношение на сектор „Плодове и зеленчуци”, даваща възможност за подпомагане на общностно ниво, не могат да бъдат прилагани паралелно и държавни помощи.
Съгласно чл. 103а, пар . 1, буква „б” на Регламент (ЕО) № 1234/2007 г. групите производители могат да получават и друга помощ, предоставяна директно или посредством кредитни институции, която е предназначена да покрие част от инвестициите, необходими за получаване на признаване и включени в Плана за признаване.
Следва да се има предвид, че не могат да бъдат предоставяни държавни помощи, основаващи се на цена, количество, единица производство или единица средство за производство. Съгласно Насоките на Общността за държавните помощи в секторите на земеделието и горското стопанство от 2007 до 2013 г. тези помощи се разглеждат като оперативни помощи, които са несъвместими с общия пазар.
В този смисъл преобладаващата част от действащите в момента държавни помощи под формата на целеви субсидии (които могат да се прилагат до края на 2009 г. като съществуващи помощи по sunset клауза от Договора за присъединяване) няма да могат да се прилагат от 2010 г., тъй като са помощи именно с характер на оперативни помощи.

● Много фермери заявяват, че вносната продукция се предлага на дъмпингови цени, които са по-ниски от онези, на които тя се реализира в страните износителки. Възможно ли е държавата да противодейства по някакъв начин на подобно явление?

- С интегрирането на българската икономика към ЕС държавната политика в областта на земеделието се провежда при стриктно спазване на мерките и механизмите на Общата селскостопанска политика, както и на договореностите на Общността по сключените двустранни и многостранни споразумения за свободна търговия с трети страни.
България като държава членка на Европейския съюз прилага търговската и митническата политика на ЕС по отношение на вноса от трети страни (включително за някои чувствителни плодове и зеленчуци), с която се гарантира стабилността на пазара на земеделски продукти в Общността.
При внос на плодове и зеленчуци от трети страни митническите органи разрешават пускане в свободно обръщение, ако внасяната стока е придружена от сертификат за съответствие на стандартите. Правилата относно стандартите на плодове и зеленчуци са определени от Регламент 1221/2008. Съгласно този Регламент има изградени специфични пазарни стандарти за следните продукти: ябълки, цитрусови плодове, киви, салати, праскови и нектарини, круши, ягоди, десертно грозде и домати. Плодовете и зеленчуците, които не са обхванати от специфичен стандарт, трябва да съответстват на общия стандарт за предлагане на пазара (посочен в част А от Приложение I към Регламент 1221/2008). Общият стандарт определя минимални изисквания за качество и зрялост на продуктите, без да ги разделя по класове за качество.
С цел защита на цените на произвежданите плодове и зеленчуци в Общността при внос от трети страни ЕК прилага системата на входни цени. Всяка държава членка ежедневно съобщава средните представителни цени на внесени от трети страни плодове и зеленчуци, определени в Приложение XV на Регламент 1580/2007.
Плодовете и зеленчуците, определени в Приложение XV, са: домати; краставици; артишок; тиквички; сладки портокали, пресни; клементини; мандарини (вкл. тангерини и сатсумаси); wilkings и подобни цитрусови хибриди; лимони (Citrus limon, Citrus limonum); десертно грозде; ябълки; круши; кайсии; череши, различни от вишни; праскови, включително нектарини; сливи; краставици за преработка; вишни (Prunus cerasus.).
За други продукти, които не фигурират в списъка на Приложение XV, при осъществяване на вноса им не се прилага системата от входни цени.
Следва да се отбележи, че в съответствие с договореностите на ЕС с други страни (Турция, Македония, Албания, Босна и Херцеговина, Сърбия и др.) и в рамките на Световната търговска организация някои плодове и зеленчуци могат да се внасят по договорени тарифни и нетарифни преференции – намалени или нулеви ставки на митата. Така въпреки прилагането на системата на входни цени при внос от тези страни в някои случаи не се заплащат митни сборове – когато декларираната цена е на или над нивото на обявените фиксирани минимални стойности за внос на някои плодове и зеленчуци.
Считаме, че за предотвратяване и отстраняване на евентуални нарушения при вноса и реализацията на плодове и зеленчуци могат да бъдат предприети мерки от компетентните органи като Министерство на финансите и Агенция „Митници”.
На този етап намесата на държавата в ценообразуването е недопустима и единствено ще доведе до изкривяване на пазара, което ще рефлектира в една или друга насока за понижаване на икономическата активност по цялата верига, което е в противоречие с принципите на пазарната икономика за свободна търговия и конкуренция в сектора в условията на Единния европейски пазар.
Като възможен изход от създалата се ситуация считаме, че усилията както на администрацията, така и на производителите на плодове и зеленчуци следва да бъдат насочени изцяло към постигане на по-голяма ефективност и конкурентност на производството. Производителите могат и трябва да се възползват максимално от договорените с ЕС финансови средства за развитието на земеделието и селските райони – преки плащания на единица площ, както и мерките по Програмата за развитие на селските райони.