Всички статии по проекта от месец Юли
* Няма губещо производство, има губещи производители...още * Интервенционните цени в земеделието – има ги, но дали земеделците се ползват от тях...още * Как се разпределят финансовите средства, отпускани от Европейския съюз по ПРСР...още

 

---

 

Новият статут на България като страна членка на икономическата (и по-малко политическа) общност Европейски съюз обърка не малко неща в представите на хората и ги разконцентрира тотално с новите определения на добре познати неща, които са си вършели години наред, назовавайки ги само на български. Човекът, колкото и добросъвестен да е, е устроен така, че се плаши от непознатото, от това, което не му е привично и особено когато е „облечено” в чуждоземни думи и изрази. Събирайки информация за този материал, задавах на различни земеделски производители въпроса дали биха предавали продукцията си по схемата на интервенционната политика. Някои бяха чували за нещо такова, но не се интересували, други въобще не знаели какво е и да не ги занимават повече с разни европейски глупости, трети въобще не разбираха думата.

Нещо, прочетено в една книга по съвсем друг повод, но с главен герой отново думата „интервенция”

Какво е интервенция? 1. Действие отвън 2. Помагаме на човек, който няма нужда точно от нашата помощ и точно такава, каквато му я предлагаме и затова не я иска 3. Действие, противоположно на това, което получаващият помощта мисли и желае във връзка с действията си 4. Атака срещу защитната система на този, за когото сме решили, че има нужда от помощ, но не и срещу него самия Участници в интервенция – хората: 1. Които действително искат да помогнат 2. Които са достатъчно решени 3. Които са добре подготвени.

А и основното ù значение от латински е все в отрицателния смисъл. Как да не се стряскаш от интервенционната политика и механизмите ù, когато думата според Тълковния речник означава: „1. Чужда намеса, обикновено въоръжена, във вътрешните работи на една държава. 2. Намеса, грубо вмешателство в чужди дела”, а според Синонимния: „Нападение, нашествие, вмешателство, намеса” и чак второто ù значение е „посредничество, застъпничество, участие”? Какъв е изводът? Че управляващите земеделието (в нашия случай) в България трябва да положат много усилия, за да разясняват, обясняват и превеждат „европейския език” на документите от ЕС, докато „изпълняващите” земеделието станат участници в Общата селскостопанска политика.
Да видим все пак какво означава според официално приетите документи специално в земеделието понятието „интервенция” и съответно „интервенционни цени”.
Интервенционната политика в областта на зърнените култури датира от 1962 г., когато Съветът я въвежда като инструмент от Общата организация на пазара. През последните години съхраняваните запаси от зърнени култури значително са намалели поради нарастване на пазарните цени. Провежданата „проверка на състоянието“ на селскостопанската политика включва предложения на Комисията за поддържане на публичната интервенционна политика поне за основния вид зърнена култура (хлебна пшеница), както и за някои други продукти, с оглед запазване на предпазния механизъм в случай на смущения на пазара.
Основната цел на интервенцията е стабилизиране на пазара и предотвратяване на нежелани спадове в пазарната цена. Чрез поддържането на стабилна цена сe подпомагат и доходите на земеделските производители. В Общата организация на пазара в сектор земеделие има три основни елемента: интервенция, външнотърговски режим и директни плащания. Те са взаимно свързани: при изменение на Общата организация на пазара, което включва намаление на интервенционната цена, производителите се компенсират с увеличение на директните (компенсационни) плащания, за да не се намаляват доходите им. Външнотърговският режим защитава производителите, стимулира износа и регулира вноса на пазара на ЕС.

● От регламентите на ЕС основен е новият Регламент на Съвета № 1784/2003. Предстои да бъдат издадени нови прилагащи регламенти на Европейската комисия, но дотогава са в действие следните регламенти: Р 824/2000 на ЕК, изм. с Р 336/2003 – процедури на интервенционните агенции при изкупуване на зърно и прилагане на методите за анализ при окачествяване на зърното.

●Р 2273/93 – определяне на интервенционните центрове за зърнени култури.

●Р 2148/96 – правила за оценяване и мониторинг на публични интервенционни запаси на селскостопански продукти в складовете.

●Р 3492/90 – фактори, които трябва да се вземат предвид при годишните счетоводни отчети за финансиране на мерките за публично складиране при интервенцията от секция „Гарантиране” на Европейския фонд за гарантиране и ориентиране (ФЕОГА).

●Р 3597/1990 – правила за осчетоводяване на мерките по изкупуването, съхранението и продажбата на земеделските продукти при осъществяване на интервенция от интервенционните агенции.

●Р 2131/93 – процедура и условията за продажба на зърно от интервенционните агенции.

●Р 3002/1992 – подробни правила за проверка на използването и/или предназначението (дестинацията) на продуктите от интервенция.

Какво обхваща интервенцията

Българско законодателство за интервенцията Интервенцията в България се урежда с Наредба № 28 от 8.07.2003 г . за условията и реда за намеса на пазарите на земеделски продукти. Качествените изисквания са посочени в Наредба № 26 от 24.06.2003 г. за изискванията за качество и реда за контрол на качеството на зърното при интервенционно изкупуване. Интервенцията се осъществява от Държавен фонд „Земеделие”, който ще изкупува предложените от производителите непреработени земеделски продукти, определени с решение на Министерски съвет (МС). Периодът на интервенция също се определя от МС – за всеки изкупуван продукт, за цялата или за част от стопанската година. Интервенционните цени се определят с решение на МС за целия период на интервенция или цената е диференцирана по месеци. Решението на МС се взема след предложение от Държавен фонд „Земеделие”, което се прави ежегодно в срок до 1 март. Всички земеделски производители, които са физически и юридически лица, регистрирани по Наредба № 3 от 1999 г., могат да предлагат своята продукция за изкупуване, като за целта правят оферти. Целта на директните (компенсаторни) плащания е да се компенсират земеделските производители за намалението на доходите им при намаление на интервенционната цена вследствие изменение на Общата организация на пазара. Основен е Регламент 1782/2003 за общи правила за схеми за директни плащания и за някои схеми за подкрепа на фермерите. Той въвежда единното плащане на стопанство, при което се откъсват плащанията от размера на производството.

Интервенцията се отнася за пшеница, ечемик, царевица, сорго, ориз, мляко и месо, цвеклова захар. Интервенционната цена е единна за всички видове зърнени култури в ЕС и според Регламент 1784/2003 е 101,31 евро/тон. Цените са изчислени приблизително при курс на еврото спрямо лева 1 евро = 1,9558 лв., като може да се увеличава с месечни добавки от 0,46 евро за тон. Увеличението има за цел да компенсира част от разходите за съхранение. Може да бъде коригирана (увеличена или намалена) при отклонение на качеството на зърното от установените минимални граници и подлежи на месечни увеличения.
Изкупуването е в рамките на определен период, който започва на 1 ноември и приключва на 31 май на календарната година. За някои култури се определят други дати според прибирането на реколтата. При преговорите този период беше определен и за България. Изключение има за страните с т.нар. южен тип производство (Италия, Испания, Гърция и Португалия), за които периодът е от 1 август до 30 април, както и за Швеция, за която пък е от 1 декември до 30 юни.
Интервенцията е приложима към търговията на едро и за целта са установени минимални количества при една доставка – 10 тона за твърда пшеница и 80 тона за останалите видове зърно.
Интервенционните агенции на страните членки могат да определят и по-високи минимални количества. Зърното трябва задължително да е с произход от ЕС, не може да се предлага за интервенция внесено зърно от други страни. То трябва да отговаря на определени изисквания за качество, да е здраво, чисто и годно за реализация на пазара. Минималните качествени показатели са установени в Регламент 824/2000.
Цената от 101,31 евро/тон е минималната гарантирана цена, която предпазва земеделските производители от загуби и намаляване на доходите в случай на неблагоприятни реколти и години. В случай че пазарната цена спадне под това равнище, съответният производител може да се обърне към интервенционната агенция със заявка за изкупуване. Агенцията е длъжна да изкупи зърното, в случай че то отговаря на законодателно установените минимални стойности на показателите за качество и ако е налице минимално количество (не по-малко от 80 тона; изключението отново е твърдата пшеница, за която минимумът е 10 тона). В никакъв случай интервенционната агенция не се намесва с покупки или продажби на пазара, за да ограничи възходящото развитие на цените. В това отношение тя е длъжна да поддържа пасивно поведение.
Продажбите на зърно, собственост на интервенционната агенция, са чрез търгове, като печелят офертите с най-висока предложена цена. Разбира се, ако не бъде постигната достатъчно висока цена, може да не бъде сключена сделка за продажба. В случай че пазарните цени са по-високи от международните, интервенционната агенция заплаща експортни субсидии, за да се компенсира ценовата разлика. Отпускането на субсидии отново е на тръжен принцип. При по-ниски вътрешни цени интервенционната агенция може да наложи експортни такси.
Вносът и износът стават с лицензи, като режимът на издаване на практика е регистрационен, тъй като издаващият орган няма право да откаже издаването, ако кандидатстващото лице е изпълнило всички изисквания. Забрана за издаване на лицензи има само в случаите, когато е застрашена продоволствената сигурност на вътрешния пазар.
При плодовете и зеленчуците, но не всички, целта на интервенцията е да се освободи пазара от сезонната свръхпродукция чрез нейното изтегляне. Това се прави от регистрирани организации на производители на плодове и зеленчуци (ОП) и изтеглената продукция не трябва да се продава отново. Тя може да бъде разпределяна на благотворителни организации, старчески домове, затвори или детски лагери; да се използва за храна на животни; да се преработва в индустриален алкохол или да се унищожи. За изтеглената продукция ОП получават финансови компенсации. Отделни производители, нечленуващи в тях, могат също да се възползват от компенсациите, но размерът им се намалява с 10%.
При бяла захар, сурова тръстикова захар и меласа също се прилага интервенция, но цената е тази, по която интервенционните агенции изкупуват произведената в ЕС и предложена им в рамките на квотата продукция. Отнася се за бяла захар, непакетирана, натоварена на транспортно средство, избрано от купувача. За райони, които не произвеждат достатъчно захар за задоволяване на вътрешната консумация, интервенционните цени са производни на интервенционните цени в райони без дефицит, като така определените цени са по-високи.
Поради факта, че захарното цвекло не може да бъде съхранявано, интервенционната цена се определя за преработвателите, но същевременно се определя и базова цена на захарно цвекло, за да се гарантира подкрепа на хората, които го произвеждат. Базовата цена на захарното цвекло се калкулира като от интервенционната цена на бялата захар се приспаднат разходите по доставката му до фабриките за преработка и разходите по преработката в захар и се добавят постъпленията на преработвателите от продажбата на меласа (вторичен продукт при производството на захар).
Целта на интервенцията при бялата захар е да се гарантира реализацията на произведената продукция в случаите на промяна на пазарните цени на вътрешния пазар на ЕО, за да се осигурят косвено доходите на производителите на суровина за получаването на бяла захар. Интервенцията не се прилага към изоглюкозата и инулиновия сироп, тъй като тези продукти са нетрайни. На практика в този случай интервенцията не е мярка за подкрепа, тъй като експортните субсидии са по-изгодни за производителите и търговците на захар.

Кой управлява интервенцията

За прилагането на интервенционната политика и изкупуването по този начин най-вече на зърно България имаше задължението до края на 2005 г. да създаде Интервенционна агенция. Сега е ясно, че и до края на 2009 г. такава агенция няма да има. Нейните функции са поети от Разплащателната агенция на Държавен фонд „Земеделие”. Макар че в едно свое изказване изпълнителният директор все още по онова време на фонд „Земеделие” Димитър Тадаръков обяви, че интервенционна агенция в България реално може да има едва от 2008 г. Сега вече можем спокойно да кажем – добре, че я няма. Защото иначе пак щяхме да станем свидетели на добросъвестно и срочно изпълнение на нечие решение, за което да се дадат хиляди или милиони левове ей така – за нищо. Защото явно у нас от такова нещо като Интервенционна агенция просто няма нужда. Колкото и да се оплакват производителите на зърно, явно успяват да продават на цени доста по-високи от минималната интервенционна цена и не искат да се възползват от този „защитен механизъм” за зърнопроизводителите, които в условията на свръхпроизводство и съответно падаща цена на продукцията са застрашени от реализация на продукцията си на себестойност или загуба. На запитване в Народното събрание по този въпрос министър Валери Цветанов отговаря, че „считано от 1 ноември 2007 г. до момента (13 март 2009 г.) няма реализирани сделки по изкупуване на пшеница от страна на ДФ „Земеделие”. Всеки зърнопроизводител, който желае да кандидатства от 2007 г. насам за изкупуване на обикновена и твърда пшеница, царевица, сорго и ечемик има тази възможност при положение, че продукцията му отговаря на минималните изисквания. Към 31 март 2009 г. са постъпили общо пет оферти за изкупуване на общо 18 000 тона обикновена пшеница, но вече са подадени заявки за оттегляне на 4 от тях за 15 000 тона. Що се касае до останалата оферта от 3000 тона, в момента се извършва претегляне на зърното и вземане на проби в лицензирана лаборатория, за да се провери дали тя съответства на минималните изисквания за допустимост на зърнени култури, съгласно приложение на новия регламент”.
Вярно е наистина, както казва министърът по-нататък в изказването си, че интервенционното изкупуване е тясно зависимо от динамичната обстановка на зърнените пазари и от световната финансова криза, която се разрази още през втората половина на миналата година. Но за нашите земеделци този начин на изкупуване си остана „тера инкогнита” много преди това, та и досега.

Интервенционни центрове

Всяка година лицензираните от Националната служба по зърното публични складове в цялата страна трябва да кандидатстват пред Разплащателната агенция, за да получат разрешение за интервенционен склад. За разлика от количествата на държавния резерв интервенционните запаси са собственост на Европейската комисия и ако един производител продаде продукцията си там, няма право да я изтегля, ако цените се покачат. Разплащателната агенция разполага с експерти, които да оценяват качеството на продукцията. В момента окачествяването на зърното в страната се извършва от Службата по зърното и нейните акредитирани лаборатории.
Интервенционните центрове се одобряват от интервенционната агенция съгласно изискванията на Регламент 2273/93.
Целта на публичното съхранение на селскостопански продукти е стабилизирането на пазарите и осигуряването на добър жизнен стандарт на населението в селските райони. Държавите членки изкупуват продуктите на определената от Съвета по предложение на ЕК интервенционна цена и ги съхраняват, докато могат да ги продадат, без това да наруши цените на пазарите в ЕС. Комисията възстановява на държавите членки разходите за съхранение и част от първоначалнaта изкупна цена на продуктите (елемент на амортизация).
Излиза, че държавата като част от Общата европейска селскостопанска политика е направила възможното да ни защити доходите при свръхпредлагане или други неблагополучия, а ние не искаме. Макар че някои от земеделците имат опит с една пробна интервенция през 2006 г., още преди да станем част от ЕС. Тогава чрез процедурата на търг са закупени, платени и съхранени в интервенционните складове известни количества зърно и в края на 2006 г. – съответно реализирани на пазара, когато и пазарната цена беше малко по-висока, защото през ноември имаше малък дефицит на пазара. 
Нека само за сравнение си припомним какви бяха цените на зърното преди няколко години и всеки сам да си направи извода и сметката.
2003 г. – лоша реколта, неблагоприятни метереологични условия. Предложенията на продавачите на стоковата борса достигат до 300 лв./тон, реални сделки се сключват за 260 лв./тон през летните месеци. Земеделските производители искат компенсации от държавата, а хлебопроизводителите и животновъдите – правителството да се намеси, за да намали цените. През септември се въвежда забрана за износ на пшеница и брашно с „цел защита на вътрешното потребление”. Деблокират се 200 000 тона хлебна пшеница от Държавния резерв. Въпреки всички тези мерки цената на пшеницата на стоковата борса достига до 346 лв./тон през декември.
2004 г. – добра реколта, предлагането се увеличава и цените намаляват. Средната изкупна цена за сезона е 159 лв./тон, или с около 50% по-ниска спрямо предишната година. Държавата се намесва, за да вдигне цената и изкупува чрез Държавния резерв 170 000 тона пшеница на по-висока цена от средната за периода.
2005 г. – проливни дъждове през лятото, пропадане на част от реколтата, земеделските производители в засегнатите региони искат компенсации. Предлагането обаче е голямо и през септември цената на пшеницата пада до 139 лв./тон. Държавният резерв изкупува 122 000 тона пшеница на по-висока от средната пазарна цена, за да „раздвижи пазара” и увеличи цените. В края на сезона цените достигат до 192 лв./тон.
2006 г. – добра реколта. Цената на пшеница през август спада до 159 лв./тон. Земеделците протестират и заплашват да блокират магистралите поради ниската изкупна цена. Искат от държавата да увеличи субсидиите, а Държавният резерв да изкупи над 100 000 тона жито на цена от 200 лв./тон.
2007 г. – лоша реколта поради сушата, безснежната зима и наводненията през лятото. Предложенията на купувачите на стоковата борса минават 400 лв./тон. Земеделците ще получат компенсации за лошата реколта. Хлебопроизводителите и животновъдите настояват за намеса на държавата, за да се намали цената.
През пазарната 2008/2009 г. производството на зърно в България е най-голямо за последните четири години – 4 632 000 т – почти два пъти повече от необходимото за покриване на вътрешното потребление, според данни на дирекция „Държавни помощи и регулаторни режими” на Министерство на земеделието и храните.
Увеличеното предлагане на зърнени култури на вътрешния пазар от началото на маркетинговата година понижи цените на зърното в страната и значително повиши реализацията му на международните пазари.
По данни на Системата за агропазарна информация цената на пшеницата от реколта 2008 г. стартира със значително по-ниски изкупни цени от предходната година – 262 лв./тон за юли 2008 г., при 338 лв./тон за юли 2007 г.
През май 2009 г. средната изкупна цена е 201 лв./тон. Средната изкупна цена на ечемика от реколта 2008 г. в началото на кампанията е 244 лв./тон, при 307 лв./тон за реколта 2007. Средната изкупна цена за май 2009 г. е 209 лв./тон.
Тези цени, колкото и ниски да са, все пак са по-високи, или почти равни на интервенционната цена на зърното, валидна за страните на ЕС. Те са доказателство, че нашите фермери нямат причини да се възползват от защитния механизъм на общността, още повече че неговото приложение е свързано с много бюрократични изисквания и изобщо не стимулира производителите да прибягват към схемата за защита на техните икономически интереси при реализацията на зърното.
Европейската комисия не само че позволява, но и е проводник на идеите за намесата на пазара в сектора на селското стопанство чрез различни механизми от Общата селскостопанска политика – квоти, субсидии, интервенции, експортни субсидии, безлихвени кредити. Така че не трябва да ни учудва, че земеделците година след година отправят различни искания към правителството в зависимост от конкретната ситуация на пазара. Но това, за съжаление, не се е оказва печеливша стратегия за отрасъла, който изостава значително спрямо останалите сфери от икономиката, а земеделските производители свикват със защитата и спокойствието, които им осигуряват субсидиите и неусетно стават зависими от това друг да мисли за тях.

Е, от всичко, описано дотук, наистина се вижда, че Европейският съюз се грижи майчински за прехраната на населението си чрез правилата в Общата селскостопанска политика. Той знае, че при отглеждането на земята непредсказуемите моменти са твърде много и земеделецът е много по-често потърпевш, отколкото печеливш и затова с интервенционните програми се е постарал да гарантира минимално равнище на доходите му и да ги защити от неблагополучия не по негова вина. Но за българския земеделец досега написаното на хартия, колкото и да е хубаво и полезно, си остава там. Интервенцията просто не работи, не е оказала никакво определено въздействие за стабилизиране на фермерите. Те си се справят някак си и без нея, защото срещу свободния пазар, колкото и да е гъвкав със своето движение нагоре-надолу, срещу горите тилилейски на бюрократичните регламенти, се изправя нещо още по-гъвкаво, а то е „сиромах човек – жив дявол”. Този дявол в един момент загърбва всичко и започва сам да си търси колая.