Всички статии по проекта от месец Август

*„Само регистрираните земеделски производители могат да получават подпомагане от държавата и от ЕС”...още * По СЕПП все пак идват пари...още * Средствата, които се дават от ЕС, са изключителна възможност за младите хора...още * За храните с традиционно-специфичен характер се изисква минимум 25-годишна производствена история...още * Първи са учредителите на сдружението „Раховец-2007”...още * Италианският опит за сертифициране на земеделски продукти...още * Борете се за своята идентичност ...още

 

---

Условия за подаване на заявления за подпомагане

За подпомагане по схемите и мерките за единно плащане на площ могат да кандидатстват земеделски стопани, които ползват земеделска земя и/или отглеждат животни.
Желаещите да се възползват трябва да подадат Заявление за регистрация и Общо заявление за плащания на площ за подпомагане по схемите и мерките, упоменати в наредбата.
Заявлението за регистрация съдържа данни за:
► идентификацията на кандидата за подпомагане, определени в Наредба № 105 от 22.08.2006 г. за условията и реда за създаване, поддържане, достъп и ползване на Интегрираната система за администриране и контрол;
► схемите и/или мерките, по които се иска подпомагане;
► идентификацията на земеделските парцели, за които се кандидатства за подпомагане, включително:
● площта на парцела в хектари до втория десетичен знак;
● местонахождението на парцела, определено върху картен материал от Интегрираната система за администриране и контрол (ИСАК);
● начина на ползване на парцела (култура);
● поливност;
● основание за ползване и др.

На чий гръб са уточненията, извършвани в движение

Из Наредба № 5 от 27.02.2009 г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за подпомагане на площ

Земеделските площи, с които се кандидатства за подпомагане по Схемата за единно плащане на площ (СЕПП), трябва да са регистрирани в Системата за идентификация на земеделските парцели (СИЗП). Регистрирането (очертаването) на земеделските площи (блокове на земеделско стопанство и земеделски парцели) на един земеделски стопанин се извършва в общинските служби по земеделие по местонахождението на площите. За всеки, регистриран в СИЗП, блок на земеделско стопанство стопанинът получава карта с местоположението на този блок и парцелите в него. За всички площи, регистрирани в една общинска служба по земеделие, той получава и „Таблица на използваните парцели”, попълнена с наличните в СИЗП данни за тях.

Привлечени от макар и неголемите, но непрекъснато нарастващи суми по Схемата за единно плащане на площ, с всяка изминала година от влизането ни в ЕС се увеличава броят на земеделските стопани, които кандидатстват за този вид помощ. Това дава основание на държавните служители и отговорните фактори от МЗХ и Фонд „Земеделие” – Разплащателна агенция, да живеят с усещането за добре свършена работа. Не бива да се забравят обаче пропуските, които през първата и втората година на членството ни доведоха до много недоразумения, а стотици земеделски стопани бяха ощетени. Други пък бяха глобени със суми, които трябваше да възстановят от неполучени субсидии.
Не искам да кажа, че производителите във всички случаи бяха изрядни, но е факт, че още по време на преговорния процес са били заложени малки бомбички със закъснител. Основни понятия от особеностите на българското земеделие не са били уточнени – като например що е то ливада, пасище или мера, и с лека ръка са имплантирани в нашата нормативна уредба характеристики, които нямат нищо общо със спецификата на българското земеделие, като в същото време тези постулати устройват фермери от други държави с различни агроекологични предпоставки за развитието на тяхната дейност.

Кое е по-справедливо

На практика най-облагодетелстваните от СЕПП са средните и едрите зърнопроизводители, които обработват хиляди и десетки, а някои и стотици хиляди декари с есенници и пролетни култури. Според различни източници те получават между 85 и 90% от средствата, с които се подпомага българското земеделие, а като брой са не повече от 5% от всички земеделски стопани в страната. По този повод експертите в областта на земеделието нееднократно са правили и продължават да правят сравнения какви са инвестициите в площ с трайни или зеленчукови култури и в блоковете на зърнените видове. Цифрите са различни в зависимост от степента на интензификацията на производството и растенията, които се отглеждат, но така или иначе разликите се измерват в десетки, а даже и в стотици пъти повече средства, необходими за селскостопанска дейност, различна от зърнопроизводството. Как един притежател примерно на десет декара овощна градина или 5 дка лозе, или зеленчукова оранжерия би могъл да бъде доволен от схемата, след като с тези малки площи ще получи най-много около 100–200 лв.?
Затова хиляди земеделски производители у нас се почувстваха несправедливо пренебрегнати. В унисон с техните настроения са и изказваните напоследък съмнения от страна на представители на страни, които са по-стари членки на общността. Все по-често се чува, че ОСП е тотално сгрешена схема и е по-добре да се премине от СЕПП към СЕПС – Схема за единно плащане на стопанство. Аргументите са, че това е по-справедливо за повече фермери и в по-голяма степен ще осигури тяхното съществуване, особено на фона на световната икономическа криза, която остави без работа стотици хиляди хора.

Има ли покритие между думи и дела

Засега на държавно равнище България поддържа позицията, че директните плащания са задължителен елемент от ОСП, който трябва да продължи да се прилага. Аргументът е, че те са гаранция за осигуряване на минимални доходи на фермерите и е необходимо общият размер на тази подкрепа да бъде запазен. Така се очаква, че в бъдеще ще се гарантира производството на достатъчно хранителни продукти, които отговарят на изискванията за качество и безопасност. От друга страна, тази схема трябва да бъде съчетана с подходящи мерки за пазарна намеса, които да гарантират стабилност на цените на земеделските продукти в общността, както и с мерки за управление на икономическите и природните рискове и за справяне с новите икономически предизвикателства.
Е, точно тук е слабият момент в работата на родните управляващи, защото въпреки помпозните заявления те все още нищо не са направили за пазарното подпомагане на българските земеделски производители, което се осъществява от всички други правителства на останалите европейски държави – къде гласно, къде негласно... Така на практика продукцията на нашите стопани, независимо дали става дума за месо, мляко, плодове, зеленчуци, картофи, дини, пъпеши, ядки, подправки, технически култури и т.н., си остава неконкурентоспособна по отношение на техните европейски колеги. Ето защо непрекъснато сме свидетели как разнообразието от български селскостопански продукти постепенно изчезва и идеята за приближаването ни към земеделието на общността се превръща в химера.

С 10% повече производители

Но така или иначе засега плащанията на единица площ са реалност и те представляват първият стълб на Общата селскостопанска политика на ЕС.
През тази година от Министерството на земеделието и храните бяхме затрупани от информация, че кандидатстващите за субсидии по СЕПП са с 10% повече от миналата година. Беше отчетено и че всички земеделски стопани, които са подали заявления за подпомагане по линия на директните плащания за кампания 2008 г., са получили субсидиите си в срок, като са им били изплатени общо 702 936 496,12 лв., които са били разпределени между 83 434 земеделски стопани. Сумата на хектар за миналата година е била 220 лв. Без субсидия са останали само земеделските стопани, които умишлено са подали неверни данни за обработваните от тях земи, според твърденията от МЗХ.

Банкови кредити ще се получават въз основа на предстоящи плащания по СЕПП

От ДФ „Земеделие” – РА беше разпространена информацията, че от 29 юни стопаните ще могат да получат в областните разплащателни агенции удостоверения за декларираните площи по схемите за директни плащания. Тези документи са много важни за фермерите, защото чрез тях ще могат да кандидатстват с въпросните удостоверения пред търговските банки за кредитиране на проекти по отделните мерки на Програмата за развитие на селските райони. Удостоверенията се издават въз основа на подписания Меморандум за разбирателство между търговските банки и държавната администрация. Според паметната записка земеделските производители, които имат право на подпомагане по схемите и мерките на ОСП, ще могат да ползват банкови кредити, преди да им бъде преведено финансирането по СЕПП. Кредитирането ще се извършва въз основа на особен залог, който на практика е размерът на очакваната субсидия. Така стопаните, които в периода 1 март до 9 юни т.г. са подали заявления за подпомагане на единица площ и обработват земята си, имат право да получат част от очакваните субсидии по СЕПП авансово чрез договаряне с търговските банки.

Тази година парите по СЕПП ще тръгнат по-рано

За 2009 г. има някои нови моменти. Първият от тях е, че до крайния срок на кампанията са подадени заявления от 95 400 стопани, което е с 10% повече от миналата година. Ексминистър Валери Цветанов беше убеден, че този наплив е следствие от факта, че администрацията е проявила безкомпромисност към измамите. Така хитреците са разбрали, че нямат шанс да получат субсидии, а това се е оказало стимулиращо за коректните производители. За да е сигурен човек, че тази констатация е вярна, би трябвало по-често да се среща с обикновените фермери. Те обаче говорят малко по-различни неща, но не му е тук мястото да се разпростираме.
Другият нов момент е, че 102,23% от обработваемата земя, регистрирана през миналата година, е заявена в общинските служби по земеделие за подпомагане по линия на преките плащания на площ за 2009 г.
Третият – до момента плащанията се извършваха в периода от 1 декември до 30 юни на следващата календарна година. Само за настоящата изплащането на средствата по линия на СЕПП ще започне от 16 октомври 2009 г. Сумата ще бъде до 70% от размера на подкрепата по заявленията за подпомагане по СЕПП за 2009 г. и ще може да се извършва само след окончателното приключване на проверките на условията за допустимост. По СЕПП стопаните ще получат 158 лв./ха, а по линия на националните доплащания – 75 лв./ха.
Изтеглянето на срока се налага с цел да се подпомогнат земеделските стопани за преодоляване на сериозните трудности, възникнали в резултат на високите разходи за производство и ниските цени на земеделската продукция.
След 1 декември т. г. земеделските стопани ще получат пълния размер на подкрепата.
Това беше обявено от бившето ръководство на МЗХ. На по-ранен етап, вероятно с предизборна цел, на семинар на висши служители от аграрното ведомство, състоял се в Боровец, беше казано, че по предварителни данни земеделските производители ще получат по 288,79 лв. на хектар за т.г. Тези числа обаче все още не са потвърдени от спечелилите парламентарния вот на народа. Те съвсем не са високи, сравнени с онова, което получават фермерите от другите страни на ЕС. Ето защо, ако бъдат постигнати по-високи равнища, особено по линия на националните доплащания, надали някой би имал нещо против.

По-малко обработваема земя, повече стопани...

На въпросния семинар е станало дума, че България е изпратила в Европейската комисия искане за намаляване на общия размер от заявената за европейско подпомагане площ от 38 млн. дка на 34 млн. дка. Причината е, че реално обработваните земеделски площи у нас са по-малко, отколкото сме обявили пред комисията и така на практика не можем да усвоим финансовия ресурс, предоставян за земеделските стопани. През миналата година 10% от средствата, предоставени ни от ЕС, са се оказали излишни. Очаква се решението за намаляването на площите да стане ясно до есента. Предстои кръг от разговори за целта, но ЕК вече е изразила съгласие, че ще съдейства.
Междувременно окончателният отчет сочи, че подадените заявления за подпомагане на обработваеми земи са за 30 054 300 дка – около 30 млн. дка, а общо за всички начини на трайно ползване са заявени 35 397 120 дка, в това число – за трайни насаждения, семейни градини, пасища, мери и ливади и смесени земеползвания. Тук обаче има една малка подробност – в края на кампанията беше съобщено числото 34 923 830 дка – почти 35 млн. дка. Това са площите, за които са кандидатствали стопаните за подпомагане по СЕПП, а одобрените са с 5 млн. дка по-малко. Можем само да гадаем къде се изпариха 5 млн. дка. Най-вероятно обяснението се крие в една със задоволство предоставена от ексаграрния министър информация, че от ведомството успешно са приключили с проблемите по Код 6. Пасищата са редуцирани и така допустимите за подпомагане по СЕПП такъв вид площи са намалели със 77%. Това обаче не е за хвалба. Защото показва безсилието на вече бившите управници да защитят хората, които са ги поставили на различни по значимост, но при всички случаи доходоносни, постове. По-нормално и по-човешко щеше да бъде, ако някой се беше заел да докаже в Брюксел, че и нашите ливади и пасища трябва да бъдат подпомагани, защото са именно такива. Може би онези нови хора, на които предстои да управляват държавата, ще проявят по-голямо разбиране и толерантност към българските земеделски стопани и ще демонстрират по-голяма компетентност.