Всички статии по проекта от месец Август

*„Само регистрираните земеделски производители могат да получават подпомагане от държавата и от ЕС”...още * По СЕПП все пак идват пари...още * Средствата, които се дават от ЕС, са изключителна възможност за младите хора...още * За храните с традиционно-специфичен характер се изисква минимум 25-годишна производствена история...още * Първи са учредителите на сдружението „Раховец-2007”...още * Италианският опит за сертифициране на земеделски продукти...още * Борете се за своята идентичност ...още

 

---

 

 

● Г-жо Лилова, моля, разкажете за продуктите, които сдружението иска да бъдат представени за получаване на статут на защитени наименования.

Павлина Лилова – главен експерт-технолог в Асоциацията на месопреработвателите в България

– Традиционните месни сушени продукти се произвеждат по специфична технология, която е известна от дълбоки времена. Тя е свързана с историята и идентичността на българския народ. Така че от многото месни продукти, които се произвеждат у нас, една голяма част е делът на традиционно сушените месни продукти. Причината е, че с времето те са доказали своята безвредност и вкусови и ароматни качества. С влизането ни в ЕС обаче месопреработвателите трябваше да изпълняват определени изисквания по регламенти на общността. Сред тях беше и забраната да се използват съоръжения и инвентар от дървен материал в месното производство. По тази причина по инициатива на Асоциацията на месопреработвателите в България, подкрепена от 48 месопреработватели, съвместно с Националната ветеринарномедицинска служба кандидатствахме за дерогация по член 10, параграф 4 от регламент 853 на ЕС. Тази нормативна база ни дава възможност чрез национални мерки по изключение да използваме познат от миналото метод за получаването на споменатите месни произведения, най-вече в частта „Сушене и зреене на сурово-сушените месни продукти”, което е традиционното в технологията и дава специфичния вкус и аромат. По дерогацията, която е разрешение за прилагане в случая на технологии, които са нестандартни за страните от ЕС, ние кандидатствахме пред ЕК през 2006 г., а през 2007 г. ни беше дадено съответното разрешение от дирекция „Здраве и защита на потребителите” – DJ Sanko. Всъщност оттогава ние можем да ползваме този традиционен метод. Всичко това ни беше необходимо, за да направим постъпки за признаване в рамките на европейската общност на нашите храни с традиционно-специфичен характер.

● Трудно ли беше да кандидатствате и какво предимство дава това на месопреработвателите?

– Трудностите, които срещнахме, бяха при подготовката на самото искане. Трябваше да се съберат исторически данни, да се докаже, че години наред тези продукти са се произвеждали по оригиналния традиционен метод и той не е бил вреден за потребителите. Получихме съдействие от Националната ветеринарномедицинска служба, чиито инспектори години наред са контролирали тези традиционни продукти и в частта „сушене” е имало дървени преси, дървени стелажи, дървени профили, които са служили за окачване на традиционно българските продукти. Беше доказано, че именно този метод е спомагал за получаването на благородната микрофлора, която се е развивала при зреенето. На практика не срещнахме особени трудности, по-скоро от страна на специалистите от DJ Sanko беше проявено разбиране.

● Как месопреработвателите гарантират на потребителите, че тези продукти са безопасни?

– Едно от изискванията към сдружението, което кандидатства за защита на храни с традиционно-специфичен характер, е то да изготви правила, валидни за всички негови членове. Това са технически спецификации и рецептури. Освен това организацията се ангажира да осигури контрол върху производителите като цяло и отделно – по отношение на храните с традиционно-специфичен характер за спазването на качествените показатели. Това е фирма, която е регистрирана както в Агенцията по акредитация, така и в регистъра на МЗХ. Така на практика се осъществява троен контрол – от производителя, от сдружението и от акредитираната организация. Отделно има контролен орган, както е при биопродуктите, който специално наблюдава месните произведения и с традиционно-специфичен характер, защитените продукти по произход и по географски означения.

● Кой може да кандидатства в сдружението?

– Всеки един месопреработвател, който отговаря на изискванията, поставени от Регламент 509 за храни с традиционно-специфичен характер и може да изпълнява продуктовата листа и спецификации, наложени от това сдружение. Системата е отворена. Към сдружението може да се присъединят всички, които ще изпълняват неговия устав и всичко описано дотук.

Още преди 100 години в Търговско-индустриалния алманах се сочи, че в страната ни има 114 производители на сурово-сушени месни продукти

През есента на тази година предстои сдружението „Традиционни сурово-сушени месни продукти”, което е учредено от 29 фирми, да кандидатства пред Европейската комисия за защита на 6 вида луканка и различни видове други месни деликатесни храни. Негов председател е Кирил Вътев. Ако учредителите успеят да защитят каузата си пред Брюксел, само те от българските месопреработватели ще имат право да поставят специалния знак на общността за продукти с традиционно-специфичен характер. Други фирми, дори и да произвеждат същата номенклатура по идентична рецептура, няма да имат право да поставят отличителния знак на ЕС. А докато от централата на ЕК вземат решение, което вероятно ще се случи през 2011 г., деликатесите ще бъдат декорирани с логото на сдружението.

● Кое е най-важното изискване на Регламент 509?

– Специално за храните с традиционно-специфичен характер то е, че тези продукти трябва да имат минимум 25-годишна история и традиции при своето получаване. Подобно производство е голямо задължение за всеки един от месопреработвателите, поел ангажимент да го прави, защото храните ще носят специалния знак на ЕС за такива стоки.

● Може ли да споменем някои такива храни?

– Историята показва, че България е в регистъра на Международния търговско-индустриален алманах от 1909 г. В него може да се прочете, че тогава е имало 58 производители на суджук и пастърма и 56 производители на луканка, което показва, че у нас съществува голяма традиция в производството на сурово-сушените месни продукти. В момента сдружението кандидатства за защита на 6 вида луканка – „Смядовска”, „Троянска”, „Търновска”, „Панагюрска”, „Чумерна” и „Трапезица”, както и за познатите деликатеси пастърма и филе „Елена”, роле „Трапезица”, роле и врат „Тракия”, пастърма „Пловдив”, говежда и биволска кайзер пастърма, овча и козя пастърма с кокал и без кокал и др.
Изобщо това са продукти, които са известни на българския народ и са се произвеждали не 25 години, а десетилетия и столетия назад във времето. Известно е, че някъде от втората половина на 19-и век в България са се консумирали луканка и суджук. Произвеждали са се две разновидности от раздробено месо – от  овче, и те се наричали чесънки, а другите – от свинско, са били известни като луканки, тъй като са имали лук в рецептурата си. Било е много отдавна. Впоследствие нещата са се променили и до наши времена те са претърпели изменения. Първоначално тези продукти са се сушели и са зреели при естествени условия. Това е ставало предимно в подбалканските и балканските региони, а впоследствие вече и в цяла България, тъй като са използвани подходящи климатични условия, за да се развиват специфичните биологични процеси, които дават възможност да се получават и до днес тези продукти.

● За какъв период от време става одобрението на производител на традиционни продукти?

– Одобрението продължава около година и половина. Най-напред ние, след като изготвим заявленията спецификации и всички съпътстващи ги документи, които изисква Регламент 509 и наредбата за неговото приложение, ще ги представим в МЗХ, където ще бъдат разгледани от междуведомствена комисия. След евентуалното одобрение, те ще се появят на електронната страница на аграрното министерство. Ще останат на нея около месец и ако има някакви възражения от други производители, те ще бъдат взети предвид. Ако няма – предложението отива в ЕК, отново се минава през определена процедура, документите се публикуват на електронната страница на комисията. Всеки ще може да ги прочете в рамките на 6 месеца. Ако има възражения от други страни членки, заявленията ще бъдат коригирани и след това предстои одобрението.

● Как ще се гарантира, че потребителят ще консумира продукт с традиционно качество?

– Контролът от страна на МЗХ и фактът, че всеки потребител може да се информира за технологията и рецептурата на продукта, тъй като те ще бъдат на електронните страници на сдружението и на съответните български и европейски администрации. Освен това след одобрението продуктите ще носят знака на ЕС, а преди процедурата да бъде завършена – логото и знака на сдружението.

● Бихте ли казали нещо на останалите месопреработватели, които не участват в сдружението? Защо трябва да станат членове?

– За да могат да продължат традицията, която българският народ и българските преработватели са защитавали в продължение на дълги години. В края на краищата всеки народ има своя специфика, особено българският.
Аз съм особено възхитена от Италия, която много държи на своите традиционни продукти. Тя е страната с най-много защитени наименования в ЕС в областта на географските означения и традиционните продукти. Франция е след нея. Испания вече плътно се доближава до тях, както и Португалия и т.н. Мисля, че България има какво да покаже на ЕС и защо не освен за храни с традиционно-специфичен характер да кандидатства за защита и на географски означения и на наименования за произход. Имаме достатъчно други местни продукти като „Бански старец”, „Странджански дядо” и т. н. Например „Смядовската луканка” през 1933 г. в Бари, Италия, на изложение печели златен медал. Нашите местни традиционни продукти са били известни години преди днешния ден. Смятам, че всеки един уважаващ себе си месопреработвател, имайки условия да произвежда подобни продукти, трябва да бъде в това сдружение.

● Защо трябва да се борим за това нашата страна да има повече лога на защитени местни продукти? Вероятно така и районът, от който произлизат, става известен?

– Ако става дума за географско указание, действително районът, в който ще се произвежда такъв продукт, става популярен. България обаче е една много малка страна, регионите са ограничени. По-скоро страната ни е един регион, но все пак е хубаво да има подобни продукти, за да бъдат продължени традициите в определена част на страната. Хората трябва да си възвърнат традициите, защото биха могли да станат известни с тях първоначално в рамките на европейската общност, а на следващ етап – и в други страни по света. Не отричам, че трябва да има и иновативни технологии. Двата вида храни ще се развиват успоредно.
Много е важно България да стане по-популярна и по някакъв начин да се намеси по-осезателно на европейския пазар. На този етап нашите месопреработватели изнасят много малко продукти в общността. Признаването на защитени наименования ще бъде една стъпка към увеличаване обема на търговията в еврозоната.