Всички статии по проекта от месец Август

*„Само регистрираните земеделски производители могат да получават подпомагане от държавата и от ЕС”...още * По СЕПП все пак идват пари...още * Средствата, които се дават от ЕС, са изключителна възможност за младите хора...още * За храните с традиционно-специфичен характер се изисква минимум 25-годишна производствена история...още * Първи са учредителите на сдружението „Раховец-2007”...още * Италианският опит за сертифициране на земеделски продукти...още * Борете се за своята идентичност ...още

 

---

Едно такова „училище” ни подготви наскоро Италианската стопанска камара у нас съвместно с „Каза Сицилия България” – Официалното представителство на област Сицилия в България по време на традиционния вече Фестивал на италианските продукти и храни. Тя организира работен семинар на тема „Сертифициране на земеделски продукти – италианският опит за регистрацията на земеделски продукти и храни със защитени географски означения – IGP, със защитени означения за произход – DOP, и храни с традиционно-специфичен характер – STG.”, който се проведе в София в Общинската минерална баня. Казаното и показаното на този семинар беше наистина полезно и представено с истинско другарско отношение за помощ от страна на хората, извървели същия този път на отстояване на собствените интереси, запазване на идентичността и като резултат – постигане на икономически и морален успех. Основното, което разказваха италианските представители на различни земеделски производители, беше как са регистрирали своите продукти като защитени географски означения и традиционни местни производства – сирене, десертно грозде, натурален шоколад, вино, зехтин, и как това е променило не само начина им на живот, но и района, в който произвеждат и живеят.
Нормативната уредба в Италия по отношение регистрирането на земеделски продукти и храни със защитени географски означения обхваща най-различни и разнообразни моменти, като се започне от полето – обработка на земята, торене, третиране на посевите и насажденията независимо дали са предназначени за растителна продукция или са за храна на животните, за което се попълва специален регистър, след това обработките на продуктите, евентуалните алергени, хигиена на производството на земеделските продукти, хранителните стоки от тях, средствата за лекуване на животните, дали продуктите и храните имат генномодифициран произход, проследяване на информацията от етикетите, безопасността на работното място, хигиената на помещенията и офисите, работното облекло, условията при ръчни операции, защита от запрашаване или отрови в складовете и откритите площадки и прочие. С една дума всичко, което трябва да гарантира безопасност на суровините и продуктите, предназначени за храна на хора и животни, включително опаковането, транспорта, съхранението, излагането на рафтовете в магазините и т.н.
Пътят за регистриране на един продукт започва от сдружение на производителите, което може да бъде под каквато и да е форма – съюз, клъстър, камара, асоциация, консорциум, през регионалните държавни структури до Министерство на земеделието и оттам молбата за регистриране се отправя към Европейската комисия. Докато се чака отговор, Контролният орган може да бъде извикан за инспекция и проверка на състоянието на производството във всеки един етап. Този, който очаква да получи регистрация за своя продукт като защитено наименование за произход или гарантиран традиционен специалитет, трябва да спазва определени правила и да отговаря на всички изисквания, публикувани в нормативния документ, изготвен специално за тази цел, т.е. трябва да е в съответствие с въпросния правилник. Продуктът трябва да има точни финални характеристики, да бъде добит на заявената територия, начинът на производство също да отговаря на описанията в документа. Дори само един от тези моменти да не бъде уважен, това води до загуба на възможността за сертифицирането му, т.е. даване на разрешение за производство и търговия.
Разрешението се дава и целият следващ процес се контролира от упълномощени от държавата субекти или контролни органи. Независимо от сферата на дейност ролята на тези сертифициращи органи е в доверието, което те са заслужили от страна на държавата, за да изпълняват дейността си, а също и от страна на производителите, които разчитат на компетентността и благонадеждността им.

Конкурентни ли са нашите земеделски продукти на европейския и на световния пазар

При положение, че преди войната България е била уважаван износител на земеделски продукти като десертно грозде, розово масло, тютюн, лекарствени растения, в момента те не само че не се изнасят, но и производството им е почти символично в сравнение с някогашните количества. През последните години най-значим дял в износа заемат пшеницата, виното, семената от слънчоглед, агнешкото месо, тютюнът, черният гъши дроб, замразените зеленчуци, медът, черешите. Какво може да се направи, за да се ориентира отново нашето земеделие към износ на продукти и стоки? Естествено, че първо те трябва са висококачествени, за да издържат на конкуренцията, а затова е необходимо да са произведени по същите европейски и световни стандарти, на които е свикнал консуматорът. Да се опитваме да налагаме традиционни местни производства и продукти. А кои да бъдат те – можете вие самите, нашите читатели, да ни подскажете, като ни пишете за това, което се прави във вашия край. След това идва начинът, по който те ще бъдат предлагани и популяризирани. Разнообразието на продуктите и храните е важно за консуматора, но първостепенно значение има качеството им. А политиката по качество на ЕС е посочила списък със защитени наименования на продукти със специфични качества, в който българските производители спокойно могат да се впишат. Обект на закрила са наименования на земеделски продукти и храни, предназначени за консумация от хората, както и сено, корк, ракита, ароматни масла, клейове, смоли, цветя и декоративни растения. Българските производители имат възможност да открият тук своята ниша и да започнат процедури за това. Снежана Живкова

Какво значи сертифициране – „Действие, посредством което една страна декларира, че един продукт, процес или услуга е в съответствие с една специфична норма”.

Всъщност българската дума за това е удостоверение, свидетелство, но, боравейки вече с европейските документи от Брюксел, нашите чиновници дори не си правят труда да си припомнят как могат да кажат нещо на български. Спомням си как бяха връщани като грешни документи, в които на едната страница човекът е попълнил „Сертификат № 20”, а на другата, бидейки някога ученик в българско училище – „Удостоверение № 20”. Но, за да няма грешка за какво говорим, и ние продължаваме с думата сертификат.
С какво трябва да се започне, за да се сертифицира един продукт? Първо, да е изработен и приет нормативен документ, който регулира защитеното наименование за произход, географското указание или гарантирания традиционен продукт, второ – да е създаден вече сертифициращ орган, който работи по такъв начин, че сертификатите, които издава, да са благонадеждни, и трето – да докажем, че продуктът ни наистина е такъв, какъвто го представяме.
Сертифициращият орган трябва да изследва и да оценява съответствието (или липсата му) на продукта, който кандидатства – спазен ли е правилникът, отговаря ли на изискванията на нормативния документ за получаване на разрешение. Производителите от своя страна гарантират, че продуктът отговаря на правилника.
Основните характеристики на сертифициращия орган, за да работи той добре, са: да е компетентен, хората, работещи в него, да имат съответната специалност и обучение; да има специализирани лаборатории; да е независим – да няма конфликт на интереси; да е обективен – да няма дискриминация към някого и да не се облагодетелстват едни за сметка на други; да има прозрачност на действията.
За всеки нормативен акт трябва да се разработи схема за сертифициране. Тя трябва да бъде прозрачна и във всеки момент да е достояние на заинтересованите; да е документирана; да има план на контрола върху произхода на наименованието. Има изисквания към продукта и процеса на получаването му съгласно нормативните разпоредби, има проверки и от двете страни, има и правила за сертифициране. Италианският опит в това отношение е многопосочен. Няма типови указания, те са специфични за всяко производство и се съобразяват с неговите потребности.
Планът за контрол е двупосочен и обхваща всички етапи и всички хора във всички фази от производството.
Нормативният документ трябва да осигурява проследяемост на защитеното производство по всички етапи – идентифициране на суровините и на крайния продукт, в който са вложени. Изисква се попълването на информация още от обработките на земята – използвани ли са генномодифицирани сортове, това трябва да е обявено на етикета на крайния продукт; хигиената на селскостопанските продукти; наличие на евентуални алергени; използвани химически средства за растителна защита и обработка; избягване на рисковете в земеделието, което включва освен отражение на използваните пестициди върху безопасността на продукта, но и такива рискове в земеделското производство като ръчно преместване на товари, преумора или излишно натоварване на тялото, особено при жените, излагане на шум, вибрации, отровни изпарения и прочие. Например – на формуляра, придружаващ парниковите домати, е отбелязано цялото им „родословие” – обработката на почвата, прилаганите препарати за растителната защита – кога, какъв препарат, поради каква необходимост и срещу коя болест е използван, търговското му име, дозата, датата на прилагане, периодичността на прилагането, кога са обрани доматите и дали са спазени предписанията за начало на прибирането. Така се осъществява едно от най-важните изисквания за превенция на рисковете в земеделието. При хранителните стоки така може да се получи пълен поглед от масата в кухнята и обратно до полето как е произведен продуктът и какъв път е изминал.
Повторната проследяемост включва кога е произведен хранителният продукт от тези домати, на кой търговец е продаден, как е превозен, докато се стигне да продажба в магазина.