Учени и ентусиасти активно работят за съхранение на българските семена. Някои от тях са биолози, други - бивши учени на Селскостопанска академия.

Хранкооп

Една от най-интересните инициативи е на биолога Асен Ненов от Хранкооп София. Освен че събира местни и интересни сортове, той е създал резерват за горско земеделие. Там прави експеримент кои растения ще оцелеят без обичайните земеделски грижи и в условията на стрес. Любопитното е, че растенията са оставени на самите себе си, тревата въобще не се коси, а голяма част от плодовете на лозето, което се намира в резервата, се оставят на птиците. Целта на биолога е да види при такива условия кои точно видове ще оцелеят, предвид промените в климата. Не се използват абсолютно никакви препарати, нито човешка намеса, разчита се на естествения подбор. Интересна е симбиозата с птиците. Те използват част от храната в резервата, а в същото време наторяват почвата по възможно най-естествения начин, споделя идеята си Асен Ненов.

Обмен

Хранкооп София от няколко години работи за съхранение и обмен на българските семена, разказа Николай Генов от организацията. От миналата година Асен Ненов е започнал да събира местни сортове семена от всякакви растителни видове. Те се съхраняват при температура от минус 18 градуса във фризер. Целта е да запазят своята кълняемост за по-дълъг период от време.

Фермери

Той събира семена навсякъде, където ходи, както и от фермерите, които идват на пазара. Някои от земеделците дават това, което имат съхранено. Други пък изявяват готовност да започнат семепроизводство, така че да се продължи и запази животът на местни сортове домати, пипер, фасул и традиционни сортове зеленчук, разказа Николай Генов. Ентусиастите са все още в началото, но към каузата се присъединяват все повече хора. Екипът е отворен към всички, които желаят да споделят свои семена или да участват в семепроизводството.

Различни части

Каузата за опазване на българския зеленчук тече едновременно и независимо в различни части и групи на страната. Затова има различни инициативи по опазване на родното наследство. Участниците са биолози, бивши учени в Селскостопанска академия. Най-много са обикновени хора, които се занимават с градинарство и овощарство, далеч от индустриалното производство. Всъщност, точно от тези истински земеделци възниква това движение. То се изправя срещу обезличаващата власт на търговските хибриди на зеленчуци и овошки, без вкус на българския пазар. Една от първите спонтанно организирани форми е Фестивалът на семена в Елин Пелин, който се провежда през есента. На него идват земеделци от цялата страна и си разменят съхранени от незнайни времена от тях и предците им семена. От български домати, крехък пипер, почти изчезващ сорт люти чушки, които все още обаче могат да бъдат намерени в съседните Северна Република Македония и Сърбия. Забравени сортове фасул, леща, грах.

Ябълка и дюля

Там също могат да се намерят и фиданки на стари наши овошки. Като се започне от сливата, та се мине през кайсията, ябълката, крушата и ароматната есенна дюля. Всичко това се върши изключително на доброволни и разменни начала. Страницата в социалните мрежи на фестивала е хит сред „любителите” на истинските плодове и зеленчуци.

 

Автор: Светлана Петкова

Целия материал четете в брой Февруари 2019