Проф. Банов, да започнем с въпроса каква е Вашата стратегия и амбиция по отношение на Селскостопанска академия. Вие отскоро управлявате тази важна научна структура…

Предизвикателство е преди всичко. Аз съм в тази система от 1986 година. Минал съм през всички етапи - от редовен докторант, научен сътрудник, доцент, професор, директор на институт, така че не е нещо ново за мен…

Били сте в системата, но сега я управлявате. Каква е гледката от върха?

По-различно е, нещата се виждат по-ясно, по-изчистено, а и като стратегия, която трябва да се изпълнява, също така се вижда по-добре.

Каква е Вашата стратегия, в каква посока работите?

Основното, което трябва да се направи, е да се осигури финансирането на ССА. Освен това цялото ръководство имаме желание да работим по промени в устройствения план за работа и по устройствения правилник за развитието на академичния състав. Там има неща, които трябва да се подобрят, това е нормално всяко едно ръководство трябва да надгражда, което е постигнато. Така че, в тази посока трябва да се направят необходимите предложения, защото промените в устройствения правилник за работа на Академията се правят с разрешението на Министерския съвет и в тази насока е хубаво да направим една стратегия за развитие на селскостопанската наука – нещо, на което през последните години не се обръща достатъчно внимание и досега няма изчистена стратегия, която ясно и категорично да представя визията за развитие на земеделската наука в България. А предстои нов програмен период, на който ние трябва да отговорим със съответните наши задачи и цели, които да започнем да изпълняваме. Нека да не забравяме, че светът се развива и ние трябва да го следваме, това е неотменим закон.

Кои са основните неща, които трябва да залегнат в стратегията за развитието на българската наука?

Едно от основните неща за мен е работата с бизнеса. Т.е, публично-частно партньорство или търсене от наша страна към бизнеса, или от страна на бизнеса към нас. Ние, като научни работници, се опитваме да работим със земеделските производители, да им представяме нашите постижения, да ги внедряваме съвместно, както сега предстои отварянето на подмярка 16.1 – нещо, което е много полезно за науката и където бихме могли да търсим реализация.

По какъв начин науката трябва да вземе участие в тази подмярка за иновации?

По принцип в тези така наречени фокус групи едно от звената, което трябва да участва, са научните институти от Селскостопанската академия. Другите две са земеделски производител и фирма, която да рекламира постиженията на това, което се прави от фокус групата. Това, което ние имаме за цел, е внедряване на наши постижения, които не сме имали възможност да реализираме в практиката - така наречените иновации. Например, една иновация, която мога да спомена - всички говорим за мелиориране на кисели почви. Това става чрез варуване. Това е известен метод за мелиорация, но има много нови материали, тук опираме и до кръговата икономика, т.е. отпадни материали, които могат да се използват в земеделието. Много от предприятията, които произвеждат такива отпадни материали, могат да бъдат реализирани като мелиоранти на кисели почви. Ето иновация, която ние бихме могли да внедрим по линия на подмярка 16.1.

Все пак, това е скъпо мероприятие. Но има ли култури, които виреят добре на по-кисели почви? Вашите препоръки.

Сега например, се появиха едни колеги от Южна Корея, които искат да отглеждат жен-шен на територията на България и се оказа, че точно такива почви са подходящи за жен-шен. Жен-шенът е растение, на което се берат корените. Трябва малко да се вдигне рН на почвата, но не става дума за толкова големи площи - говорим за 10-15 дка.

И защо пък точно в България?

Тъй като се оказа, че Южна Корея и България попадат в един и същи паралел и нашите полупланински райони са подходящи за отглеждане на жен-шен. Ето една алтернатива, даже се говори, че производството на тютюн може да се замени с производството на жен-шен.

Продукцията се изкупува от Южна Корея. В момента сме в разговори с въпросната фирма да започнем заедно с институти от Селскостопанска академия да отглеждаме жен-шен пилотно. Ако се окаже, че става, ето един вариант за развитие на нещо, което е атрактивно.

Какви други иновации би могла да предложи българската наука?

Други иновации са наши нови сортове, които не са популярни към момента, но ето повод да бъдат реализирани в практиката, за да се покаже тяхното предимство пред сортовете, които се внасят.

Също така, по отношение на животновъдството можем да реализираме някои нови технологии за отглеждане на животни. Не на последно място - розовият домат, който е много популярен и който направи бум в производство на домати в България. Ето една иновация, която би могла да се развие. Подобни сортове, създадени в Института по зеленчукови култури „Марица“ в Пловдив, също могат да се популяризират и да влезнат в практиката.

Повод за гордост е, че български сортове и технологии традиционно печелят награди в конкурса за иновации на АГРА.

Всяка година българските постижения в областта на земеделието са награждавани на изложението АГРА. Например, сега работим върху създаването на един розокомбайн. Това е българска разработка и е в процес на развитие, като идеята е цветовете да се събират механизирано чрез вакуум помпи.

Това иновация ли е?

Да, това е иновация. Това се развива в момента, издавам една тайна. Разработка е на учени от Бившия Институт по механизация на селското стопанство, който сега е част от Института по почвознание, агротехнологии и защита на растенията „Никола Пушкаров“. Това всъщност е технология за механизирано събиране на розов цвят. Представлява ремарке, което се тегли от трактор и на него стоят няколко човека, които с вакуум тръби събират розовия цвят. Не е напълно механизирано. Полумеханизирано е, но ето нещо, което в световната практика все още не е направено. Няма никъде такава разработка, защото събирането на розовия цвят е много деликатна работа, също като при шафрана.

Кога ще бъде готов за официално представяне?

Ами, не знам. Не мога да ви кажа. Може и за тази АГРА да е готов. Дай Боже, ще видим. Българската наука има своите постижения, но въпросът е, че оттам нататък след като нещо се изобрети, липсва внедряването му в практиката.

 

Целия материал четете в брой Септември 2019