Създадена през 1962 г., Общата селскостопанска политика е една от най-важните политики на ЕС. Тя представлява партньорство между селското стопанство и обществото. Основните й инструменти са директните плащания и пазарната подкрепа на земеделските производители (Първи стълб) и политиката на развитие на селските райони (Втори стълб).

Директните плащания са важен фактор за изграждане на стабилност на земеделските стопанства, подпомагат фермерите при изпълнението на екологичните предизвикателства и ефективното използване на природните ресурси, осигуряват поддържане на пазарна ориентация на стопанствата.

Отчитайки приноса на директните плащания, земеделските стопани имат свободата да произвеждат това, което пазарът и потребителите търсят, да намират нови пазари и да разработват нови ниши с оглед по-голяма възвращаемост на капитала.

Схема за единно плащане на площ

Схемата за единно плащане на площ доказа своята ефективност, ефикасност и прозрачност. Тя има редица положителни страни – сравнително ниска степен на бюрократичност, опростеност и яснота на изискванията. Посредством Схемата за единно плащане на площ се предоставя базово подпомагане за фермерите като критериите са разбираеми, обективни и опростени.

Преразпределителни плащания – по-високо плащане за първите 300 дка

Преразпределителните плащания представляват по-справедливо и балансирано насочване на средствата по директните плащания с цел подпомагане на по-уязвимите стопанства и постигне по-равномерно разпределение между отделните групи бенефициенти от секторите зърнопроизводство, животновъдство, производство на плодове и зеленчуци. Тази схема предоставя механизъм за преразпределяне на средства без да носи рискове от глобална загуба на финансиране в резултат на неусвояване на бюджета.

Чрез инструмента за преразпределително плащане по ефикасен и ефективен начин се насочват средства към малките и средни по размер земеделски стопанства. Плащането се определя на хектар и не е обвързано с производството. Бюджетът по схемата е в рамките на приблизително 7% от националния таван за директни плащания.

Решението за прилагане на преразпределителни плащания се взема от всяка държава членка. Към момента 9 европейски държави прилагат преразпределителни плащания.

В Германия, например, по-високо подпомагане на площ получават първите 30 хектара и по-малко подпомагане следващите 16 хектара. Румънските фермери взимат по-малка ставка за първите 5 хектара и по-висока за следващите 25 хектара. В Полша пък няма плащане за първите 3 хектара, а само за следващите 27 хектара.

Схема Зелени директни плащания

Бюджетът, определен за зелени плащания, е в размер на 30% от тавана за директни плащания. Зелените плащания подпомагат земеделските производители да адаптират своите практики, така че да посрещнат климатичните промени. Чрез зелените плащания Европа се отплаща на фермерите за това че съхраняват природните ресурси и доставят публични блага.

Зелените плащания са начин за доказване на обществената значимост на Общата селскостопанска политика не само за осигуряване на хранителни продукти, но и като фактор за устойчивото управление на природните ресурси, свързани със селското стопанство.

Схеми за обвързано с производството подпомагане

Подпомагането на уязвими и приоритетни сектори се осъществява посредством прилагането на схеми за обвързано с производството подпомагане. Бюджетът, определен по схемите за обвързана подкрепа, е в размер на 13% от тавана за директни плащания за секторите „Животновъдство“ и „Плодове и зеленчуци“ и 2% за обвързано подпомагане на протеинови култури.

За България обвързаното с производството подпомагане е изключително важен инструмент на Общата селскостопанска политика, защото подкрепя сектори с трудности и спомага за решаването на специфични регионални проблеми.

Обвързаните директни плащания позволяват насочване на подпомагане в определени сектори, което е предпоставка за повишаване на издръжливостта на земеделските стопанства.

Обвързаните плащания имат принос за запазването на икономическите дейности в селските райони и заетостта в тях.

Чавдар Маринов, зам.-министър на земеделието, храните и горите: Обвързаното подпомагане на плодове и зеленчуци дава глътка въздух на производителите

Г-н Маринов, как оценявате ролята на обвързаното подпомагане за секторите Плодове и зеленчуци?

То има за цел да стабилизира производството. Като финансов ресурс, обвързаното подпомагане на плодове и зеленчуци е разделено по равно за двата подсектора. Става въпрос за 40 млн. лв. за плодове и 40 млн. лв. за зеленчуци. Това е най-големият размер на подпомагане от всички страни членки, които са избрали такъв подход на подпомагане. Ежегодно се извършват тези плащания, на база заявени площи. За плодовете ставката е около 157-160 лв./дка, за зеленчуците е по-малко, но това е подпомагане, което дава глътка въздух на производителите. Те получават подпомагане и по линия на СЕПП, за необлагодетелствани райони, по схемата за зимните пръскания. Разбира се, погледнато и като дял от приходите, а и като част от производствените разходи, това подпомагане не е достатъчно. Обвързаната подкрепа е много положителна, защото подпомага производителите да задържат определени позиции. Ролята й е огромна. Неслучайно политиката ни е да отстояваме това подпомагане и през следващия програмен период.

Няма ли обвързана подкрепа, площите с тези култури ще продължават да намаляват за сметка на други производства, които са значително по-подпомогнати от гледна точка на себестойността, която формират.

Каква е като цяло ролята на ОСП за развитие на българското земеделие?

Целта на ОСП е да се гарантира производството на земеделска продукция, да се задържат хората в селските райони, чрез намиране на достойно място на производството на плодове и зеленчуци би могло икономическата цел да върви заедно със социалната. Защото има ли производство, има и заетост. А при производството на плодове и зеленчуци могат да се разкрият повече работни места в сравнение с производство на зърнени култури.

Схема за дребни земеделски стопани

С цел повишаване на конкурентоспособността на малките земеделски стопанства и за допълване на доходите им се прилага отделна схема.

Схема за млади земеделски стопани

Стимулиране навлизането на млади земеделски стопани в селскостопанския сектор се осъществява чрез отделна схема. Изискване към младите земеделски стопани, кандидати по схемата, са да притежават професионални умения и познания, свързани със земеделието, които към момента на подаване на заявлението трябва да удостоверят.

Схема за подпомагане на земеделски стопани за памук

От 2015 г. земеделските стопани, които отглеждат памук, получават допълнителна подкрепа към основното си плащане на площ – това е Специално плащане за памук. Право на него имат земеделските стопани, чийто памук е отгледан на територията на страната при минимална гъстота на засаждане 8000 бр./дка и принадлежи към сорт, който е вписан в Сортовата листа на Република България за съответната година или в Европейския каталог на полските култури.

Схема за преходна национална помощ

У нас се прилага преходна национална помощ, която е предназначена само за производства, които през 2013 г. са били обект на национални доплащания – в секторите тютюн и животновъдство – говеда, овце майки, кози майки.

След 2021 г. директните плащания следва да осигурят подкрепа и стабилизиране на селскостопанските доходи; ефективно използване на природните ресурси; равнопоставеност на единния пазар на ЕС; компенсация за прилагането на високи производствени стандарти и екологични изисквания на ЕС и подпомагане на уязвими сектори.

Информационна кампания по проект „ОСП – от полза за всички нас“ е финансирана с подкрепата на Европейската комисия. Тази публикация отразява единствено мнението на автора и Европейската комисия не отговаря за съдържанието на информацията.

 

 

Автор: Списание АгроКомпас

Целия материал четете в брой Октомври 2019