Агрокомпас Архив броеве
Безплатен е-майл бюлетин
Материали със свободен достъп
Home Search E-mail us
БългарскиАнглийски
ТЪРСИ В СТАТИИТЕ
Събота, 29 Февруари 2020

Февруари 2020

Предишен | Следващ
КАТАЛОЖЕН № 1053

ЗА ПОТРЕБИТЕЛИ

  РУБРИКИ

АГРО НОВИНИ


Рубрика: Гост на броя Брой: Декември 2019
С ДНК правим анализ на разсадите дали са от един сорт
Проф. Иван Атанасов, директор на Агробиоинститута към Селскостопанска академия

С ДНК правим анализ на разсадите дали са от един сорт

print

e-mail facebook

- Проф. Атанасов, каква е историята на Агробиоинститута?

- Той съществува от 1985 г. В самото начало е бил Институт по генно инженерство към Селскостопанска академия в Костинброд. Причината за създаването му беше, че тогавашното правителство реши, че България изостава от биотехнологиите и реши да го създаде. Имахме право да каним чужденци да работят в него и като консултанти. Беше първият международен институт в България.

- Всъщност, тогава сте работили върху ГМО растения, нали?

- Да, за ГМО тогава имаше ясно разбиране, че е направление към земеделието, което позволява употребата на по-малко химия и пестициди. Имахме разработени сортове тютюн, устойчиви на болести. А дотогава единственият начин да ги предпазиш, беше като ръсиш седем осем пъти с химия.

- Какви други ГМО разработки сте имали?

- Памук, люцерна, сливи, от овошките сливите бяха основни, ГМО ябълките бяха основно с научна цел. Те не са пускани на пазара. Имаме лиценз за създаване на ГМО микроорганизми, гъби, дрожди, но само за лабораторни условия. Но никога не са били освобождавани в околната среда, знаете, това е съвсем различно.

- Слушала съм разкази на агроном от онова време, че се е отглеждала царевица в Северна България съвместно с американска компания?

- Ако говорим за ГМО царевица, тя се отглеждала и на други места в ЕС. Има такава на Монсанто в Испания, в Румъния се отглеждаше. В момента в ЕС почти няма страни, където се отглежда.

- А за домати имахте ли разработки?

- Да, но само в лаборатория. В момента 1 млн. лв. е глобата, ако отглеждаш ГМО.

- Сред потребителите е популярна тезата, че днешните домати са ГМО.

- Не, не са, така наречените гумени домати са селекция. Те са плод на холандска технология, в резултат на която в оранжерия за сезон дават 80-90 кг на квадратен метър. Целта на разработките за домати навремето беше устойчивост на определен вирус.

- Какво променяхте в доматите?

- ГМО е щекотлива тема. Всъщност анти ГМО настроенията подпомагат най-големите ГМО фирми в света.

- Защо?

- Защото средноевропейска фирма няма потенциал да вземе лиценз за пускане ГМО на пазара. ГМО линиите в САЩ, Латинска Америка са най-тестваните растения - в различни условия, а това е много скъпо. Сега е невъзможно да имаш лиценз за ГМО отглеждане, няма такава фирма, която може да си позволи да отдели толкова средства и да я лицензира.

- И сега, Институтът отиде в другата крайност, така ли? Върху какво работите?

- Миналата година спечелихме проект към ЕС, благодарение на който инвестирахме всичките си ресурси за закупуване на първите автоматични секвинатори в България за ДНК маркери. Проблемът е, че когато сортовете се характеризират по техните признаци - те се изменят много в зависимост от условията, докато ДНК не се променя. Затова маркерите дават оценка за генетичното разнообразие. Така направихме обратен завой към биоразнообразие при естествени популации.

- Защо това е важно да се знае?

- Ще ви дам пример. Защото, ако в Дивия Запад има една крава и тя се разхожда, без да има клеймо на гърба, а вие й сложите клеймо, тя ще стане ваша. Но ако намерите крава с клеймо и сложите ваше, тогава ставате крадец. Затова се изследват генресурсите. Защото трябва да има маркери, с които стърготина от парченце листо е достатъчно да се каже какъв е сортът на това растение.

- Как в практиката се прилагат тези знания? Вие разказвахте за това, че в днешно време има особен проблем с лавандулата.

- Да, така е. Ще обясня. Важното за лавандулата е, че е добре да се засажда вегетативно материалът, не от семена. Да, по-трудно е с резници, по-скъпо е, но растенията след това са изравнени. А това е много важно, защото тя се обработва механично и затова е необходимо и по-лесно растенията на една нива да са от един и същи сорт, да имат еднаква височина и да цъфтят по едно и също време.

- Каква е разликата?

- Семената невинаги са от един и същи сорт. Много често хората си мислят, че купуват семена за пипер, а след това излиза патладжан, например. Така в случая с лавандулата. Растенията, които получавате от семена, се различават много. Едно е високо, друго - ниско, маслото се влошава като качество, при механизирана обработка се нарушават високите растения и така загива растението. Затова трябва да има надежден метод да се тества посадъчният материал на ранна фаза, преди клиентът още да го е купил.

- И какъв е този метод?

- В този случай най-лесно е, ако всичкият материал е от определен сорт, да се тестват отделни растения. Ако всички тествани растения са с характеристики на сорта, приемаме, че посадъчният материал е добър. Често се случва да има смес от различни сортове посадъчен материал и това създава огромни проблеми, за които споменах по-горе.

Автор: Светлана Петкова
Целия материал четете в брой Декември 2019



ПОСЛЕДНО ДОБАВЕНИ ВСИЧКИ...
Горещо препоръчвам новата ни селекция
Георги Герджиков, промотър ключови клиенти на фирма Кортева

Икономически изгодни Пакетни Предложения от ФМС Агро България
Продукти, които отговарят на най-добрите земеделски практики

Кубота България награди най-добрите си дилъри за 2019 г.
За първенците е предвидено и посещение на заводите на Кубота в Япония

Може да внасяте от Нидерландия знания и технологии
Ари Фелдхайзен, земеделски съветник на Кралство Нидерландия в посолствата в София и Букурещ

 

София, жк. Лозенец,
ул. "Червена стена" 46
тел: 0700 200 63

e-mail: office@agrocompass.bg