Агрокомпас Архив броеве
Безплатен е-майл бюлетин
Материали със свободен достъп
Home Search E-mail us
БългарскиАнглийски
ТЪРСИ В СТАТИИТЕ
Петък, 29 Март 2024

Декември 2023

Предишен | Следващ
КАТАЛОЖЕН № 1053

ЗА ПОТРЕБИТЕЛИ

  РУБРИКИ

АГРО НОВИНИ


Рубрика: Гост на броя Брой: Февруари 2020
Това, което трябва да продължаваме да отстояваме и което е ключово за развитието на сектора, е ПРОЗРАЧНОСТТА!
Д-р Стоилко Апостолов, управител на фондация Биоселена

Това, което трябва да продължаваме да отстояваме и което е ключово за развитието на сектора, е ПРОЗРАЧНОСТТА!

print

e-mail facebook

- Д-р Апостолов, нека да очертаем какво се случи в сектора на биопроизводството у нас от 2014 г. до настоящата година?

- Биологичното земеделие е цялостна система за производството на храни, която доброволно се отказва от използването на химически торове, препарати за растителна защита, ГМО, интензивни животновъдни практики, огромната част от хранителните добавки при преработката на храни. А спазването на тези принципи се доказва с постоянен и независим външен контрол по цялата верига – от фермата до масата. Това са само част от причините биопроизводството да бъде по-трудно и по-скъпо от конвенционалното производство. Донякъде тези по-високи разходи се компенсират от по-високите цени на биохраните, но ако се разчита само на по-високите цени биохраните биха били достъпни само да малка група потребители. Благодарение на натиска на потребителите голяма част от европейските правителства започват да подпомагат биологичното производство в края на 90-те години на миналия век. След това подпомагането е в включено по мерките от ОСП. Класическата форма на подпомагане (на площ) се прилага и за биопроизводството. Освен плащането на площ някои държави и региони насърчават допълнително биопроизводството чрез мерки като субсидии за включване на биохрани в ученическите столове, заведения за обществено хранене и т.н. В страните с утвърдени земеделски системи тези мерки изиграват ключова роля и биопроизводството от бутиково се превръща във водещо, модерно и перспективно земеделие. Делът на земеделската земя, която се управлява по методите на биологичното производство в някои европейски страни, вече е повече от 20% (Швеция, Австрия, Естония, Лихтенщайн).

У нас развитието на биоземеделието също е в посока напред и нагоре. Ние водим статистика от 2003 година досега. Има два ясно изразени пика на увеличаване на площите и операторите в системата на контрол. През 2012 г. има три пъти увеличаване на броя на операторите и почти двойно увеличение на площите. През 2015 г. имаме пропорционално увеличение с 60% и на площите, и на броя на операторите.

През последните три години се наблюдава постепенно намаляване на броя на операторите (от 7262 през 2016 г. до 6660 през 2018 г.). Интересното е, че при площите има спад през 2017 г., последван от повишение през 2018 г. Статистиката ясно отразява прилагането на плащанията за биоземеделие, които започнаха през 2008 г. по мярка 214 от старата ПРСР и продължиха през 2015 г. по мярка 11 от сегашната програма.

Зад статистиката обаче се крият много активни процеси във всички елементи, имащи отношение към биопроизводството. През 2013 г. беше променена наредбата за биопроизводство (НАРЕДБА № 1 от 7 февруари 2013 г. ). С промените, наред с техническите детайли, беше променен текстът, който уреждаше състава и функциите на комисията по биологично земеделие – консултативен орган към министъра на земеделието. Представителите на бизнеса, науката и НПО бяха извадени от комисията и тя се превърна в Междуведомствена комисия. С промените в наредбата беше възложено на Министерството да разработи нова електронна база данни на производителите (операторите), на контролиращите лица, както и на доставчиците на биосемена и посадъчен материал. Дотогава България беше част от европейска платформа (база данни за биологични семена и посадъчен материал) https://www.organicxseeds.com/.

На практика заинтересованите страни бяха извадени от процеса на вземане на решения, неработещите регистри създаваха допълнително затъмнение за процесите, които се случват. Вниманието на активните биопроизводители и браншовите организации беше отвличано непрекъснато с дребни проблеми по очертаване на площите, разминаване на данните в регистъра с данните, вкарани от контролиращите лица, непрекъснати промени в наредбите и т.н. През това време бяха издадени лицензи на нови контролиращи лица. Сертифицираните площи рязко нараснаха, основно с големи площи с култури като зърнено-житни, слънчоглед, рапица, кориандър, резене, лавандула, ливади и пасища.

- Какви основни проблеми имаше пред реалните биопроизводители и как на практика се случи така, че парите по мярка 11 свършиха?

- Последните три кампании на заявяване (2017, 2018 и 2019) бяха затворени за нови биопроизводители. Заявки можеха да подават само биопроизводители с вече поет 5-годишен ангажимент от предишните кампании. Много статии се изписаха, много догадки имаше – къде отиват парите по мярка 11? Едва наскоро МЗХГ публикува данни за разпределението на плащанията по мярка 11 по групи култури и по размер на стопанствата. Данните от анализите показват, че кандидатите със стопанства над 100 ха представляват 6 % от всички кандидати по направление „Биологично растениевъдство“. Те заявяват 80 % от площите с полски култури, 62 % от площите с ароматни и медицински растения и 65 % от постоянно затревените площи.

- Какви стъпки бяха предприети за решаването на проблема Посочете конкретни промени в Наредба 5 и какво очаква бизнеса след тези промени?

- От началото на 2018 г. се организират непрекъснати работни групи, срещи и т.н. с основна цел промяна в Наредба 5 – така че да се „затегне“ контрола на контролиращите лица, да се намалят „измамите“. Цялата 2018 г. беше пропиляна в безсмислени срещи, накрая наредбата беше променена така, че всеки оператор, в чиито продукти се установи наличие на забранени вещества, получаваше най-тежката санкция, с отнемане на сертификата, спиране на субсидиите и т.н. В Закона за общата организация на пазарите беше добавена и финансова санкция от 2000 лева.

Върхът на истерията последва през м. февруари 2019 г., когато МЗХГ отне лицензите на две от контролиращите лица и 900 оператори бяха принудени спешно да си търсят ново контролиращо лице. Последваха протести на биопроизводителите през април и май м.г. – единствените в Европа, а може би и в света!

Последвалите промени в екипа на министерството промениха ситуацията, от средата на миналата година лошите новини за биоземеделието са все по-рядко.

- Доволни ли сте от комуникацията с МЗХГ и в каква насока работите заедно?

- Засега комуникацията е много по-добра, има две работни групи, които работят по промяна в Наредба 5, която да стане отново „европейска“ и по Наредба 4 за приложение на мярка 11.

За пръв път от повече от 10 години има съвпадение на исканията на бранша и на министерството по отношение на правилата за подпомагане по мярка 11. По комуникацията има още какво да се подобрява, но сме на прав път.

Това, което трябва да продължаваме да отстояваме и което е ключово за развитието на сектора, е ПРОЗРАЧНОСТТА! Много от проблемите изобщо нямаше да се случат, ако решенията се взимаха прозрачно, а цялата информация беше налична и публична.

Автор: Списание АгроКомпас
Целия материал четете в брой Февруари 2020



ПОСЛЕДНО ДОБАВЕНИ ВСИЧКИ...
Иновативно и печелившо земеделие с продуктите на Corteva Agriscience™
Компанията залага на иновации и био решения – това стана ясно на Портфолио Фарм край добруджанското село Победа

Атрактивни попълнения в портфолиото на Nuseed при слънчогледа
Компанията излиза и с нови култури – карината и тръстика

Листните торове на Лебозол® – сигурност и ефективност при климатични промени
Ефективното редуциране на азотното хранене ще бъде все по-важна тема в следващите години

Деница Иванова: Изкупната цена на малините за преработка падна двойно в сравнение с миналогодишната
Пазарът на малини и ягоди за прясна консумация постоянно расте

 

София, жк. Лозенец,
ул. "Червена стена" 46
тел: 0700 200 63

e-mail: office@agrocompass.bg