За разлика от индустрията и услугите аграрният сектор, единствен в българската икономика, отчете ръст на годишна база през всяко от трите тримесечия на миналата година. По данни на Националния статистически институт (НСИ) на годишна база увеличението през първото тримесечие е от 7%, през второто – 5,5% и 3 на сто през третото тримесечие. Заслуга за това имат преди всичко големите фермери, производителите най-вече на зърнени култури. Затова и ръст от 17% спрямо 2009 г. има при добивите от зърнени култури. И като допълнение към всичко това цените на продукцията им бяха средно с 56% по-високи. Оттам и стойността на зърнената реколта у нас се увеличи с 82% на годишна база до 3,96 млрд. лв. Дали пък тази статистика на миналогодишен ръст на земеделската продукция, съчетана с прогнозите за недостиг на храни в световен мащаб, не открехва завесата към конкурентната сцена на земеделската земя у нас като средство за производство, пък било и то под наем, под аренда.В същото време страната ни е с най-раздробената собственост в ЕС като българинът притежава между 3 и 5 дка земеделска земя. Само че всеки у нас е виждал огромни блокове от по няколко хиляди дка с пшеница, царевица, слънчоглед и т.н. Дали тези масиви са на един собственик на земя? Определено не, но са на един производител – арендатора. Чрез активното му селскостопанско производство в различни области на страната ни комасацията е факт на ниво ползване чрез арендни договори.

В момента обработваемата земя у нас е 3,49 млн. хектара. Делът на окрупнените земи е около 80 на сто точно поради сключването на арендните договори. Те оформят огромни по площ физически блокове, което е и естественият процес на комасация. При това положение държавата е доволна, защото закон за нея у нас така и не се случи. А и едва ли и ще се намери финансов ресурс, за да стане. Тези земи, раздробени между много собственици, когато са отдадени под аренда на едрите фермери, се орат и засяват, а арендаторът им получава субсидиите за обработка на единица площ. Вярно е, че така голяма част от директните евросредства отиват при големите арендатори. Но при тази структура на многобройни собственици, пръснати по градове и села, в болшинството си нямащи нищо общо със земеделското производство, се стигна до неизбежната концентрация на обработваемата земя за сеитба и реално производство при големите арендатори. 

Много от тях купуват земя в землищата, които обработват, на цени над тези, давани от големите собственици на земя. Например, когато инвестиционен фонд купува на 300 лв./дка, арендатори плащат по 350 лв./дка, за да не допуснат голям собственик на земя в обработваните землища. В момента хората, които обработват земята, сключват арендни договори със собствениците на земите и обикновено тези договори са година за година, посочи през месец юли м.г. министърът на земеделието и храните Мирослав Найденов във връзка с разгорялата се дискусия около идеята собствениците на земеделска земя да я предлагат за продажба първо на арендаторите. „Разбирате, че има определена несигурност при сключването на тези договори и арендаторите планират, тъй като селскостопанските години се различават от бюджетните години. Планират си, получават кредитни средства за това. Разбира се, те планират и субсидиите, които трябва да получат от Европейския съюз”, констатира министърът. По думите му, „има големи фондове на земеделска земя, които влизат на пазара доста агресивно и в много от случаите изкупуват голяма част от тази земя. Има и обратните питания от страна на собственици, че са ги продали едва ли не на безценица – като в същото време след това пък арендаторът бива изнудван за по-голяма арендна вноска. Затова предложението е следното, съвсем просто ще се опитам да го обясня. Ако аз имам земя и съм я дал с договор за арендуване на определен арендатор и се появи някой при мен и поиска да я купи, аз да предложа първо на арендатора да я купи. Ако той откаже, аз мога да я продавам, т.е. не съм длъжен да я продам на него”, обясни миналата година министър Найденов предложението за чл. 4 а в подготвените изменения на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи (ЗСПЗЗ). В този момент в Народното събрание се дописваха преходните и заключителните разпоредби на проекта за неговото изменение. Според проекта за изменения на закона собственикът трябваше да има задължението да предложи земята при същите условия първо на дългосрочния ползвател и едва ако той не приеме предложението, да сключи договор с третото лице. „Аз подкрепям това, защото смятам, че първостепенното е не да има спекула на пазара, а да се обработва земята по най-лесния начин и да няма пустееща земя”, даде публичност на позицията си министър Найденов.

Под натиска на общественото мнение чл. 4а обаче беше оттеглен. Противоконституционна ли беше предвижданата поправка или още тогава се очертаха апетитите на купувачите и бъдещите собственици на земя? Днес наред с арендаторите, активни играчи на пазара на земя се оказаха и физически лица, които разполагат със свободни финансови средства и най-често търсят да купят по 50–150 декара. Заможни столичани намират за по-изгодно да вложат пари в чернозем, вместо да ги държат в банка при ниска лихва или да купят вила. Земята носи добри доходи и арендаторите вече не си позволяват да заобикалят закона, а вдигат рентата за стопанската 2010–2011 г. Като се има предвид успешната реколта през 2010 г. е възможно големите арендатори да отчетат и по 10 млн. лв. печалба, след като за 2009 г. ЕТ „Светослав Илчовски” от град Червен бряг реализира 7,4 млн. лв. печалба, а ЕТ „Агроелит Божидар Митов” отчете 7,8 млн. лв. печалба. Така добрата реколта увеличи инвестициите в земеделска земя и повиши цената ù.

 

Автор: Мариела Илиева

Целия материал четете в брой Февруари 2011