Красимир Кумчев се занимава със земеделие от 36 години. Отглежда между 700 и 800 дка плодове и зеленчуци в село Трилистник и в района на Пазарджик – ябълки, череши и сливи, както и салати. Твърди, че е най-големият производител на салати айсберг в България, като още ще увелича площите. Красимир Кумчев смята, че изкривената политика за субсидиране на овощарството и зеленчукопроизводството ощетява реалните производители. Какви са изводите му.

- Г-н Кумчев, достатъчна ли е европейската подкрепа за овощарството у нас?

- Визирам това, което се случи в последните 15 години, включително и в предприсъединителния период. Всяка година в българското земеделие се изливат изключително много пари. Направиха се много неща, включително и създаване на трайни насаждения, закупиха се машини и прикачен инвентар... Ние, като стопанство, също сме се възползвали от тези програми. Бедата е, че това е необходимо, но не достатъчно условие, за да се види ефектът от тези инвестиции. Защото хората са обнадеждени от това подпомагане, но това е първата крачка, която обаче не е достатъчна за развитието на сектора. Оттам нататък неадекватната политика за субсидиране на целия отрасъл доведе до големи изкривявания и това продължава всяка година... То бяха калифорнийски червеи, минахме през тикви, лук, домати, каквото се сетим. Винаги се намира някаква вратичка, откъдето да изтича финансов ресурс. Ако ги няма кражбите, при нас ще идва два пъти повече ресурс, отколкото е в момента.

- Плащанията на площ и обвързаната подкрепа реална помощ ли са за овощарите и зеленчукопроизводителите? Какви разходи покривате?

- Никакви. Например, при ябълките разходите на декар са около хиляда лева. Получаването на едни 150 или 180 лв. са 15% от реалния разход. Това са смешни пари. При зеленчуците разходите отиват към 1500 лв. или 2000 лв. на декар. Принципът е по-добре малко, отколкото нищо. Аз съм разработил методика за субсидиране още преди 7 години, която съм патентовал. Предлагах я на две правителства, но интерес няма! Ваш колега тогава ми зададе в прав текст въпроса - при прилагането на твоята методика може ли да се краде? Отговорих - не! И той тогава ми каза - забрави! До тук! И за съжаление, се оказа прав. Какво се прави в момента с обвързаната подкрепа? Например, при производството на краставици. Българският фермер си нагласява добива като количество, например 10 тона и започва да го калкулира по едни цени, които са смешни. Продал ги примерно по лев килограма, а пише, че ги продал по 20 стотинки, условно говоря. Само че на 20 стотинки ДДС-то е 4 стотинки. А на 1 лев е 20 стотинки. Докато при моята методика това е невъзможно. Даже фермерът ще има интерес, ако продава на 1 лев да пише, че го е продал на 1,20 лв. Казвам го в кръга на шегата. Там интересът е реалната цена, на която продаваш, да бъде отразена. Защото ти получаваш субсидия не на декар, не на тон, а на доход. И колкото по-висок доход си получил, ще получаваш по-голяма субсидия. И каква е логиката? За да имаш висок доход в стопанството си, трябва да си специалист, да направиш така, че да получиш голям добив, с много високо качество, което заедно дава по-висока цена и прави по-голям доход. Трябва да си подготвен.

- Каква е Вашата критика към управляващите в сектора?

- Моята критика към сега действащата аграрна политика в областта на земеделието е, че тя стъпва на декари, на среден добив от декар, а не на доход. В момента масовата практика в България е тази. На производителя, например, му трябват 10 тона краставици. Той ги изписва на фактури, но не пише, че ги е продал на 1 лев, а на 20 стотинки. Та пак казвам - субсидията трябва да бъде според дохода, така няма как да се лъже. При по-нисък доход от декар, получаваш по-ниска субсидия. При по-висок - по-голяма субсидия. И понеже ние сме отрасъл, който много се влияе от природата, аз апелирам да се създаде държавна застрахователна компания, в която ние да станем акционери. Защото практиката в момента е такава: случва се природно бедствие, идват застрахователите и казват - по нашите правила обезщетяваме само количествени щети. Какво значи това? Ако има 30 или 40 кг ябълки на дървото и са паднали на земята 10 кг от тях, съответно обезщетението е за падналите. Но другите ябълки, които са останали на дървото, но са силно наранени и тяхната цена автоматично е паднала драстично, за застрахователите това не е щета. А в същото време се говори за икономическите загуби. Това не е ли икономическа загуба? Икономическа е, но застрахователите не я признават. Това е единият момент, заради който аз настоявам да се създаде държавна застрахователна компания.

Вторият елемент е следният - осланяването. При сегашните правила на всички застрахователи в България, против осланяване можеш да направиш полица, ако събитието се случи след 20 април. В България осланяването приключва докъм 1-ви май. Имаш покритие само за едни 10 дни. Аз съм имал срещи със застрахователи, предлагал съм им да го направят от 1-ви април, ясно е, че рискът е по-голям. Казвам им: Анализирайте риска и кажете: който иска да застрахова против осланяване след 20 април, ставката си остава същата. Ако някой обаче иска да се изтегли този срок от 1-ви април, ще бъде например 5 пъти по-висока ставка. Но аз да имам избор! А аз го нямам. И ето тази година е трагедия. И ти нямаш никакъв шанс, дори да си най-добрият овощар на държавата. А има ли гаранция, че следващата година няма да е същата? И ако не дай си Боже, в три последователни години на един колега му се случи това нещо, той излиза завинаги от бизнеса, без да е виновен.

- И все пак - как се промени нашето овощарство в рамките на ОСП, на какво технологично ниво е?

- Технологичното ниво е високо. Масово се залага на съвременни сортове, особено при ябълките и черешите, а и при сливите, които са с по-добри качества, главно едрина. Но моето мнение е, че големите площи, които се правеха и се правят, се правят от богати хора, които не разбират от земеделие. Това, че имаш пари и можеш да си позволиш да направиш градина хиляда декара, по никакъв начин не означава, че този бизнес ще ти е успешен. Защото трябва да се отчетат много фактори като пазар, трудов ресурс. Овощарството е специфичен подотрасъл, в който работната ръка трябва да има специфични умения, главно за операцията резитба, която е висшият пилотаж. Моите страхове са в това, че първо - нямам ги хората. В една статия наскоро казах, че след 10 години български плодове и зеленчуци няма да има, ако продължаваме така. Вместо ние да залеем Европа с качествена и вкусна храна, ние отиваме към ликвидиране на производството си от недалновидна политика. И дори и в един момент държавата да се усети и да налива в земеделието не по 3, а по 10 милиарда, ние вече ще сме изгубили специалисти, ще сме изгубили ония работници, които могат да извършват специфични операции в някои земеделски дейности. И ще трябва да започваме от кота 0, което е изключително жалко.

- Какви инвестиции бяха направени в овощарството в България през последните десетина години?

- Главно - създадоха се много овощни градини. Обнови се машинният парк, това е ясно, както се създадоха и много бази за съхранение на плодове и зеленчуци.

 

Автор: Списание АгроКомпас

Целия материал четете в брой Март 2020