Агрокомпас Архив броеве
Безплатен е-майл бюлетин
Материали със свободен достъп
Home Search E-mail us
БългарскиАнглийски
ТЪРСИ В СТАТИИТЕ
Събота, 04 Април 2020

Март 2020

Предишен | Следващ
КАТАЛОЖЕН № 1053

ЗА ПОТРЕБИТЕЛИ

  РУБРИКИ

АГРО НОВИНИ


Рубрика: Браншове Брой: Март 2020
Най-сериозната амбиция на бранша е да довършим прилагането на кръговата икономика
Марияна Чолакова, изп. директор на Сдружение на производителите на растителни масла и маслопродукти в България

Най-сериозната амбиция на бранша е да довършим прилагането на кръговата икономика

print

e-mail facebook

 

- Г-жо Чолакова, какви са предизвикателствата във вашия сектор?

- Първото и най-важно е тази така наречена сортова структура на суровините. Трябва да имаме едно разнообразие от видове маслодайни култури и в зависимост от климатичните условия да сеем тази култура. Ако се предвижда засушаване, тогава ще потърсим култура, която може да бъде напоявана. Или пък слънчогледът, когато се засее малко по-рано, успява да се развие добре, да даде необходимите добиви.

Другият много важен въпрос за нас е да довършим прилагането на кръговата икономика. Това е най-сериозната амбиция на бранша, той да успее да затвори целия производствен цикъл. Третото, което е много важно. Когато бутилираме растителните масла, ги бутилираме в пластмасови опаковки. Там перспективата за развитие на тази индустрия е тя рязко да намалява, да се намалява количеството на тези пластмасови опаковки, за да не замърсяваме околната среда. Това е много сериозно предизвикателство, защото е свързано с нови опаковки, примерно биоразградими, или да се върнем към стъклените. Това трябва да го направим, но то отново е свързано с инвестиции.

- Какъв е асортиментът на маслата, които индустрията произвежда?

- В България с предимство сеем и преработваме слънчоглед, сеем и произвеждаме рапица и рапично масло и много малко за съжаление соя, като в България много малко се консумира соево масло. На второ място по потребление в България е маслиновото масло, но то е доста далеч от реалните потребности на българина, то е елемент на т.нар. „средиземноморска кухня“, някои потребители са привърженици на тази кухня и използват с предимство маслиновото масло, но традиционното е слънчогледовото масло.

- По статистика потреблението на растителни масла расте. Крайният потребител има ли нови изисквания към продукцията и очаква ли по-разнообразен асортимент?

- Категорично да. Ако внимателно наблюдавате регалите в големите магазини, ще видите, че там се предлагат вече доста екзотични масла. Например, масло от чия, масло от макадамия, фъстъчено, сусамово, масло от гроздови семки. Средното поколение българи предпочитат да експериментират и да опитват и други видове масла. Нашата индустрия се опитва да отговори на този потенциален интерес, като от миналата година на пазара има една серия иновативни продукти. Това са студено пресовани растителни масла, които са обогатени с различни добавки. Например, чесън, лютив червен пипер, трюфели. Това е една цяла серия, която се продава в малки опаковки и е много подходяща за домакинствата, които обичат да експериментират. Другият вид е високоолеиново слънчогледово масло. Това е нов тип слънчоглед. Маслото е много подходящ за пържене, готвене, за висока температурна обработка. Докато с конвенционалното слънчогледово масло не е добре с него да пържите многократно и на висока температура. Високоолеиновото е подходящо точно за термична обработка, с по-висока трайност и стабилност. Така че, отговорили сме на изискванията на клиента доколкото ни позволява сортовата структура на суровините.

- Къде се намира България на световния пазар по отношение на растителните масла?

- Ние все повече преработваме и все по-малко изнасяме. Това се случва, защото нашата индустрия се намесва вече много сериозно на пазара на суровината. С инсталациите и с техниката, с които разполагаме, ние имаме възможност вече да преработваме повече, по-качествено и да бъдем конкурентни с крайни продукти, а не със суровина. През 2011 г. сме изнесли 1 млн. и 200 хил. тона, а през 2018 г. сме изнесли 570 хил. тона. Ние преработваме повече и изнасяме по-малко суровина. Това е благодарение на усилията на моите колеги, не е държавна политика.

- Какви са новите технологии, които се прилагат в това производство?

- За нас вече няма нови технологии. Всичко най-ново ние сме го купили, монтирали и работим с него. В момента пускаме най-модерния и най-големия завод на Балканите. Той е с най-големия възможен капацитет - 1600 тона за 24 часа. Второ, целият процес е автоматизиран. Трето, там са всички най-модерни технологии. При нас е особено важно технологиите да са енергоспестяващи. Тъй като ние употребяваме много ток, много вода и много пара, за нас е много важно да не губим температура в нашите технологични процеси. Там са монтирани такива енергоспестяващи технологии. Принципът е следният: навсякъде студено масло се среща с топло масло. Те топлоотдават помежду си и по този начин пестим енергия.
Заводът се намира в село Разделна, край Варна.

Автор: Камелия Карадочева



ПОСЛЕДНО ДОБАВЕНИ ВСИЧКИ...
Corteva Agriscience – топ играчът на полето
Компанията беше отличена на АГРА 2020 с награда за нова селекция в царевица и слънчоглед

БАСФ Оферта 2020
Реални Резултати в Реални Условия с реално по-добри цени!!!

UPL - едно ново, обещаващо начало
Елеонора Маркова, управител на UPL OpenAg за България

Системата в биопроизводството е рестартирана!
Веселина Ралчева: В България вече има биобизнес, който е кауза!

 

София, жк. Лозенец,
ул. "Червена стена" 46
тел: 0700 200 63

e-mail: office@agrocompass.bg