- Г-н Китев, през месец март т.г. стана факт най-новата асоциация у нас – тази на българските Но-Тилъри. Какво провокира нейното създаване?

- Събрахме се единомишленици, които гледаме вече в една посока, мислим по един начин и учредихме Асоциацията на Българските Но-Тилъри. Това е една моя идея от преди три години. Тогава може би бях единственият, който вярваше, че този начин на земеделие работи и е възможен. Сега обаче три години по-късно има вече достатъчно колеги зърнопроизводители, които не само, че вярват, че тя работи, но вече няколко години прилагат Но-Тил технологията в своите стопанства. Вече са убедени, че тя е изключително рентабилна и дава голяма устойчивост на техните стопанства. Така че, събрахме се седем човека зърнопроизводители. Те са ми заявявали вече, че няма сила на света, която да ги върне към обработката на почвата - към орането, към култивирането, дисковането.

Това са сериозни земеделци с големи стопанства от различни райони на България. Работят в различни почвено-климатични условия. Може да се отиде на техните полета и да се види как на практика тази технология се прилага.

Аз поканих неслучайни хора. Това са моите първи последователи. Това са хората, които първи са повярвали в идеята. Това са хората, които от най-дълго време след мен прилагат въпросната технология. Беше редно да засвидетелствам уважение на всичките тези първи смели, луди хора, които повярваха и започнаха да прилагат тази технология на своите полета, а иначе ние ще приемаме нови членове. В крайна сметка тази технология е бъдещето на земеделието не само в България, а и в цял свят. Така че, всеки който разбира по някакъв начин тази технология, е добре дошъл да стане член на Асоциацията на Но-Тилърите.

Приемането на членове ще става след одобрение от управителния съвет. На нас ни трябват хора, които да живеят с тази идея, да са наясно с технологията и да работят за нейното популяризиране и за това тя да има добро име.

- В каква посока ще работите като част от новата асоциация?

- Една от целите е популяризиране на този вид земеделие, а втората цел е обучението. Всичките седем учредителя вече имат достатъчно опит, така че всеки, който стане наш член, той ще се ползва от знанията които ние сме натрупали.

Искаме да направим един тур в България - да обиколим 4-5 места, примерно, Северозападна България, Добруджа, района на Бургас, Ямбол и Пловдив, където да съберем хората и да дадем разяснения какво точно е Но-Тил, защото последните няколко години се появиха доста разновидности на тази технология. Доста земеделци правят доста различни неща от Но-Тил земеделието, но твърдят че прилагат тази тип технология. Поради това нещата на повечето места не се получават и това трупа негативи върху технологията.

- Как ще работите с институциите?

- Ще участваме в тематичните работни групи във връзка с обсъжданията по новата ОСП. Другото важно е да върнем науката на полето. Именно заради това ние ще направим всичко възможно да си комуникираме с университетите в България, защото науката в последните години беше изтласкана от земеделието и стои в периферията.

Аз миналата година имах две посещения в Аграрния унивеситет в Пловдив. Първия път дойдоха 17-18 студенти. След около месец и половина дойдоха около 45 човека. Два пъти бях канен да изнасям лекции в Аграрния университет на тази тема. Тази дисциплина все още не се изучава, но там вече има събуждане, има преподаватели, които живо се интересуват от тази технология. Разбрали са нейния смисъл и нейните ползи. Убеден съм, че консерваионното земеделие рано или късно ще започне да се преподава и ще го има в учебниците.

 

Автор: Списание АгроКомпас

Целия материал четете в брой Май 2020