- Бъдещата Обща селскостопанска политика е на дневен ред. Какви да бъдат приоритетите?

- Още през 2017-та година Асоциацията на земеделските производители в България пое инициативата за изработването на обща позиция. Успяхме да привлечем неправителствени организации. Образувахме т.нар. „Национален земеделски форум“, в който се включиха по-голямата част от браншовите организации. Тогава получихме подкрепата и на министерството. Те също се включиха с експерти. Ние изработихме една обща позиция за бъдещето на ОСП, която след това прерасна и беше приета и от българското правителство. Ние ще се борим и ще отстояваме нашата позиция. На първо място, ние сме за запазването на подкрепата за земеделските производители. Една от нашите позиции, за която настояваме, е изравняване в начина на подпомагане между стари и нови членки. Въобще този исторически подход да бъде премахнат, защото още с влизането ни в ЕС ние започнахме с 25% подкрепа, в сравнение със старите страни членки. Няма как да бъдем конкурентни на един и същи пазар, когато едните получават 100%, а другите 25%.

Желаем обвързаната подкрепа също да бъде запазена, защото тя даде ефект в България. Заложено е всяка страната със своя национален стратегически план за развитие на земеделието да има една по-голяма самостоятелност при взимане на решения. Ако всичко бъде сложено в обща рамка, това може да е полезно за една страна, за друга - не. Най-болезнената тема е тази за таваните при директните плащания. Ние сме против да има тавани. Много се надяваме да бъде дадена възможност страните да избират. Притеснително е, ако таваните бъдат наложени. Ще се наложи преструктуриране на българското земеделие. Трябва да се съобразяваме това, че селските региони обезлюдяват. Няма млади хора в земеделието, не само в България, но и в Западна Европа. SWOT анализите, които бяха направени, не ни казаха нищо ново. Ние всеки ден сме на терен и виждаме проблемите. За нас е по-важно така да бъде изработен националният стратегически план, че да има ефект от ресурса, който ще бъде насочен. Давам ви пример. Още в миналия програмен период SWOT анализите показаха, че има застаряване на населението в селските райони и липса на работна ръка. В същото време България заложи в правилата за кандидатстване по отделните мерки новите работни места да носят много точки. А реално няма кой да заеме тези работни места.

- Зърнопроизводството е един от най-конкурентните сектори у нас. Как се стигна дотам?

- За зърнопроизводителите не е направено нищо конкретно, за да бъдат подкрепени или побутнати напред. През 2001 г. стартира програма САПАРД. Тогава земята пустееше. Нямаше кой да я работи. Земеделието не беше атрактивен бизнес, както сега. В продължение на години имаше изоставена земя. Когато стартира програма САПАРД, най-бързите и лесни проекти бяха тези за машините. Тогава започна внос на машини. Всички по-будни хора, които се занимаваха със земеделие, както и тези, които се занимаваха с друг вид бизнес, виждаха, че има пустееща земя, виждаха, че могат да си купят и машини при по-атрактивни условия. 50% беше подкрепата по програма САПАРД. Те започнаха да се занимават със зърнопроизводство, защото е механизирано. От друга страна, имаше и кооперации. Имаше и фермери, които гледаха животни, зърно, лозя, овощни градини, зеленчуци. Заради конюнктурата на пазара имаше няколко силни години, в които зърното беше на по-високи цени. В САЩ беше даден приоритет на възобновяемите енергийни източници. Бяха направени много предприятия за биодизел, биоетанол. Това като мода се пренесе в Европа. На международните борси маслодайните култури и зърното държаха високи цени. В един момент дори тези, които имаха овощни и зеленчукови градини, ги ликвидираха и започнаха да гледат зърно. По-евтино, по-бързо, по-механизирано. Липсата на работна ръка също оказваше влияние. Така се разви всичко. По време на предприсъединителния период никой не ни слушаше. Нещата можеше да се развият по съвсем друг начин и да се намери някакъв баланс. Но земеделието се развиваше по пътя на най-малкото съпротивление, защото никой не обръщаше внимание на това, което се говореше. Години след това се вижда крайният ефект. Какво се получи. През 2007 г. ние станахме член на ЕС и тогава подкрепата не е вече на тон произведена продукция, както всички очакваха, а на хектар. Понеже зърнопроизводството се развива на големи площи, повече пари и повече субсидии отидоха при хората, които гледаха по-големи площи. Това още повече ги насърчи и по този начин се получи уедряване. След като започнаха да се дават субсидии на площ, ние много държахме да се вкара правното основание. То беше въведено едва през 2010 година. Преди това нямаше такива изисквания и всеки можеше да си начертае парцели и да получи подкрепа. Затова в един момент се получи такъв дисбаланс. През последните години се правят опити да бъде преодолян с обвързаната подкрепа. Ние винаги сме подкрепяли тези опити. На последния Комитет по наблюдение отново подкрепихме и биопроизводителите, и малките и средните производители да получат повече средства по мярка 4.1. Ние смятаме, че това е правилният начин.

- Може ли да кажем, че зърнопроизводството е конкурентоспособно благодарение на европейските средства?

- Това можем да го кажем за целия сектор, не само за един отрасъл. Всички по-големи инвестиции в сектора след 2000 година са направени с европейски средства. Може би има едно-две изключения в цялата страна. Разбира се, към тези европейски средства има привлечен много голям ресурс, било то банков или собствен. Когато беше строителният бум, имаше много строители, които имаха ресурс и го инвестираха в земеделието. Направиха паралелен бизнес. Всичко това е една индустрия, към която трябва да се подхожда много отговорно.

- Какви мерки могат да се приложат срещу обезлюдяването на селските региони?

- Това е глобален проблем. В България трябва да се разработи една национална програма по този въпрос. Там трябва да бъдат фокусирани всички възможности. Един път възможностите по ПРСР, да бъдат стимулирани самите земеделски производители към такава дейност. В някои райони фермерите са единствените работодатели и единствените, които правят някаква социална политика. Трябва да има правителствена програма срещу обезлюдяването – да се дадат стимули, да се насърчи връщането. Въпреки че ми е трудно да си представя как едни хора, които 20 години са живели на Запад и децата им са родени там, как можем да ги привлечем да се върнат. Почти е невъзможно според мен. Но поне тези хора, които сега се раждат, да останат в селата. В същото време можеше да се привлекат хора с български корени и самосъзнание от други страни. Такива има в Молдова, в Сърбия. Мисля, че още не е късно. Могат на тези хора да им бъдат дадени стимули да се заселят тук. Цели райони от страната обезлюдяват. Това се наблюдава и в нашия бранш. Ако се погледне средната възраст на хората, които се занимават със земеделие, фактите не са радостни.

- Говори се за „Зелена сделка“, нови правила и мерки. Може ли No-till технологията, която набира популярност в България да залегне като зелена практика, при която се запазва въглеродът в почвата?

- По принцип може и нашата асоциация ще настоява за това. Да накараш хората да променят начина си на мислене, да се откажат от едно традиционно земеделие, което в предавано от баща на син, може да стане чрез финансов подход. Асоциацията ни ще настоява No-till и други подобни щадящи технологии да бъдат подкрепени с финансови стимули. По този начин парите ще отиват реално в смяната на технологиите и в подкрепа на хората, които опазват почвата, природата и намаляват въпросните вредни емисии.

 

Автор: Списание АгроКомпас

Целия материал четете в брой Юли 2020