Г-н Делгянски, преди време ми казахте, че ще намалите площите си със зърнопроизводство. Случва ли се това нещо с днешна дата?

Намалил съм площите с 30 000 дка и останаха около 60 000 дка. Смятам, че в момента нещата са по-добре, защото имаме възможност да направим по-ефективни технологии и да получим по-добри резултати.

Как се отразиха европейските субсидии върху земеделието?

Аз смятам, че европейските субсидии изиграха ключова роля в българското земеделие особено в зърнопроизводството, защото имаме 28 милиона дка земя в България, засята с житни култури и ако не бяха европейските субсидии, ние нямаше да бъдем на това ниво. Първо, за да бъдем конкурентоспособни, роля изигра окрупнената земя. След като имаш окрупнена земя, това ти позволява да купиш високоефективна техника. Докато едно време жънехме нивите с 4 метра хедери и 80 коня двигател, сега жънем с 10 метра хедер и по-големи дори и това ни позволи наистина да имаме едно ефективно производство. Фактът, че увеличавахме години наред произвежданото зърно и стигнахме до 10-12 милиона тона при всички зърнени култури и фактът, че продаваме на международните пазари, това значи конкурентоспособност.

Предстои изготвянето на стратегическия план на страната ни. ОСП ще продължава да подкрепя фермерите – но как и с колко?

Не трябва да се намалява плащането на площ. Парите не са много - 28 лв./дка, но с тях си посрещаме нуждите и фактически това са парите, които подкрепят отрасъла и можем да произвеждаме конкурентоспособна продукция. Ако нашето правителство реши по някакъв начин да намали парите в зърнопроизводството, това ще бъде пагубно. Защото аз съм спорил много с разни институти по аграрна икономика дали това е отрасъл, който не създава принаден продукт. В зърнопроизводството да произведеш 12 милиона тона зърно, това значи да го превозиш – това са хора, гориво, транспорт, заетост. Значи това са стотици работни места в този отрасъл. Това не е ли принаден продукт? Това не е ли създаване на работни места? Някои казват: Изнасяме субсидии. Никаква субсидия не изнасяме! Русия защо изнася зърно, Украйна, Франция защо изнасят. Просто след като имаш повече земя, ти по някакъв начин трябва да се погрижиш да създадеш достатъчно добри условия тази земя да се работи.

Никой досега не е казал, че този милиард и 200 милиона, който идва в зърнопроизводството, отива под формата на рента. Виждате в Северна България, където е сушата, там рентите са много по-високи отколкото при нас. Тези пари не отиват ли при хората? Кога се е давала толкова рента? Нима през социализма хората взимаха нещо от земята? Преди да влезем в ЕС, рентата беше 5-10 лв. Тогава необработваемата земя беше стотици хиляди декари. Нека хората, които мрънкат, че сега сме станали богати, да си припомнят тези неща. Не сме станали богати! Ние сме богати с труда, който полагаме.

От следващата година смятам за тези, които подпишат 10-годишни договори, рентата да я вдигнем на 45 лв. Или това са 150 кг зърно, защото смятам, че е дошло времето в Южна България да започнем да вдигаме рентата, но това се дължи на новите технологии, на всички неща, които направихме през годините, да можем по някакъв начин хем да намалим разходите, хем да вдигнем производството.

Действително ли Но-Тил съкращава разходите?

Не толкова съкращава разходите, колкото увеличава добивите. Защото основното, към което се стремим, е запазване на почвената влага и плодородие, намаляването на химическите препарати. Вече трета година я прилагам. Особено през тази година резултатите са видими.

Възможно ли е един отрасъл, в който са вложени много сериозни европейски пари, в един момент да бъде изоставен. Когато не инвестираш, не го поддържаш, той ще се сгромоляса.

Цял един програмен период ние бяхме лишени от възможността да участваме по програми за закупуване на машини.

Аз смятам, че ако има мъдро управление в една държава, плащанията на площ няма да бъдат намалявани. Защото без тези 30 лв. на декар ще бъдем на ръба. Ние ще бъдем на нулата или с 5-10 лв. повече. С 5-10 лв. не може да се реинвестира, не можеш да купиш машини. Не можеш да се развиваш.

Притесняват ли се зърнопроизводителите от неизвестността на новия програмен период?

Страхуват се. Но ние имаме един от най-мощните организации на зърнопроизводителите. Смятам, че досега всички неща по някакъв начин се коментират. Ако се реши нещо, което ще засегне интересите ни, ние ще стачкуваме и ще искаме нещата станат както трябва да бъдат.

От тези 28 млн. дка ние не можем нито да правим зеленчукопроизводство, нито овощарство, нито да ги заемем с фуражни култури, за да можем да имаме развито животновъдство. Факта е, че това, което ние направихме в зърнопроизводството, в зеленчукопроизводството не се прави.

Зеленчукопроизводителите реват за субсидии. Но стана ясно, че много от тях са мними и работят само заради подпомагането. Зеленчукопроизводството е високо рентабилен отрасъл. Ако произвеждаш домати или пипер и получаваш 1 тон от декар, просто не се занимавай. Когато преди години аз се занимавах със зеленчукопроизводство, минималното количество, което получавах, беше 4 тона домати за преработка или 3 тона пипер. По един лев това са 3 хил. лв. Сега какво правят – защо им е нужно да купуват разсада от Италия или от Турция. Едно време ние си произвеждахме разсада. Не може ти да дадеш половината пари по цялата схема за производство за разсад и след това да казваш: Не ми стигат парите. Както ние търсим да снижим себестойността в зърнопроизводството, така и те ще се стегнат и ще започнат да мислят от къде могат да намалят тези разходи. Според мен трябва да се дава субсидия за качество и за количество. Примерно, ако се постави условие – тези, които имат примерно 5 т на декар, да им се дава допълнителна субсидия. Това е справедливо. Зеленчукопроизводителите казват – имаме над 1000 лв. разход на декар. Ако е така – просто да се откажат. 200-300 лв. беше разходът едно време, когато гледахме пипер. Сега не е много по-различно.

Вие участвате много активно в социалните мрежи. Не се страхувате да кажете истината. Кой министър беше най-успешен през тези години в българското земеделие?

Аз не мога да кажа кой, защото всеки е правил по нещо, но смятам, че Нихат Кабил беше човекът, който беше в недрата на селското стопанство и знаеше за какво ставаше въпрос. Той живееше с проблемите на земеделците. Той знаеше пътя за развитието на нашия отрасъл.

Преди известно време министър Танева каза, че зърнопроизводството е най-добрият и най-силно представящият се сектор в България…

Добре, че го е казала. Той е силен благодарение на подкрепата, която сме имали и от българските, и от европейските пари. За да работи един отрасъл, той трябва да има печалба. Когато виждаш, че приходите ти са по-малко от разходите, трябва да търсиш начин да се балансират тези две неща.

Трябва ли да има допълнителни пари за още по-добро модернизиране на зърнопроизводството. Говорим за дигитални технологии, икономическа рентабилност.

Според мен в зърнопроизводството не трябва да се намаляват директните плащания. Трябва също така да бъдем допуснати да участваме по инвестиционните програми до някакъв лимит. В един 5-6-годишен програмен период, ако ти имаш право всяка година да получаваш като субсидия 500 000 лв. за закупуване на нови машини, аз смятам, че за 5 години спокойно може да се обнови 1/3 от парка, който имаме. Искаме да си подновяваме техниката и да получаваме парите по директните плащания.

Преди колко години се качихте на сцената, наречена земеделие?

Целият ми живот е отишъл в селското стопанство. Завършил съм през 1980 г. в Русенския университет. Машинен инженер съм на селскостопанска техника и тогава започнах да работя в селското стопанство. Това са 46 години по полето.

Имаше много трудни периоди от 1990 г. до 2000 г. Нямаше пари, ти се мъчиш да завъртиш някакъв производствен цикъл, че да дойдат някакви приходи. Благодарение на фирмите, които ни даваха препарати, торове на отложено плащане, оцелявахме. И все пак, те го правеха, защото ни имаха доверие. Аз смятам, че в основата на успеха е доверието, което си изградил към кредиторите, към банки и към доставчици и към всички, с които работиш. След като влязохме в ЕС стана по-лесно, защото кредитните институции искаха да дават пари, но лихвеният процент беше по-специфичен. Винаги съм имал пари, никога не съм изпитвал затруднение в производството - да нямам пари да си купя горивото или препаратите.

 

Автор: Диана Александрова

Целия материал четете в брой Август 2020