Г-н Работов, каква е годината за зърнопроизводството у нас?

Положението е много динамично и много производители са изненадани от добивите, които получават спрямо реколтираните площи и действително годината ще е много трудна. Независимо дали става въпрос за ечемик, пшеница, рапица или на последващите култури - слънчоглед и царевица. В областите Бургас, Карнобат, Сливен, Ямбол ситуацията е много тревожна и като добиви, и като качество, и хората са притеснени дали ще могат да си платят разсрочените от фирмите средства за торове, препарати за растителна защита и не на последно място – и кредитите, които обслужваме. И не на последно място - плащането на годишната рента към арендодателите и притесненията са дори и за заплащането на работниците, които ползваме в нашите стопанства. Т.е., картината не е много благоприятна за селското стопанство през 2020 година.

В тази ситуация е трудно да инвестирате и в нова агротехника. Да не забравяме, че през настоящия програмен период нямаше субсидии за подмяна на агропарка в зърнопроизводството…

От 2014-2015 година на 100% хората, които се занимават със зърнопроизводство, не могат да ползват ПРСР за инвестиране в нова агротехника. Решението е да се купува техника или на кредит, или на лизинг и по този начин оцеляваме и се развиваме.

Вие кандидатствахте ли по някаква мярка през този програмен период?

Аз съм кандидатствал по Мярка 4.1 за модернизиране на стопанствата. Там бях заложил комбайн, който впоследствие купих на лизинг. Бях заложил трактор и сеялка, които също купих на лизинг. Бях заложил един склад за съхранение на продукцията, но понеже щяха да ни изтекат всички строителни разрешения - изтеглих кредит.

Проектът ви не беше ли одобрен?

Поради липса на точки, не се класирах.

Въпреки това сте намерили начин да инвестирате в агротехника.

Винаги трябва да има модернизиране, достатъчно нови технологии и техника, които намаляват себестойността на продукцията, която произвеждаме. Говорим за навигационните системи, които ползваме и дигитализацията, която в момента е така нашумяла и действително се оказва, че с нея ще бъде много по-лесно на зърнопроизводството.

Много важно за сектора е подпомагането на единица площ. Как го оценявате?

Ако няма европейски средства, ще ни е много трудно, защото малко или много особено в Южна България, пък тази година в цялата страна, получаваме добиви, които не се връзват със себестойността, която имаме на културите. Т.е., без това европейско подпомагане, ние реално ще сме на загуба, защото всяка година тенденцията е да се увеличава наемът на земята и взаимоотношенията с арендодателите от година на година са по-сложни, защото всяка година стават все повече наследници. Поземлените отношения стават все по-тежки, съответно ние работим в пазарна среда и има конкуренция. Изкуствено се увеличават рентите с цел увеличаване обема на земята и обработваемите площи на стопанствата и се получава едно изкуствено изкривяване на пазара на земята и пазара на рентите. За мен рентите са високи и когато имаме едни такива трудни години, няма от къде да имаме запасни фондове, за да компенсираме част от тези разходи, които не са за пренебрегване.

 

Автор: Списание АгроКомпас

Целия материал четете в брой Септември 2020