Агрокомпас Архив броеве
Безплатен е-майл бюлетин
Материали със свободен достъп
Home Search E-mail us
БългарскиАнглийски
ТЪРСИ В СТАТИИТЕ
Неделя, 29 Ноември 2020

Ноември 2020

Предишен | Следващ
КАТАЛОЖЕН № 1053

ЗА ПОТРЕБИТЕЛИ

  РУБРИКИ

АГРО НОВИНИ


Рубрика: Актуално Брой: Октомври 2020
Ние не начертахме визия какво земеделие искаме
Ангел Вукодинов, зърнопроизводител

Ние не начертахме визия какво земеделие искаме

print

e-mail facebook

 

Г-н Вукодинов, има ли синхрон и равнопоставеност при разпределението на европейските средства за различните сектори: животновъдство, зеленчукопроизводство и зърнопроизводство в България?

На този въпрос трябва да се отговори експертно и най-вероятно след един широк дебат между правителствения и неправителствения сектор. Защото единият въпрос е дали има разпределение. Вторият въпрос би бил какъв е ефектът. Според мен, като проценти за различните сектори имаме някакво що-годе нормално разпределение, но като ефект е доста спорно в така наречените чувствителни сектори доколко има ефект от получаваните средства.

Тези сектори, независимо от помощта, се свиват все повече. За нас е много важно да имаме едно синхронно развитие на всички подсектори на земеделието, защото ние сме свързани. Когато имаме развито животновъдство, естествено, че ще имаме една добра реализация на продуктите.

Казвате ефект. Според Вас, какви средства трябва да се излеят в тези сектори, за да може в един момент те да не са чувствителни?

Аз трудно мога да кажа колко. Това е въпрос на анализ. Но пак повтарям, трябва да има ефект. Ще ви дам един пример. Вече 11 години се получават средства по преходна национална помощ, които никак не са малко, но тя не води до ефект. Получават се едни средства на глава добитък, който е бил наличен към 2009 година, и в момента единственото условие съответният земеделски производител да получи тези средства е да бъде регистриран като земеделски производител. Това значи да отглежда 5 дка някаква култура, даже може да не отглежда. Може да е пасище или угар, или пък ако е трайно насаждение, може да са и по-малко. Същите земеделски производители към 2009 г. може да са имали няколкостотин или хиляди животни и сега да получават съответната сума за тези животни, без да дават каквото и да е на обществото, нито във вид на продукция, нито във вид на принадена стойност, нито във вид на данъци.

Не Ви ли се струва, че зърнопроизводството през последните няколко години е неглижиран сектор?

Не само, че е неглижиран, той направо е отрязан – имам предвид по мерките по ПРСР. На практика зърнопроизводителите въобще не участваха в този програмен период с изключение на случаите, в които имат някакво съпътстващо производство животновъдно или производства, които дават някакво предимство на база критерии, които бяха заложени. Ние затова, че отглеждаме от дълги години кориандър, успяхме да се включим в един проект през 2015-та и забележете, той завърши преди 2 месеца. Едно такова разтягане във времето е много негативно, защото по този начин земеделският производител не може да си прави планове за в бъдеще, за паричните потоци.

Колегите, които нямат животни и такива производства, на практика нямат никакви шансове да се включат по която и да е мярка.

Останаха едни директни плащания, за които пакетът се увеличи през годините и се въведоха добри схеми за преразпределение. Говорим за преразпределителното плащане, което е добре за това, че по-малки стопани с под 30 ха могат да получат почти 50% увеличение на директните плащания, но много бързо се ориентираха така наречените фамилни стопанства от 600-900 дка и направиха две или три стопанства, без да има някакъв икономически ефект за обществото. Такива стопани, като нас, които обработват няколко хиляди декара, трудно могат да направят такива преразпределителни схеми, защото икономически не е издържано и няма как да се получи.

Другото положително е помощта за младите производители, както и обвързаната подкрепа, като това са почти 35 % от бюджета за директните плащания. Нищо лошо няма, ако тези 35% носеха и съответния ефект за самите стопани и за обществото. Много често тези млади стопани бяха емигранти в чужбина и се възползваха от схемите. А обвързаната подкрепа не изигра ролята, която трябваше да изиграе, защото с много малки усилия се пишеха понякога и хиляди декари с култури, без каквото и да е изискване за продукти и съответно без да има ефект.

Сменят се министри, но земеделието остава без една цялостна концепция. Как бихте коментирали това?

Времето е най-добрият съдник. Аз от 1992-1993 година се занимавам пряко със земеделско производство и съм съратник на всички промени, които станаха и мога да кажа, че през цялото това време не се изгради една визия какво земеделие искаме. Сега например говорим за таван на плащанията. Може би е правилно. Трябва да се каже предварително да може всеки един предприемач да знае докъде да си изгражда стопанството. Никой не е виновен, че единият стопанисва 20 хил. дка, а другият 18 хил. дка или трети 1000 дка.

Ние не начертахме визия какво земеделие искаме. Дребно, семейно, едро, индустриално или пък съчетание от тези видове. Не направихме реален анализ в новите условия - световни, пазарни, политически - къде имаме шансове. Един анализ с всичките му компоненти. Силни страни, слаби страни, възможности, заплахи. Всеки един от нас се опитва да го прави за себе си, ние го пречупваме през нашия си мироглед. На базата на тази стратегия да видим къде имаме шансове и условия, климатични, структурни, демографски. Какво да произвеждаме, така че да го наложим и да печелят всички по веригата. На тази база трябваше да знаем какви поземлени отношения ни трябват. Как можем да продължим комасацията на земята, така че да бъдат защитени интересите на всеки. На тази основа да не пропиляваме поливното земеделие. Сега е много актуално да говорим за него. Около 12 милиона дка или може би малко повече бяха поливни преди 30 години. В момента говорим за около милион и седемстотин хиляди дка. Това са почти седем пъти намаление на поливните площи. Водите ни не се оползотворяват достатъчно добре. За изминалите 27-28 години, откакто се занимавам със земеделие, особено тук в Южна България, ако не всяка година, през година имаме проблеми, ако не с есенните, то с пролетните култури или обратно, понякога и с двата вида култури, което води до редуциране на резултатите. Ако ние изградим национална стратегия за напояване, като вкарваме ресурса на всички по веригата - от Европа и национални средства, тогава бихме могли наистина да използваме водата, да внедрим съвременни начини за поливане, защото например в нашето стопанство поливаме, но използваме архаични начини и разхищаваме вода и това не е изгодно никому. Има толкова много съвременни системи и начини за поливане, чрез по-малко вода се постигат по-големи икономически резултати.

Единият проблем е поливането. Вторият са поземлените отношения. Трето - трябва да решим какъв вид сдружаване желаем. Дали само на ниво отделни подотрасли или на ниво коопериране, за да можем да си помагаме като земеделци на входа на нашето производство и на изхода. Много често на входа и на изхода търговците, преработвателите са доволни, но вътре в самото производство тези, които се борим ежедневно, не сме доволни и носим само негативите в това цялото нещо. Това сдружаване може да прерасне в много по-голяма форма, освен кооперативи вече може да се говори за клъстери. Много може да се говори в тази посока, но трябва да има воля, трябва това нещо да се популяризира. Вярно е, трябва да променим донякъде и егоистичния характер на земеделеца, защото всеки гледа да се спасява поединично, но когато дойде зор, всички искаме държавата да ни помага, а държавата колкото и да я критикуваме, тя не е всесилна. Държавата сме ние. Ние трябва да контролираме държавата как харчи нашите данъци, как ги разпределя.

 

Автор: Диана Александрова



ПОСЛЕДНО ДОБАВЕНИ ВСИЧКИ...
Прикачният стърнищен култиватор TERRIA - една блестяща машина за модерно земеделие
Перфектни работни органи за всякакъв тип почва

СИНДЖЕНТА – ЕКСПЕРТИТЕ В СЕМЕНА!
Компанията стартира новия сезон със специализиран екип за семена

Управлявам оранжерията през телефона Инвестицията, която направих, се избива от две китки бране на домати от една реколта
Радослав Лазов, земеделски производител, гр. Благоевград

Новата серия M6002 на Кубота – подходяща, както за средни и големи стопанства, така и за животновъдни ферми
Кубота направи премиера на новата серия трактори

 

София, жк. Лозенец,
ул. "Червена стена" 46
тел: 0700 200 63

e-mail: office@agrocompass.bg