Г-н Хинкин, не съм идвала при Вас вероятно повече от 10 години. Какво се промени от тогава до сега?

Всичко в положителния смисъл. Не вървим назад. Вървим само напред.

Колко хиляди декара обработва Вашата кооперация?

30 000 декара, от които 4 900 вече са собственост на кооперацията.

Какви са площите по култури?

Най-много е пшеницата - около 12-13 хил. дка. След това е царевицата с 8-9 хил. дка. Слънчогледът е 7-8 хил. дка. Ечемикът - 2 хил. дка. Малко соя, малко грах, люцерна.

По класическа технология ли работите?

Точно така. За момента работим по старата технология, класическата. Има нещо рационално в новата технология Но Тил, но като че ли тя е неприложима в истинския й вид, доколкото ми е познат на мен. България е малка по територия. Разнообразна по почвено-климатични условия и затова категорично никой не може да каже, а и науката в момента мълчи по тези въпроси. Едно е ясно за всеки един истински земеделец - трябва да щадим почвата и природата. Трябва да се намери най-верният път.

Вие сте специалист по царевицата като култура. Защо вашата царевица е неполивна?

Земята, на която в момента се намираме, около 12 хил. дка се поливаха с дъждуване. Но поливната система беше унищожена през този преходен период. Държавата забрави, че това е нейна собственост и никой не се грижеше за нея. Кой каквото можеше през това време грабеше.

Казвате, все напред вървите, дайте конкретни примери.

Първото нещо, което си пожелах и обещах на хората, ако те ми гласуват доверие, е, че ще успеем сами да се отърсим от банките. Да имаме възможност това, което купуваме, да се разплащаме. Тази цел я постигнахме с времето. В момента кооперацията е напълно независима. Само от природно-климатичните условия е зависима.

Това добре ли е да сте напълно независими. Подозирам, че не сте ползвали европейски програми. Защо след като се дава такава възможност, вие се дистанцирате от нея?

Два пъти ползвахме програмите. Единият беше за 500 000 лева. Другият беше за 300 000 лева. Проблемите и бумащината ни принудиха да се откажем от тази помощ.

Все пак бумащина, но не може без нея, щом се вземат пари, обаче взимате безвъзмездно много голяма част от инвестицията, която правите.

Не обичаме подаянията.

Вие смятате, че европейските пари са подаяние?

Да. Някога нашите бащи са работили без такива подаяния и земеделието е оцелявало.

Защо европейските средства са подаяние, според Вас?

Да. Защото дълги години ни лъгаха, че ние ще получим толкова, колкото получават европейците. На нас ни дадоха трохите. В същото време се пропагандираше колко много пари са дали на земеделците. Помощ е, но не такава каквато на европейците. Как ще бъдем конкурентни с тях, след като те получават два или три пъти повече от нас.

Не знам дали съм права, че към земеделието отиват много от европейските пари и в същото време животновъди, растениевъди непрекъснато се оплакват, че са неконкурентоспособни.

Отговарям ви веднага. Европа си взима обратно парите, които ни дава с техниката, която получаваме. Торове, семена, препарати и т.н. Това е начинът, по който те си връщат парите.

Що се касае за животновъдството, този сектор винаги е бил тежък. Един животновъд, ако няма собствена земя, той просто е за оплакване. Зеленчукарите. По същия начин. Те нямат голямо производство, с което да отидат на големия пазар и да получат голямата цена. Така че, животновъдството, зеленчукопроизводството - там са най-ощетените хора.

Да вземем цената на картофите. Полякът произвежда много повече от нас, понеже има много повече субсидии. Той просто да не ги похаби, ги изпраща на нас за жълти стотинки. Все пак нашето е по-качествено.

Много често в лични разговори земеделци са ми казвали най-добре е да няма субсидии в целия ЕС. Тогава да видим кой, кого. Застъпвате ли тази теза?

Да. Това е вярно по простата причина, че българинът е свикнал все още малко да получава. Много да дава, а малко да получава. Другите европейски фермери нито са по-работливи, нито са по-умни от нас.

Вие какво работихте преди да станете председател на кооперацията?

Двадесет и три години работих като специалист в Института по царевицата. След това влязох в голямото производство. Така че, досега моят трудов стаж е 59 години.

Как един човек експерт, като Вас, от онази планова икономика премина на релсите на пазарната икономика и то така успешно?

Не мога да кажа, че съм знаел всичко. Когато бяхме в университетите, по съвсем друг начин ни представяха пазарната икономика и плановата икономика. Когато вече дойде реално пазарната икономика, имаше възможност всеки един, който иска, да разбере кое е положителното и кое отрицателно при едната и другата форма. Много по-лесно е с плановата икономика. Знаеш на колко ще купиш с години напред, на колко ще продадеш. Това беше много лесна работа.

Пазарната икономика е много трудна. Трябваше да се ползва опита на някои специалисти. Специално за мен. Два съвета са ми давали възрастни хора. Един мой чичо, когато завърших, ми каза: Запомни момче, че задната година храни предната. Друг мой дядо ми каза, че най-много се печели, когато има кризи и то световни кризи. Не знаех какво да правя. Най-много в това отношение ми помогна бившият финансов министър Стоян Александров. Той ме попита: Имаш ли задължения. Да, имам. Валута. Имаш ли какво да продаваш. Да, имам. Спри да продаваш и след няколко месеца ще видиш колко пари ще направиш. Оттогава започна възходът на нашето предприятие.

Вие познавате из основи и плановата, и пазарната икономика. Вече казахте коя е по-трудна, но коя е по-успешна, или има хора успешни при едната и другата?

Точно така. При пазарната икономика тези, които са по-рискуващи, които са по-нагли, те имат по-голям успех, отколкото другите, които са по-несигурни, по-непредприемчиви и не могат да спечелят. Пазарната икономика е доста рискова. Един пример ще ви дам с пазара на слънчогледа. Тази година от 0.60 лв. само за няколко дни цената отиде на 0.84 лв. /към края на месец септември/. Имахме къде да го съхраняваме и го продадохме на тази цена. Това е пазарната икономика. Да следиш не в България цените, а на международните борси. От там до известна степен можеш да се ориентираш. Да следиш реколтата в съседните страни. Страните от Черноморския басейн Украйна, Русия, които също са големи конкуренти.

Много кооперации фалираха. Вие не само че не сте фалирали, а и сте пример за много частни земеделци.

Последните данни, ако не се лъжа, някъде около 900 са останали кооперациите в България.

От колко?

От около 8-9 хиляди. Една част от тях водят едно жалко съществуване. Много малко са такива, като нас, които просперират и вървят напред.

Коя е основната им грешка?

Причините са много. Първото нещо. Много хора се уплашиха, когато настъпи тази промяна. След това други дойдоха твърде неподготвени и алчността на някои хора за първично забогатяване.

А не бяха ли крадливи някои председатели на кооперации?

Има го и този момент, но те нямаше какво да откраднат, по-скоро загубиха авторитет, отколкото да направят състояние.

Каква е рентата при вас?

За последните три години наем или рента при нас е 70 лв./дка. Това е записано в договорите с хората.

Ако сравните вашите ренти с тези в други области на страната. Къде сте вие?

Кнежа е на второ място след Добруджа по наема на земята и по цените на земята.

Пък сте естети. Гледам рози. Хубав двор, оформен.

Първо, един човек, отивайки на работното място, трябва обстановката да бъде приятна. Това показва, че ние сме отговорни към собствениците на земята. Гласували са ни доверие и на тях им е приятно, когато идват. Вярно е, че са излишни разходи. Няколко човека се грижат за този стопански двор, но по някой път си струват нещата.

Всичко толкова подредено, боядисани сгради.

Понякога много от нещата ги вършим със собствени сили.

Какво значи собствени сили, Ленински полуден ли?

Когато нямат да вършат друга работа, просто да уплътним времето им. Така се учат на труд.

Как печелите доверието на хората?

С уважение и вяра. Първо, подчинените трябва да повярват, но първо ти трябва да повярваш в тях. Това е едно взаимно уважение и взаимно доверие. Хората, които са започнали като юноши тук, вече се пенсионират при нас. Всеки, който има 10 години трудов стаж при нас, получава 6 заплати извънредни. Всеки един, който работи при нас, е на 100% осигурен, включително и хората са застраховани.

Като гледам колко е хубаво всичко, какво заварихте когато започнахте?

Първото нещо - тук беше кал до колене. За една година след като бях уволнен от СДС-то, всичко беше разруха, машини, средства нямаше, абсолютно нищо, въпреки че бяхме оставили резерви. Предвидили бяхме, че идват трудни времена, но когато се върнах, касата беше празна. Складовете празни. Машините изпотрошени. През 1993 година ме помолиха да се върна и започнах леко-полеко. Непрекъснато до мен е бил Кирил Цветков, който ми е заместник сега. Той ми даваше голям кураж. И след мен така ще бъде, така ще продължи. Това е моето завещание. Знам, че ако днес или утре си тръгна, това предприятие е в сигурни ръце.

Не е ли било акт на авантюра вашето поемане на кооперацията в този тежък момент, за който говорите?

Не, за мен не беше авантюра. За мен беше отговорност. Един риск, който трябваше да го поема пред хората.

Вие отчитате ли се пред тях?

Всяка година се прави отчетно годишно събрание, а на 4 години се прави годишно отчетно и изборно събрание. Подменят се контролни съвети, управителни съвети и съответно и председателите.

Слагате ли на масата финансов отчет пред членската маса?

За да бъдат хората спокойни, ние имаме фирма, която ни е одитор. Главният счетоводител изнася икономическите резултати. Одиторът потвърждава резултатите. Така че, всичко е на показ при нас. Скрито-покрито не може да има.

 

Автор: Валентина Спасова

Целия материал четете в брой Ноември 2020