Емил Пелтеков, икономист по образование, от 15 години се занимава със земеделие – към момента обработва около 6 000 дка, специализиран е в производството на семена – пшеница, ечемик, грах и др. Произвежда над 1000 т семена годишно. Привърженик е на консервационното земеделие. Освен че не прави почвени обработки и защитава почвата, като се грижи винаги да е покрита с растения, той прилага биоактивни препарати – гъби, бактерии и др. „Използвам силата на природа в моя полза. По-евтино е, отколкото конвенционалното, това е по-интелигентно земеделие“, казва той.
За сигурността и несигурността в земеделието
По думите му Ковид 19 по никакъв начин не е повлиял пряко върху земеделското производство. „Ние, земеделците, не знаем колко ще произведем, нито на каква цена ще го продадем. За да сме сигурни, че ще бъдем на печалба, трябва да поддържаме ниска себестойност на произвежданата продукция.“
По отношение на европейските субсидии най-много одобрява мярката за закупуване на техника през предходния програмен период. „Това помогна за развитието на бранша, казва той и допълва: Субсидиите на площ са много важни, но те са малък процент от общия оборот на едно стопанство. Те са помощ. Те отиват директно за разплащане на ренти.“
По думите му проблемът е, че доходността от декар не се е повишила значително в сравнение с нивата на разходите, които се повишиха драстично през последните 5 години. „Всичко това, според мен, тръгна от 2014 г., когато бяхме доста успешни, изкарахме добри резултати. Но оттогава до миналата година цените постоянно падаха. Сега започна един нов тренд за повишаване цените на зърнените суровини, който ще изкара от недоброто финансово състояние някои колеги. Опасенията ми са че, че ако тези цени се задържат, да не последва втора вълна на лудост, свързана с наддаване на наеми и всичко останало, свързано със земеделското производство.“
В бизнеса трябва да има дългосрочна перспектива със знанието, че агросекторът е натоварен с много социални функции, добавя фермерът. „Примерно моята фирма дава рента на 400 семейства, които разчитат на тези средства.“
Емил Пелтеков няма особени очаквания от новата ОСП. Според него тя е противоречива и средствата се насочват към неработещи сектори. По думите му в последните години зърнопроизводството е събрало много негативи от хора, които не са на същото ниво на печалба.
Напояването – ключово за рентабилно земеделие
За производството на 1 кг пшеница са необходими около 500 л вода, за соя са необходими 2 тона вода. Водата е определящият фактор, категоричен е земеделският производител.
„За да има зеленчукопроизводство, за да има и зърнопроизводство, трябва да има вода, но никой в България не иска да реши този проблем. Дали да изнасяме водата към Турция и Гърция, дали някой има интерес, не мога да кажа, но у нас поливната вода е най-скъпата. Дори не ти дават да я дърпаш от земята и да я върнеш отново, просто разпределена на цялата площ. Е, не мога да си го обясня. Но явно има някой, който счита, че разбира повече и в крайна сметка от него зависи решението. За мен лично трябва да има напояване, ако искаме да се развиваме. Погледнете например Русия - преди 10 години тя беше нетен вносител на всяка една суровина, а в момента тя има претенции да е най-големият производител и износител на зърнени култури. През 2020 година над 86 млн. тона са произвели, представете си. Путин е казал, че ще станат най-големия производител на зеленчуци. Това е държавна политика. И обърнете внимание - държавата за нейна сметка изнася всичкото зърно до пристанищата, за да може да работи цялата промишленост, а ние тук вдигнахме разходите, за да може да стигне нашата продукция до пристанище, аз не очаквам да имаме шанс да се конкурираме с Русия.“