Агрокомпас Архив броеве
Безплатен е-майл бюлетин
Материали със свободен достъп
Home Search E-mail us
БългарскиАнглийски
ТЪРСИ В СТАТИИТЕ
Неделя, 07 Март 2021

Февруари 2021

Предишен | Следващ
КАТАЛОЖЕН № 1053

ЗА ПОТРЕБИТЕЛИ

  РУБРИКИ

АГРО НОВИНИ


Рубрика: Перспективи Брой: Януари 2021
Мурсалският чай привлича млади производители
Древните вярвали, че растението може да изцери раните, нанесени от желязно оръжие

Мурсалският чай привлича млади производители

print

e-mail facebook

В студените зимни дни консумацията на топли течности се увеличава. България е изключително богата на билки, от които може да се направи ароматна и здравословна напитка. В този ред на мисли не можем да не споменем мурсалския чай. Той е многогодишно тревисто растение, познато с още няколко имена – Пирински чай, Алиботушки, Шарпланински чай, Триградски чай. В света билката е известна като гръцки чай и гръцки планински чай, тъй като южните ни съседи са се ориентирали по-рано да го култивират и изнасят.

Именно тази билка кара Николай Горов от София да погледне далеч от столицата към Триград, където има баба. Оттам идва любовта му към мурсалския чай. Площта, на която отглежда ароматната билка, е между декар-декар и половина.

„Имаме амбиция да разширим площите и да произвеждаме повече от тази полезна българска билка“, обясни Николай Горов.

Николай Горов, производител на мурсалски чай

Билката достига на височина до 50 сантиметра. Цветовете й са жълтеникави. Стъблата и листата на мурсалския чай са оцветени в сиво и са покрити плътно с белезникав мъх. Мурсалският чай цъфти от юли до септември. Съцветията запазват привлекателността си и след прецъфтяването. Билката се среща по сухите каменливи варовити места. Понася суша и много ниски температури. Попитахме производителя трудно ли се отглежда. Ето какво ни отговори:

„Честно казано не е толкова трудно. Работи се на ръка. Няколко пъти в годината трябва да се плеви задължително. Самата билка е много устойчива заради специфичната структура. Не хваща болести и т.н. Климатът, който предпочита мурсалският чай, е умерен, какъвто е и в България. Задължително условие за качеството на билката е да бъде над 1200 м надморска височина. По принцип растението издържа от минус 30°C до плюс 40 °C.“

Мурсалският чай е Балкански ендемит. Това е застрашена от изчезване билка. Намира място в Червената книга на България. Среща се в Родопите, Славянка, Пирин, на места в Северна Македония и Гърция, обясни още Николай Горов.

Попитахме младия земеделски производител има ли традиции при консумацията на билката у нас.

„Българите познават мурсалския чай. Обикновено две стръкчета са напълно достатъчни за една чаша чай. Правилният начин за приготвяне на билката е варене в прясна вода – около 1-2 минути. Хубаво е след това чаят да се остави да почине, за да пусне полезните си елементи. Може да се съхранява и в хладилник. “

Според Николай Горов броят на производителите на мурсалски чай се увеличава през последните години. Той също иска да разшири мащабите на своята фирма, като изнася на повече пазари извън границите на България.

„Изнасяме за Англия предимно. Имаме контакти и в Германия, дори в Азия, но там нещата стават по-трудно. Българските билки са познати в Европа, тъй като ние имаме традиция в тяхното отглеждане.“

В отглеждането и брането на мурсалския чай се включва цялото семейство, обясни производителят. Той не търси работници, защото има достатъчно приятели, които да му помагат.

А ето и още нещо любопитно. Мурсалският чай е бил известен на гърците още в Античността. Древните вярвали, че растението може да изцери раните, нанесени от желязно оръжие. По време на паша гръцките овчари винаги носели шише с готова отвара от планински чай.

Автор: Светлозара Димитрова
Целия материал четете в брой Януари 2021



ПОСЛЕДНО ДОБАВЕНИ ВСИЧКИ...
Какво иска един земеделец – висок добив и ниски разходи. Ние му ги гарантираме!
Х. Ахриев, управител на Лебозол България

Аксиал - ЛИДЕР в контрола на житно заплевеляване, доказала се технология в цял свят!
Аксиал е най-предпочитаният продукт за борба с житните плевели от българските земеделски производители за 2020 година!

Георги Герджиков: В близкото минало беше кошмар да контролираш плевелите
Днес имаме ефективно решение на проблема!

Иван Божанов, земеделски производител от Шумен: За да спестя разходи, преминавам към Но-Тил технологията
В новата ОСП Но-тилърите трябва да бъдат стимулирани

 

София, жк. Лозенец,
ул. "Червена стена" 46
тел: 0700 200 63

e-mail: office@agrocompass.bg