- Г-н Дикме, как гледате на земеделието днес - с носталгия или с визия за бъдещето му?

- В никакъв случай не с носталгия, защото съм изключително щастлив от работата си и от това, което съм свършил като министър. Всички си изпълнихме нашата роля, като екип, който управляваше Министерството от 2001 до 2005 г., така че аз съм доволен от това, което направихме.

Онова, което българските земеделци в настоящия момент ползват, като финансов ресурс, е на 99% благодарение на екипа, с който работих. Поех отрасъла с отрицателен търговски баланс, а го оставих с един огромен положителен баланс, който се надгради в годините. Днес над 1,5 млрд. долара е положителният търговски баланс в областта на земеделието и преработвателната промишленост. Няма как човек, виждайки тези данни, да не се чувства щастлив от работата, която е свършил.

- С какво се занимавате през последните години?

- Със земеделие, с консултации в земеделието. Основно едрият бизнес и големите инвеститори от чужбина се срещат с нас и ги консултираме. В крайна сметка ние винаги сме в час с процесите, които текат в МЗХГ.

- Имало ли е министри, които са Ви търсили за съвет?

- Да, повечето министри. Имали сме доста добри контакти, с някои сме нямали изобщо контакти. С някои от тях даже и в момента продължаваме да общуваме, да поддържаме комуникация и да обсъждаме различни въпроси.

- В началото сме на нов програмен период на ОСП. Вашата равносметка за изминалите години, в които сме част от ЕС.

- Програмните периоди идват и отминават, но онова, което земеделците получават в настоящия момент, базата е поставена от нас, от нашия екип, в преговорния процес, който го приключихме през 2004 година.

Всички параметри, които са заложени, като основа, са оттогава. Оттам нататък вече министрите трябваше да надграждат. Ние тогава бяхме определили едни приоритети. Всеки екип, който идва, трябваше да надгражда и да определя нови и нови приоритети, защото светът се променя и земеделието също се променя. Приоритетите се променят и с тези приоритети трябваше да има нови програми. През годините като че ли в рамките на мандата на някои колеги не бяха ясно очертани кои са приоритетите на българското земеделие - къде основно ще се инвестира и какъв ефект ще има за развитието на икономиката на България, като цяло.

Факт е, че земеделието се разви изключително много през последните 15-20 години. Факт е и това, че вече има много сериозен бизнес, който инвестира сериозни пари не само в земеделие, но и в преработвателна промишленост.

- Може ли дадете конкретни примери – кой министър какво постигна?

- Аз не искам и няма да дам оценка на работата на който и да е министър. Обществото и бизнесът могат да дадат такава оценка. Факт е, че през годините имаше и застой, имаше и развитие. Пак повтарям - никой изобщо да не се хвали, който и да е той, с парите, които се дават за българското земеделие в настоящия момент. Това не е постигнато от тях. Тези пари не са защитени от тях. Базата е направена от нас. Освен парите, които се дават на единица площ, ние наблегнахме и дадохме възможност повече ресурс да бъде заделен за развитие на селските райони, за инвестиции в преработвателната промишленост с оглед на това да се развиват тези отрасли.

В момента се набляга на коневъдството в България и се дават едни огромни субсидии за едни пасища, за едни коне, които не знам какъв ефект имат за българската икономика. Сигурно това е приоритет за някои хора. Сигурно това е много важно за тези, които се занимават с този бизнес.

Липсват инвестиции в преработвателната промишленост, която през последните години като че ли беше изтикана в ъгъла. Има предприятия, които не попадат в обхвата на подпомагане нито на ДФЗ, нито на програмата за конкурентоспособност в Министерството на икономиката.

От друга страна, през последните 10-15 години не беше инвестирано в изграждане на нови напоителни съоръжения. България трябваше много активно да се включи и със собствен ресурс да финансира проекти за изграждане на поливни съоръжения. Грехота е да газим вода и да не гледаме зеленчуци. Грехота е да не се изграждат поливни съоръжения. Грехота е да не стимулираме изграждането на преработвателни предприятия за изкупуване, съхранение, за шоково замразяване на плодове и зеленчуци, консервни заводи.

Ние дадохме достатъчно стимули по отношение на зърнопроизводството. Т.е., на големите производители, които отглеждат и обработват много земя. Това беше първостепенно за мен като министър. Доколко едри обаче и дали не трябваше да има един таван, както е в Германия, Франция, Италия? Но това е отделна тема, която аз не искам да коментирам.

Това, което ние направихме със създаването и отглеждането на лозови масиви в България, с изграждането на стотици предприятия за производство на вино - вижте какъв ефект има.

Същото трябва да се случи по отношение на отглеждането на плодове и зеленчуци. Днес подпомагането не е в такъв вид, в който производителите очакваха да бъде. Стимулирането им ще се случи, като им се създадат условия за напояване. Държавата трябваше да изгради напоителни съоръжения. Дружеството Напоителни системи може със собствени средства да разшири своята мрежа и водата да стигне до тези хора на ниска цена, както е в Гърция, Италия. Това е начинът и от там приоритетно държавата да даде допълнителни бонуси за предприятията, които ще изкупуват тази продукция и ще я преработват. Така съответно производителите ще разширят площите си, на които ще отглеждат зеленчуци.

- Защо колегите Ви министри не успяха да направят това?

- Аз не бих критикувал никого. Въпрос на политика и политически решения на съответната политическа формация или коалиция. Може би такава е била тяхната преценка.

По наше време през 2003 година с решение на МС имаме приета стратегия за развитие на овощарството, стратегия за развитие на зеленчукопроизводството, стратегия за развитие на алтернативно земеделие в Родопите. Аз не казвам, че това са най-добрите проекти, които сме направили. Те винаги можеха да бъдат коригирани и надграждани.

След ликвидирането на тютюнопроизводството, след нас, тези хора там не развиват земеделие. Може би в Родопите 70-80% от земеделската земя е пустееща. Там може да се развива алтернативно земеделие, и овощарство, и зеленчукопроизводство.

Винаги, като министър, съм се стремял да стимулираме производството на онова, което България може да произвежда, и да намалим вноса от чужбина. В рамките на тези години, в които ги подпомагахме, се намали вносът и се увеличи производството.

Виждаме, че много зеленчукопроизводители се отказват от дейността си. Въпреки подпомагането, няма условия за поливно земеделие.

Абсолютно са прави да се отказват, защото колкото и да се стимулират с тези програми, продукцията им е неконкурентоспособна на нашите съседи Македония, Турция, Италия, в които водата е почти без пари.

 

Автор: Диана Александрова

Целия материал четете в брой Февруари 2021