„Слабост са ми овцете“, признава Мартин Василев. Детската му мечта била да има ферма с овце. И той я е сбъднал. С много труд, воля и надежда за по-добри времена. В момента Мартин съвместява практиката си на ветеринарен лекар с професията на животновъд. Посреща ни във фермата си, намираща се на 650 метра надморска височина в село Рашково, община Ботевград. Определя мястото като удачно за отглеждане на животни. Разказва, че е изградил сам стопанството си само с помощта на семейството и на приятели.

От 2012 година се занимава с отглеждането на овце, като е избрал породата Синтетична популация българска млечна. Твърди, че тя е по-приспособима към условията на отглеждане и животните основно са на паша. „В началото започнах с 20-30 овце, гледах ги в моето родно село Скравена, но мястото беше неподходящо да развивам животновъдство, затова се преместих в село Рашково. В началото на април 2017 г. започнах да изграждам фермата и да увеличавам животните.“ В момента Мартин отглежда 140 животни - шилета, кочове, овце-майки.

Хората не искат да работят в животновъдството, предпочитат държавата да ги храни

Основните трудности са свързани с това, че животните се отглеждат на труднодостъпно място в Балкана. Вторият проблем - работната ръка. Хората не искат да работят, оплаква се животновъдът. „Тук работата е 7 дни в седмицата, денонощно. Не всеки се навива на такова нещо. Хора, които са безработни, сега получават помощи от държавата и затова не искат да работят. Намирал съм хора по селата. Стоят. Пият кафе. Не искат да работят. Няма го старото поколение, което работеше с животни.“ Именно заради липсата на работна ръка Мартин е сметнал, че трябва да намали животните под 100 броя, за да може да ги обслужва сам, със семейството си. „Когато успея да намеря работници, може да увеличим животните, да се развием“, не губи надежда животновъдът.

Стадо под селекционен контрол

Вече четвърта година фермерът членува в Асоциацията за развъждане на синтетична популация българска млечна. Признава, че стадото не е доизчистено на 100%, но малко по малко всички животни ще бъдат под селекционен контрол. Идеята е да отговаря на изискванията за получаване на обвързана подкрепа, да доказва продаденото мляко и агнетата. По думите му селекцията започва да дава достатъчно добър резултат.

Всичко под конец

„Постарал съм се фермата да бъде както трябва - да има необходимото място за животните, за хранене, за гледане, боксове за агънцата. Имам доилна инсталация, доилна помпа, вакуумпровод. Опитвам се оптимизирам нещата, трудът да е по-лек. Съхраняваме млякото. Регистрирахме се по Наредба 26 за продажба на директни количества, колкото можем.“

Мандрите диктуват цената на млякото

Фермерът не може да се оплаче от липса на интерес от страна на мандрите. Проблемът е в цената. „Мандрите определят цените. Те знаят, че трябва да предаваме мляко. Да го доказваме, за да получим тези прословути субсидии. Но 1.30 лв./л за овче мляко в тези трудни условия на работа, категорично не са достатъчни. На нас остава само работата, чистенето и доенето. Дано някога се преборим за по-високи цени“, не крие надеждите си фермерът.

 

Автор: Списание АгроКомпас