Около 80% от обработваемата земеделска земя в Европа не се напоява и силата на соргото по време на засушавания го прави интересна култура за все повече фермери.
По-евтино, с по-добра ефективност
Основният начин за увеличаване на печалбата в животновъдството е да се намалят производствените разходи, без да намалява производителността на животните. Тъй като 70% от разходите се падат на фуражите, намаляването на разходите за тях е едно от най-важните неща. Подмяната на скъпи компоненти в комбинираните фуражи с по-евтини е най-добрият метод за намаляване на разходите за фуражи. Такъв евтин фураж е соргото. Неговото включване в комбинираните смески значително може да намали разходите за изхранването на животните. Наред с това соргото дава зърно, богато на протеин и е високоенергийно за животните. То е много добра храна за почти всички видове животни, а по хранителна стойност се изравнява с царевицата.
Без страх от танини
Соргото страда заради своя имидж на култура, богата на танини, които са отговорни за намаляване на смилаемостта при производството. Този страх, обаче, вече няма основания, защото семенарските компании са изкоренили молекулата от новите сортове още от средата на 80-те години на XX-ти век. Новите хибриди, продавани в Европа, гарантират санитарно и хранително качество на соргото – и като храна, и като фураж. Те са адаптирани и за конвенционалните, и за органичните стопанства.
Отговор на климатичните промени
Растението знае как да се справя с липсата на вода. Нуждата от вода на соргото е по-малка в сравнение с царевицата. Често го наричат „царевица, устойчива на суша“.
В райони с големи засушавания и горещ климат от соргото се получават по-високи добиви в сравнение с царевицата. Хранителните качества на соргото са много близки до тези на царевицата и това позволява включването му в различни рецепти при производството на фуражни смеси в животновъдството.
Сухоустойчивостта на соргото се дължи на силно развитата коренова система, способна да извлича вода и хранителни вещества от по-дълбоки почвени хоризонти (в някои случаи до 2-2,5 м.). Намалената транспирация на вода от листо-стъблените части, покрити с восъкоподобна кутикула, дава възможност за устойчивост на стрес, причинен от високи температури и липса на вода. По време на продължителни засушавания соргото в голяма степен задържа растежа и развитието си и при благоприятни условия (валежи) ги възстановява отново.
Малко изисквания, високи резултати
Соргото има ниски нужди от ресурси, както по отношение на торове, така и на продукти за растителна защита. Към днешно време културата е слабо изложена на вредни атаки от био агресори. Поради способността му да усвоява ефикасно голяма част от минералния азот, наличен в почвата, соргото се нуждае от умерено добавяне на азотни торове. То оставя много малко разтворими остатъци след прибиране на реколтата, което спомага за намаляването на нитрати във водата.
Като разнообразяват производството си със сорго, земеделците разполагат с допълнителна култура, която има много предимства при различни непредвидени обстоятелства (климат, колебания в цените на суровините и др.) В този смисъл соргото е сигурна култура.
В помощ на фермерите
„Ние започнахме да се занимаваме сериозно със сорго през 1999-2000 година с различни проучвания на селекцията от водещи фирми в Европа и целия свят. Постепенно започнахме наша селекция на сорго за зърно, като се стремим да дадем на производителите възможно най-новите технологии и тенденции в производството. За първи път в България предлагаме тази технология официално, като тя е част от научно-изследователски проект към Селскостопанска академия, по който ние работим в продължение на няколко години“, обясни доц. д-р Калин Сланев от Земеделския институт в Шумен.
Технологични тънкости
Необходима е добра подготовка на почвата, която да улесни вкореняването. Най-добри предшественици са пшеница и ечемик. Учените от Земеделския институт в Шумен съветват фермерите да използват пневматична сеялка за окопни култури, с дискове за сорго, като оптималното междуредово разстояние трябва да е 70 см. Оптималната дълбочина на сеитба да е между 2 и 4 см. Соргото изисква топли почви, обикновено се сее началото на май. Според учените, колкото по-сухи са климатичните условия, толкова по-ниска трябва да е гъстотата на засяване.
При отглеждане за зелена маса за сочен фураж, сеитбата на суданката може да се извърши при междуредово разстояние 15-20 см (слята повърхност).
Фермерите трябва да търсят места, които са чисти от балур от коренища. По този начин ще се справят по-лесно с плевелите. За опазване от плевели са необходими вегетационни хербициди, като пръскането трябва да е докато плевелите поникват или са най-много във фаза 2-3-и лист. Необходимо е приложение на инсектициди за борба с листните въшки, които нападат соргото по време на вегетацията.