В глобален мащаб 1.3 милиарда тона храна се изхвърлят всяка година, което е 15 пъти повече отколкото в ЕС. Това означава, че една трета от храната, произведена за консумация от хората по света се превръща в отпадък. Трудно можем да си представим паричната ѝ стойност, достигаща 865 милиарда евро годишно. Същевременно над 840 милиона души по света нямат достатъчно храна. Само в Европа се изхвърля храна, която може да нахрани 200 милиона души. 1.4 милиарда хектара земя или 28 % процента от селскостопанската земя в света се използва ежегодно за производството на храна, която не се консумира.

Като изхвърляме храна, пилеем пари, пилеем и ресурсите, използвани за производството ѝ. 38 % от консумацията на енергия в глобалната хранителна система се използва за производството на храна, която ще бъде изхвърлена. 25% от световните запаси на вода се използват за отглеждането на храна, която никога няма да бъде изядена. За производството на един малък хамбургер например, отиват 2400 литра вода. Големите количества храна се произвеждат в държави, където водата е оскъдна, а някои вече са изправени пред сериозен недостиг на вода.

От хранителните отпадъци се отделя метан, който е свързан с изменението на климата. В глобален мащаб хранителните отпадъци генерират 4.4 гигатона парникови газове на година. Това означава, че участието на хранителните отпадъци в отделянето на парникови газове е равно на това на пътния транспорт в глобален мащаб.

Хранителни отпадъци се генерират по цялата хранителна верига: във фермите, по време на съхраняването, преработката и транспорта ѝ, на етап продажби, в супермаркетите, в ресторантите и у дома. Тонове плодове и зеленчуци се изхвърлят без дори да достигнат до магазините, само защото не изглеждат добре или имат правилна форма.

Например, в световен мащаб най-голям процент отпадък се генерира при кореноплодните култури, плодовете и зеленчуците, където около 45 % от продукцията се изхвърля. Зърнено-житните и зърнено-бобовите култури, включително оризът имат най-голям въглероден отпечатък и в същото време са едни от най-изхвърляните храни.

Колкото повече храна се произвежда и разхищава, толкова е по-голямо въздействието върху биоразнообразието. С намаляването на хранителните отпадъци ние помагаме за това светът да се изхранва по-ефикасно като по този начин намаляваме нуждата от пестициди и още селскостопанска земя и оставяме повече място за естествените екосистеми.

В някои страни се изсичат тропическите гори, за да се произвежда палмово масло, което се използва в толкова много храни, които след това се изхвърлят. В същото време орангутаните и много други животни остават без своя естествен дом.

Храната е живот. Ние толкова обичаме храната, че понякога купуваме повече от необходимото, поръчваме си повече, отколкото можем да изядем и готвим повече, отколкото имаме нужда.

Едно датско проучване показва, че ако размерът на чинията е само с 9% по-малък, хранителните отпадъци биха намалели с повече от 25%.

Планирането помага да се избегне прекомерното пазаруване и да се управляват хранителните запаси. Всъщност това е един от най-ефективните начини да спестите пари!

Надписът „използвай преди” е свързан с хранителната безопасност. Храните могат да се използват до тази дата, но не и след това. Този надпис ще намерите на храни, които се развалят бързо, като месни продукти, риба, готови за консумация салати.

Надписът „най-добър до” е свързан с качеството на храната. Храната е годна за консумация и след тази дата, но може би няма да е в най-добрия си вид. Нейният аромат и консистенция може да не са толкова добри. Надписът „най-добър до” се среща на замразените, сушените и консервираните храни.

Един от приоритетите на ЕК е да намали разхищението на храни. Ограничаването на загубата и разхищението на храни допринася за борбата с глада и изменението на климата. С представянето на Европейския зелен пакт Европейската комисия даде допълнителен тласък за борба с този глобален проблем. ЕС има ангажимент за намаляване наполовина на разхищението на храни на глава от населението на равнище търговия на дребно и потребители до 2030 г.

 

Автор: Списание АгроКомпас

Целия материал четете в брой Май 2021